София. "Към момента на прекратяване на обслужване на клиенти в КТБ, държавните дружества в сектор "Енергетика" са имали следната нетна експозиция, средства в банката – 159 млн. лева", сподели в рамките на парламентарния контрол в НС служебният министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов във връзка със средствата на дружества от сектор "Eнергетика" в КТБ, предаде "Фокус".
Щонов назова и каква е нетната експозиция, разделена по основните фирми. "От страна на БЕХ – 44 млн. лева, от страна на „Мини Марица – Изток" – 18 млн. лева, „ТЕЦ Марица Изток 2" – 1 млн. и 400 хил. лева, „Булгартрансгаз" – 55 млн. лева, НЕК малко над 14 млн. лева, АЕЦ „Козлодуй"– 4 млн. 560 хиляди лева, ЕСО – 4 млн. 818 хиляди лева. В държавното предприятие за радиоактивни отпадъци – малко под 300 000 лева", допълни министър Щонов.
"Средствата, загубени в КТБ, са само 14 млн. лева. 14 млн. лева не могат по никакъв начин да се сравняват с 200 или 700 млн. лева, които налагат увеличението цената на тока", заяви Щонов. "Цената на електроенергията зависи от цената на общетвения доставчик, дисбаланските в системата, както и разходите за разпределяне на тази електроенергия. Дружеството НЕК е имало блокирани 14 млн. лева", заяви Васил Щонов.
На година през НЕК минават между 2.5 и 3 млрд. лева, т.е. това са пари, които се събират от клиентите и се плащат на производителите на електроенергия. Тъй като има разлика в цените, се получава дефицит от около 900 млн. лева преди последното увеличение на цената на електроенергията", посочи Щонов. "От този дефицит от 900 млн. лева, увеличението на тока от 1 октовмри покри 200 млн. лева. Останалите трябва да се наберат чрез допълнителни реформи в енергетиката, ограничаване на ВЕИ-тата, на ТЕЦ „Марица Изток 1" и ТЕЦ „Марица Изток 3"", допълни той.
"Между НЕК и Атомстройекспорт е налице висящо производство. Предметът на спора касае претенции за малко под 1 млрд. евро за заплащане на дейности по предварителен договор от 26 ноември 2006 година и допълнителни дейности – лихви, разходи. НЕК е предявил насрещен иск за над 100 млн. евро. Българската страна се представлява от "Уайт енд кейс"", информира той. Делото е в напреднала фаза, били са и разпитани свидетели от експертните среди, а през септември и свидетелите на НЕК. Експертите на "Атомстройекспорт" също са разпитани. След това има разпореждане на трибунала за двойна размяна на писмени защити. Първата размяна е през февруари 2015, а втората през май. "Не очакваме решение на делото преди септември догодина", прогнозира Щонов и подчерта, че е възможно да бъде оповестено в началото на 2016-та година.
Служебният министър разясни, че по време на мандата на служебния кабинет са били проведени няколко срещи с арбитражния екип, за да получи информация как вървят нещата. "Изходът от това дело може да значи, че трябва да платим между 0 и 1 милиард, не е ясно колко. Всяка друга сметка в тези цифри не отговаря на идеята да има арбитражно дело. Държа да има яснота по този въпрос", поясни Щонов.
Щонов посочи, че са предвидени 2 реактора за АЕЦ "Белене". "У нас съществуват мощности за създаване на повече енергия, отколкото потребяваме, имаме достатъчно и за износ. Щяхме иначе да произвеждаме два пъти повече, отколкото консумираме, щеше да е безумие. До 2020 няма нужда от АЕЦ, занапред е въпрос на оценки", каза още Щонов.
"Ние сме от страните в ЕС с по-висок дял на такива мрежи в ниското напрежение, това води и до повече аварии", каза още той. "Въпросът може да се реши с повече инвестиции от дружествата за подновяване на тази мрежа и вкарване на по-голямата част от тези проводници под земята. Става въпрос за големи суми, а в сектор енергетика в момента такива пари няма. За в бъдеще се надяваме след стабилизиране на сектора да се пристъпи към тези инвестиции в дългосрочен план", коментира Щонов.
Щонов обясни, че поради настъпили аварии в мрежата на територията на трите електроразпределителни дружества в резултат на метеорологичните условия и снеговалежа, силния вятър, паднали дървета и клони, са се скъсали проводници и е прекъснато снабдяването. Той увери, че са били предприети действия и информира за броя на екипите на трите ЕРП-та: от ЧЕЗ са работили 88 аварийни екипи, 220 души, 102 бройки специалиризирана техника, ЕнергоПро- 70 екипи, 89 броя техника, ЕВН- 51 екипи, 211 души, 73 автомобила.
По отношение на временното прекъсване или ограничаване подаването на енергия, Щонов посочи, че на територията на ЧЕЗ 18 населени места бяха с аварии, при ЕВН – 12, а за ЕнергоПро става въпрос за 4 населени места.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
