Големите играчи търсят изход в новата търговска реалност
Когато в началото на годината президентът Доналд Тръмп обяви нови мита върху вноса на коли, реакцията на автомобилната индустрия бе едновременно притеснение и изчакване. Секторът, който и без това бе изправен пред натиск за преход към електрически автомобили и страдаше от несигурни вериги на доставки след пандемията, сега се сблъсква с поредното сериозно изпитание. Данните сочат, че финансовият удар е огромен, а стратегическите последици могат да преначертаят глобалната карта на индустрията.
Първи атаки по индустрията
Търговското противопоставяне, започнато от американския президент, вече е довело до загуби от почти 12 млрд. долара за световните автомобилни гиганти. Това е най-големият удар за сектора след пандемията от ковид и свързаните с нея икономически проблеми. Притеснителното този път е, че това вероятно е само началото. Освен продължаващите разходи за вносни мита, производителите в САЩ, Япония, Южна Корея и Европа са изправени пред години на преоборудване и промени във веригите на доставки, за да се адаптират към новата действителност. Това се случва в момент, когато те вече са инвестирали сериозни средства в преструктуриране на заводите си, за да произвеждат електрически автомобили. Очакваната реакция на подобни мерки е повишаване на цените и преместване на производството в САЩ. Но и двете стъпки са трудни за бързо изпълнение, което може да остави компаниите в неблагоприятна позиция за години напред. Скептиците смятат, че митата ще доведат до ограничени промени и че основният мотив за инвестиции в САЩ остава силната потребителска икономика, а не политическите решения. Все пак политиката на Белия дом може да ускори тенденцията автомобилите да се произвеждат близо до пазарите, на които се продават. Големите пазарни дестинации, като Северна Америка, Европа и Китай, все по-ясно се разделят по отношение на регулации, технологии и потребителски предпочитания, което подтиква производителите да залагат на местен дизайн и производство. "Ерата на глобализацията и универсалните автомобили, при които всичко е еднакво, мисля, че тя си отива и ще имаме един по-регионализиран свят", коментира Хокан Самуелсон, главен изпълнителен директор на "Волво карс".
Истинската цена на новите налози
Японската "Тойота" вече обяви, че по-високите мита са намалили оперативната й печалба с около 3 млрд. долара. Това е най-голямата загуба, отчетена досега от автомобилен производител. Според изчисления на в. "Уолстрийт Джърнъл" общият удар от по-високите мита, отчетен от големите публично търгувани компании, вече достига 11,8 млрд. долара.Прогнозите сочат, че натискът ще продължи. "Тойота" очаква митата да доведат до нови разходи от 9,5 млрд. долара до края на финансовата й година през март, което ще свие нетната печалба с 44 на сто. За десетте най-големи автомобилни производители в света, без Китай, това означава средно понижение на печалбата с около една четвърт през настоящата календарна година до най-ниското ниво от 2020 г., когато пандемията доведе до спиране на заводи.
През март Тръмп обяви 25% мито върху вноса на автомобили и още тогава мнозина анализатори очакваха, че компаниите бързо ще вдигнат цените, за да компенсират разходите. Засега това не се случва. Стандартните промоции за разпродажба на складови наличности са намалели, но повечето производители не са обявили осезаеми ценови скокове. Те трябва да балансират желанието да защитят печалбите си срещу риска да отблъснат купувачи или да се превърнат в мишена в социалните мрежи. "Никой не бърза да направи ход, преди някой друг да го направи", казва пред "Уолстрийт Джърнъл" анализаторът от "Джефрис" Филип Хошоа, който е категоричен, че всички се страхуват от американския президент и какво може да реши той.
"Дженерал мотърс" заяви, че очаква постоянно променящо се ценообразуване да компенсира около 10% от митническите разходи тази година, които се изчисляват на 4-5 милиарда долара. Те понасят втория по големина удар след "Тойота". "В крайна сметка въпросът е каква ще е цената, на която клиентите ще искат продукта", смята Таканори Азума, финансов директор на японската фирма.
Допълнителният натиск върху печалбите е съпроводен и с по-високи разходи за логистика, застраховане и държане на произведена стока на склад. В условия на високи лихви и несигурен потребителски пазар тези разходи могат да се окажат решаващи за по-малките играчи, които нямат финансовата устойчивост на гигантите. Това от своя страна може да ускори консолидацията в сектора, при която по-малките марки се вливат в по-големи групи, за да оцелеят.
Някои мерки компенсират удара
Белият дом въведе и други мерки, които частично компенсират удара върху печалбите и дават на производителите още причини да изчакват с крайните решения. Отмяната на част от екологичните регулации освобождава американските производители от задължението да увеличават продажбите на по-малко печеливши електромобили или да купуват кредити за вредни емисии. Това, разбира се, става за сметка на "Тесла" и "Ривиан", които печелеха от продажбата на такива кредити. "Форд" например, вече е намалила покупките си на регулаторни кредити с 1,5 милиарда долара. "Големият красив закон" на Тръмп позволява на много купувачи на произведени в САЩ автомобили да приспадат до 10 000 долара от лихвените плащания по заемите си от данъците, считано от следващата година. Търсената от президента реакция е ясна и тя е да има повече производство на територията на САЩ. Сред първите, които реагираха, е "Дженерал мотърс", която увеличава производството на пикапите "Шевролет Силверадо" и "GMC Сиера" в мощностите си в щата Индиана, като същевременно намалява обемите в Канада. "Нисан" повишава производството на модела "Роуг" в Тенеси, вместо да го внася от Япония. "Хонда" обмисля да добави допълнителна смяна в заводите си в САЩ, "за да можем да увеличим производствените обеми, без да харчим твърде много за капиталови инвестиции", както се изразява финансовият директор Ейджи Фуджимура.
Анализатори предупреждават, че тези стъпки, макар и положителни за американската икономика в краткосрочен план, могат да доведат до по-високи потребителски цени в бъдеще. Увеличеното вътрешно производство често е свързано с по-високи разходи за труд и материали, които в крайна сметка се прехвърлят върху купувача.
Ограничена е възможността за маневри
В повечето случаи производителите не сглобяват един и същи модел в две различни държави, което ограничава възможността им за маневри без големи инвестиции в преоборудване. Става дума за инвестиции, които ще се изплатят едва след години. "Мисля, че ще видите как автомобилните компании ще изстискват максимума от съществуващия капацитет, който имат", прогнозира анализаторът на HSBC Майк Тиндал.
"Дженерал мотърс" вече е отишла по-далеч. През юни компанията обяви, че ще инвестира 4 млрд. долара за увеличаване на производството в САЩ, като ще пренесе моделите "Шевролет Екуинокс" и "Блейзър" от Мексико в американски заводи до 2027 г. "Хонда" пък се стреми да локализира производството на ключови части за хибридите си, които в момента идват от Япония. Междувременно "местно за местното" остава стратегия за много световни производители. През март "Хюндай" обяви инвестиция от 21 млрд. долара в САЩ, която президентът Доналд Тръмп приписа на заплахите си с мита, макар че плановете за разширяване са били в ход отдавна. "Мерцедес Бенц" например, премести производството на средния компактен модел GLC от Европа в щата Алабама, а по-рано реши да произвежда в Китай по-големия GLE, досега сглобяван само в САЩ. Митата на Тръмп може да ускорят и проекти като нов завод на "Ауди". "За "Ауди" беше голямо конкурентно неудобство спрямо "БМВ" и "Мерцедес" да няма производствен капацитет в САЩ", припомня анализаторът от UBS Патрик Хумел. В дългосрочен план инвестирането в местно производство е не само въпрос на логистика и разходи. То е и начин да се отговори на регионалните изисквания и потребителски вкусове, които все по-често се различават. "Особено на пазара на премиум автомобили някога имаше нещо като глобален вкус с един модел, който подхождаше на купувачи по целия свят", посочва Фабиан Бранд от консултантската компания Оливър Уайман. "Лично аз вярвам, че това се разпада", отбелязва той.
Митническата политика на САЩ вече е променила стратегическите приоритети на глобалната автомобилна индустрия. За едни тя е болезнен удар, измерим в милиарди долари загуби и свити печалби, а за други е възможност да укрепят позициите си на американския пазар. Независимо дали компаниите преместват производството си, оптимизират веригите на доставки или просто изчакват бурята да отмине, общата тенденция е ясна и тя е, че глобализацията в сегашния й вид отстъпва място на по-регионализирано производство. Това носи потенциал за по-близка връзка с потребителя и по-бърза адаптация към местните изисквания, но и риск от по-високи цени, ограничен избор и по-малко конкурентна среда.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
