Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоява минималната работна заплата (МРЗ) в страната да остане в размер на 1077 лв., вместо да бъде повишена до 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., както предвижда действащото законодателство. В своето официално становище работодателската организация призовава и за отмяна на законовите текстове, които автоматично обвързват размера на МРЗ със средната работна заплата.
Опасения от дисбаланси и загуба на конкурентоспособност
От АИКБ подчертават, че исканото запазване на настоящото ниво на МРЗ е необходимо, за да се избегнат допълнителни дисбаланси на пазара на труда, да се съхрани конкурентоспособността на българската икономика и да се осигури стабилен преход към еврозоната.
Според работодателите, автоматичният механизъм, въведен с чл. 244 от Кодекса на труда през 2023 г., който определя МРЗ като 50% от брутната средна работна заплата, води до непропорционален ръст на най-ниското възнаграждение, без оглед на реалните икономически условия.
Цифри, които притесняват бизнеса
АИКБ посочва, че кумулативният ръст на минималната заплата за периода 2023–2026 г. би достигнал над 55%, докато за същия период:
- Реалният ръст на икономиката е около 10%
- Натрупаната инфлация е в размер на около 10%
Това означава, че минималната заплата расте 2.5 пъти по-бързо от икономическите показатели, които обичайно определят възможностите на бизнеса.
Последици за икономиката и заетостта
Според анализите на АИКБ, необосновано бързото административно повишаване на МРЗ води до:
- Закриване на предприятия и изтегляне на производства от страната към държави с по-ниски разходи за труд
- Масово съкращаване на работници, най-вече в чувствителни сектори и региони
- Увеличаване на сивия сектор – заобикаляне на законовите изисквания чрез плащания „на ръка“
- Засилване на регионалните неравенства – в много области (като Смолян) МРЗ почти се изравнява със средната заплата за региона
- Нарастване на инфлацията – разходите на бизнеса се покриват чрез вдигане на цените, което допълнително подхранва инфлационния натиск, особено в навечерието на влизането в еврозоната
Работодателите предлагат нов модел
От АИКБ подчертават, че не са против ръста на доходите, но искат той да бъде обвързан с производителността, икономическата реалност и пазара на труда, а не да се случва автоматично по формула. Затова те предлагат:
„Изработване на адекватен механизъм за определяне на МРЗ, с реално и действено участие на социалните партньори в процеса, утвърждаващ договорното начало и базиран на обективни икономически критерии“.
Този подход според бизнеса ще бъде в съответствие с европейското законодателство и ще гарантира устойчиво развитие на пазара на труда.
Какво следва?
Предложението на АИКБ идва в ключов момент, когато България се подготвя за влизане в еврозоната, а обществото остава чувствително към всяка тема, свързана с поскъпване на живота.
Очаква се темата за минималната работна заплата да бъде предмет на дебат в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, като синдикатите вече обявиха, че ще се противопоставят на всякакво замразяване на доходите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
