Богат град не означава богат регион. Това е основният извод от доклада на Евростат за 2024 г., който вчера обяви нова тенденция у нас. След като осем поредни години Северозападният район на планиране, включващ областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен, бе с най-висок риск от бедност, сега вече има нов лидер в тази негативна класация - Южен централен, включващ областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково. Според данните на Евростат за 2024 г., там нивото на показателя показва, че 28,8% от населението е в риск от бедност.
Как се стигна до този неочакван парадокс: регион със силно развит икономически център – Пловдив, където е най-барзо развиващата се индустриална зона у нас, да оглавява негативната класация за най-беден район в страната.
Южен централен район (Пловдив, Кърджали, Пазарджик, Смолян и Хасково) измества традиционно най-бедния Северозападен. Разликата е малка, но символична и показва дълбоки структурни проблеми: 28,8% от населението на Южен централен е в риск от бедност, срещу 27,9% в Северозападния.
Какво измерва AROPE и защо е толкова важно
Промяната се отчита чрез индикатора AROPE – официалната европейска мярка за бедност и социално изключване. Той комбинира три елемента:
доходи под 60% от средния национален доход (около 638 лв. на човек през 2024 г.)
тежки материални и социални лишения
много ниска работна интензивност в домакинството
Достатъчно е човек да попадне само в едно от тези три състояния, за да бъде отчетен като „в риск от бедност или социално изключване“. Това прави AROPE по-дълбок и реалистичен инструмент от простото измерване на ниски доходи.
Диспропорции, които изкривяват картината
Южен централен район се смята за „стабилен“, защото включва голям, богат и растящ град като Пловдив. Но данните показват, че икономическата динамика на Пловдив не стига до периферията. Регионът съдържа тежки джобове на бедност, които дърпат общия резултат надолу.
Допълнително сравнение за 2024 г.:
риск от бедност: 28,1% (ЮЦ) срещу 27,9% (СЗ)
безработица: 8,2% срещу 7,1%
среден доход: 1120 лв. срещу 1150 лв.
дял ромско население: 12,5% срещу 5,2%
Разликите са малки, но постоянни и натрупващи ефект.
Защо Южен централен регион се оказва най-беден
1. Етническа сегрегация и структурна бедност
Южен централен има най-висок дял ромско население в България – над 12,5%, а в част от общините делът надхвърля 20%. Рискът от бедност в тези общности традиционно надвишава 80%. Ограничен достъп до образование, ниска трудова ангажираност и структурна дискриминация водят до трайно икономическо изоставане.
2. Силно изразена селска бедност
Почти половината жители на региона живеят в села, където доходите от земеделие често падат до 800 лв. на месец. Липсва достъп до транспорт, добри пътища и индустриални зони. Много млади хора емигрират – над 15% след 2020 г. – което оставя селата със силно ограничена работна сила и без реална перспектива.
3. Слаб пазар на труда и по-ниско образование
Безработицата в Южен централен е по-висока от тази в Северозападния район. Висше образование имат едва около 25% от жителите – съществено по-малко, отколкото в по-развитите региони. Това ограничава достъпа до по-добре платени работни места и поддържа бедността циклично.
4. Пловдив не може да компенсира периферията
Въпреки силната индустрия, ИТ сектор и инвестиции, градът сам по себе си не може да издърпа целия регион. Голяма част от икономическите ползи остават локализирани в урбанизирани зони, а десетки общини около тях остават в социално изключване.
5. Северозападът временно „диша“ по-леко
Парадоксално, традиционно най-бедният Северозапад подобрява част от показателите благодарение на:
нови производствени предприятия
инвестиции в транспортна и социална инфраструктура
увеличена заетост в текстилната и преработвателната индустрия
Така разликата между двата региона не само се заличава – тя се обръща.
Новият червен флаг за България
Южен централен район е пример за невидимите регионални рискове: зад статистическия успех на един град може да се крие системна бедност на целия му регион. Това е предупреждение, че икономическият растеж не е достатъчен, ако не достига до всяка община, до всяко домакинство, до всяка социална група.
Социалните различия в България вече се превръщат в една от най-дълбоките регионални пропасти в ЕС. Разликата между най-богатия (Югозападния) и най-бедния регион достига над 14 процентни пункта – нива, сравними с най-разделените страни в Европа.
Какво трябва да се направи
Инвестиции в образование и дигитални умения в селските райони
Подобряване на транспортната свързаност, за да се създаде трудова мобилност
Разширяване на индустриалните зони към по-малки общини
Програми за интеграция на маргинализирани групи
Активни мерки за младежка заетост и връщане на мигрирали кадри
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
