Американецът Йоел Мокир, французинът Филип Агион и канадецът Питър Хауит са тазгодишните носители на Нобеловата награда за икономика. Тримата изследователи бяха отличени за своята работа върху това как иновациите и силите на т.нар. „креативно разрушение“ стимулират икономическия растеж и повишават жизнения стандарт по света.
Според Кралската шведска академия на науките тяхната теория показва как новите технологии и идеи създават нови пазари и методи на производство, като изместват остарелите, но същевременно напомня, че прогресът никога не бива да се приема за даденост.
Креативното разрушение – път към прогреса, но и предупреждение
„Икономическата стагнация, а не растежът, е била нормата през по-голямата част от човешката история. Работата на лауреатите показва, че трябва съзнателно да противодействаме на заплахите за устойчивия растеж,“ отбелязаха от Академията.
Теорията за креативното разрушение, развита от Йозеф Шумпетер и усъвършенствана от Агион, Хауит и Мокир, разглежда растежа като постоянен процес на обновление, в който технологичните открития заменят старите модели и създават нови възможности. Изследванията на тримата имат особено значение днес, когато въпросът за устойчивия растеж и социалното неравенство стои в центъра на глобалните икономически дебати.
Паралелно с признанието обаче, и тримата икономисти използваха момента, за да отправят критика към политически решения, които – според тях – застрашават научния и икономически напредък.
Мокир: Науката не трябва да става жертва на политиката
Половината от наградата от 11 милиона шведски крони получава Йоел Мокир, професор в Northwestern University в САЩ. Израелско-американският учен изследва защо съвременните общества са толкова по-богати и живеят по-добре от предишните поколения. „Интересува ме защо днес живеем толкова по-добре от нашите пра-прадядовци,“ каза той пред Ройтерс.
Мокир предупреди, че атаките срещу висшето образование и научните изследвания могат да доведат до историческа катастрофа. „Настоящата администрация в САЩ подкопава научната свобода и това може да се окаже най-големият автогол в историята – поне от времето, когато китайската династия Мин забрани научните експедиции,“ заяви той, визирайки политиките на президента Доналд Тръмп.
Според него натискът върху университетите и ограничаването на научните бюджети ще забавят технологичния прогрес, който е основен двигател на икономическия растеж. Белият дом от своя страна твърди, че САЩ остават най-големият инвеститор в научни изследвания в света и че реформите целят повече ефективност и по-малко бюрокрация.
Агион: Митът за „деиндустриализацията“ и опасностите от протекционизма
Френският икономист Филип Агион, професор в Collège de France, INSEAD и London School of Economics, и Питър Хауит от Brown University си поделят останалата половина от наградата. Агион подчерта, че в епохата на изкуствения интелект и технологичната надпревара между САЩ и Китай, Европа рискува да изостане, ако се затвори в себе си.
„Всичко, което пречи на откритостта, е пречка за растежа,“ каза той. Според него протекционизмът, митата и деглобализацията са „тъмни облаци“, които надвисват над световната икономика.
Агион призова ЕС да преосмисли своята политика на „анти-индустриализъм“ и да търси баланс между конкурентоспособността и стратегическите инвестиции: „В Европа станахме твърде подозрителни към индустриалната политика. Но има области – от отбраната и климата до изкуствения интелект и биотехнологиите – където тя е неизбежна.“
Хауит: Тарифните войни убиват иновациите
Канадският икономист Питър Хауит, също професор в САЩ, определи наградата като „шокираща чест“, но използва повода, за да атакува протекционистките търговски политики на Вашингтон. „Започването на митническа война намалява пазарите за всички и обезкуражава иновациите,“ заяви той.
По думите му идеята производството да се „върне“ обратно в Америка е политически удобна, но икономически безсмислена. „Ние сме добри в проектирането на спортни обувки, но е по-добре други да ги произвеждат,“ каза Хауит, подчертавайки, че глобалната икономика разчита именно на разделението на труда и свободната търговия.
Работата на тримата лауреати поставя във фокус най-важния въпрос на нашето време: как да поддържаме растежа чрез иновации, без да жертваме отворените пазари, академичната свобода и устойчивото развитие.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
