Първият бюджет в евро трябва да бъде изграден върху консолидация и мерки за заздравяване на държавните финанси, като целта е дефицитът да падне под 2%.
Това заяви пред БНР Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика.
Според него е възможно България да избегне процедура по свръхдефицит още догодина, но рискът остава. „Имаме известна отстъпка откъм разходите за отбрана. Част от дефицита ние ще можем да кажем, че е заради по-високи разходи за отбрана, което ще ни даде отстъпка,“ обясни Ганев.
Той коментира и механизма с 4 млрд. лева, предоставени от държавата чрез ББР за инвестиции, които формално могат да се отчетат като операция „под черта“, но на практика са нов разход и натиск върху фискалната политика и данъците.
Минималната заплата и пенсионната система
Икономистът определи като очаквано увеличението на минималната работна заплата на 1213 лв. от 1 януари догодина, защото то следва механизма МРЗ да бъде 50% от средната. „Към момента работи, защото пазарът на труда е в добра кондиция и няма ръст на безработицата. Но когато дойдат лоши времена, този механизъм може да изиграе лоша шега,“ предупреди той. По думите му е нужна промяна, която да осигури повече гъвкавост.
По отношение на пенсиите Ганев подчерта, че промяна на Швейцарското правило няма да е в полза на пенсионерите, защото при формула, отчитаща само инфлацията, ръстът на пенсиите ще бъде по-малък от сегашния.
Имотни данъци и ефектът от еврозоната
Ганев акцентира и върху данъчната политика при недвижимите имоти, като припомни, че данъчните оценки не са актуализирани повече от 15 години. „Актуализацията на данъчните оценки или връщането им по-близо до реалното ниво е почти сигурно, че ще се случи – това е неизбежно,“ коментира той. Според него това означава по-висок имотен данък, но общините ще могат да компенсират чрез промяна на ставките, за да облекчат гражданите.
По думите му влизането в еврозоната ще удължи с известно време горещия имотен пазар, но процесът постепенно ще се успокои.
Здравни вноски и разходи за системата
Икономистът изрази резерви към идеята потребителската такса при личните лекари да бъде обвързана с МРЗ. „Желанието на всеки сектор да се върже с автоматичен механизъм е вредно за бюджета, защото натоварва и бюджета, и потребителите, без винаги да е обосновано,“ каза Ганев. Той припомни, че в бюджета е заложено покачване на пенсионните вноски с 3 процентни пункта след две години, а в здравния сектор също се чуват гласове за увеличение на вноските.
„Разговорът как да не се увеличава бремето върху труда е особено важен,“ подчерта той. Според него самата такса няма решаващо значение, защото здравната система е един от най-големите и добре финансирани сектори, където проблемът е по-скоро в управлението и приоритетите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
