Производители: Намалете ДДС за храните

Производители: Намалете ДДС за храните | StandartNews.com

Защо в богатите Белгия и Германия ставките са 6-7%, а у нас е сред най-високите в ЕС, пита бизнесът

Важни въпроси за спешно разрешаване ще поставят пред изпълнителната власт производителите на плодове и зеленчуци по време на първата национална дискусия "Да! На българската икономика". Грандиозното събитие, в което участие ще вземат четирима министри и ръководствата на над 80 големи български компании, се организира съвместно от в. "Стандарт" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Събитието ще се състои на 7 април в "Кемпински хотел Маринела София". То се провежда с подкрепата на "Хювефарма", "БМФ Порт Бургас", "Аурубис" и "Лукойл", със съдействието на "Главбулгарстрой", "Градус", "Сливенска перла", "Рефан", "Белла България", "Карнобат", "Ел Би Булгарикум", "Спетема", БАСАД, БМФ, "Биовет", "Булгартабак", БМФ.

БГ продуктите ще станат конкурентни на вносните и ще се спасим от сивия сектор

Да се намали ДДС за хранителните продукти. Около това предложение се обединяват родните производители. Диференцирана ставка е единственият начин българските стоки да станат конкурентни на вносните, както и да бъдат защитени от нелоялната конкуренция на сивата икономика. "От 1 юли 2015 г. влиза диференцирана ставка за всички храни в Румъния. Това е огромна опасност за България. Защото когато тези храни минат Дунав мост, ще влязат в родната търговска мрежа с по-ниски цени от нашите", казва Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Тя дава за пример, че хранителен продукт, произведен у нас, е между 15-20 на сто по-скъп от същия продукт, произведен по същата технология и рецептура, но в Германия. "Право на българския производител, който се опитваме да убедим да предпочита родното, е да избере по-евтиния продукт, тъй като е по възможностите на джоба му. В Германия обаче има диференцирана ставка, а за хляба тя е нулева. Затова и у нас ДДС ставката на хляба трябва да стане 5%, тъй като хлябът е най-бързооборотната стока. А ДДС ставката на останалите основни храни трябва да бъде 10%. Това означава автоматично намаляване с тези проценти на крайната потребителска цена на стоките", посочва Кукушева. И добавя: "Важно е да има диференцирана ставка на храните у нас, защото изхранването на населението е основната задача на всяка изпълнителна и законодателна власт. Държава на гладни хора не може да има нормално правосъдие, здравеопазване, образование и дори нормална социална политика".
"Българският пазар е с един от най-високите проценти ДДС на територията на ЕС. Богатата Германия облага храните само със 7% ДДС, за да може всеки да си купи. И богатата Белгия взема само 6% ДДС от своите граждани", казва и Елза Маркова, изпълнителен директор на "Белла България". Тя предлага ДДС да падне с 4%. "Това ще спомогне за намаляване на напрежението при потребителите от постоянно растящите цени на суровините. И ще е мощен удар срещу сивата икономика", казва Маркова.

Асоциацията на земеделските производители в България също е "за" сваляне на ДДС. "Потреблението на български продукти може да нарасне стремглаво, ако интересът на отделните домакинства бъде стимулиран чрез намаляване на ДДС по примера на диференцираната ставка при туризма. От друга страна, повишеното потребление неминуемо ще допринесе за стремеж на българския производител да повишава качеството, до популяризиране на българския продукт в Европа и не на последно място - до ръст на БВП", казват от асоциацията и питат властта какво може да се направи за разработването на подобна идея.

Освен стимулиране на потреблението родните производители виждат още един много съществен плюс при намаление на ДДС. И той е спиране на кражбата на данъка. "При намаляване на ДДС подобни действия ще се обезсмислят. Защото, ако сега в 1 лев има 20 ст. ДДС, при 5% ще има 5 ст. ДДС - ресурсът е много по-малък, за да обезпечи кражбата, а и за да предполага криене на работни места, оборот, реализирана продукция от националната данъчна система", аргументира се Мариана Кукушева. И дава пример: "Потреблението на хляб у нас е около 2,5 млн. самуна на ден. Половината от тях обаче се реализират в сивия сектор - произвеждат се и се продават на тъмно. Така държавата ни губи милиони левове. Българският хляб е най-здравословната храна, която има най-ниска цена в целия свят. Няма по-евтина храна от родния хляб, който се произвежда изцяло от българска суровина. С това ние доказваме, че е възможно абсолютно изсветляване на сектора, защото основната ни суровина е пшеницата, която се произвежда у нас и се субсидира от ЕС и джоба на нашенеца чрез националните доплащания".

Институциите да обединят усилията си

Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите

Сред основните проблеми не само пред хлебопроизводството и сладкарствато, а и в преработвателната и хранително-вкусовата промишленост, е огромният сив сектор. Преди един месец синдикатите официално признаха 35 на сто сив сектор у нас. Вярваме в статистиката им, защото те най-добре знаят какъв е пазарът на труда, тъй като го следят. Реалната сива икономика в сферата на бързооборотните стоки наближава 50%. Друг проблем е нерегламентираният внос на храни в България. Ние имаме чудесно национална законодателство и задължително европейско законодателство. Същевременно имаме необходимите звена в изпълнителната власт, но тези институции не се координират помежду си, работи се на парче, без обединение на усилията. Постигнатата над 20 млн. лв. по-висока събираемост на приходите за първото тримесечие на 2015 г. показва, че е възможно администрацията ни да работи.

Въпроси на хранително-вкусовия бранш:

1. Има ли правителството стратегия за развитието на българското земеделие, животновъдство и хранителна промишленост през следващите 20 години?
2. Може ли да се въведе диференцирана ставка по ДДС за храните, както бе направено за туризма?
3. Какви мерки се предвиждат в защита на родния месопреработвателен бранш - допълнителни ограничения като обмитяване на вносните месни продукти или стимулиране на родното производство чрез намален ДДС за стоки, произведени в страната ни?
4. Има ли план за активно презентиране зад граница на българските месопреработватели, на българските месни продукти?
5. Има ли развитие по темата с въведения от Гърция 26% данък върху внесените стоки от България? Какви са следващите стъпки
6. Къде е мястото на хранителната промишленост - в Министерството на земеделието и храните или в Министерството на икономиката?
7. Защо, вместо да се увеличават средствата по европейските програми за стопаните, администрацията ги орязва?
8. Защо се допускат фрапантни случаи в законодателството и излиза, че производителите трябва да плащат като земеделска земя полски пътища?
9. Възможни ли са промени в Закона за Защита на конкуренцията и може ли българският потребител да очаква засилен контрол от страна на КЗК по отношение на вносни стоки в българската търговска мрежа?
/След като българските продукти бяха принудени да са изписани като имитационни или наподобяващи сирене, кашкавал и мляко, кой следи дали холандският йогурт е действително такъв?/
10. Министерството на икономиката подкрепя идеята на малкия и среден бизнес за изграждане на хипермаркети с родни стоки. И вече първият такъв е факт в Горна Оряховица. Как държавният апарат ще съдейства ефективно за навлизането на повече подобни хипермаркети на пазара?

Всеки лев в напояването ще се върне многократно

Чавдар Трифонов, управляващ партньор в "Севан"-Хранекспорт"

Няма да говоря за проблемите в бранша, а за новите предизвикателства. На първо място това е окончателното приемане на Програмата за развитие на селските райони, която ще се отвори този месец за инвестиции в селското стопанство - мярка 4.1. Трябва да стане максимално бързо, тъй като това са пари за земеделие, преработвателна промишленост, инфраструктура на малките селски общини и те всички разчитат на тях. На второ място, предизвикателството е пак по отношение на земеделието и това са директните плащания с приемането на нов механизъм на кръстосаното въвеждане, с което много рязко се увеличават изискванията към фермерите. Има т. нар. зелени плащания, екологично обвързване. В чисто административен смисъл е сложно и малките стопани ще имат проблем как да кандидатстват, как да подават заявленията. В рамките на тази година трябва максимално бързо да се обучат служителите в областните и общинските дирекции и оттам нататък да обучават и да помагат на фермерите. Проблемите в бранша - това са комасацията и напояването. Винаги съм казвал, че инфраструктурата в една държава не е само пътна. Всеки лев в напоителна инфраструктура ще се върне много повече, отколкото лев, вложен в път. Във Варна сме на границата на един от най-големите зърнопроизводителни региони - Добруджа, където не е по силите на всеки фермер да инвестира в напояване. Големият дебит на вода се намира на дълбочина над километър. Нужни са инвестиции, с които държавата трябва пряко да се намеси. Или да направи максималното така, че водните сдружения да започнат да работят в тази насока.
А това, което ме касае и като зърнотърговец, е недобре развитата инфраструктура и пристанище, мощностите за товарене. Работим по същия начин, както работихме през 1996 г., когато за първи път се появих на пристанище Варна. Да, малко по-подредено е, по-добър е контролът, а и организацията, но мощностите са същите и складовете са със същата площ, което не отговаря на съвременните изисквания. Чуждите партньори се чудят как постигаме тези товарни норми с толкова много камиони, а и самият град не ни ли прави проблем, че в най-добрия туристически сезон вкарваме хиляди камиони на ден в пристанището.

Колкото до зърнопроизводството, то е българско, не внасяме отвън. Положението с Русия ще тежи на цяла Европа, на всички производители на консерви, на зеленчуци, на месо. Ще бъдат под силна конкуренция в рамките на самия ЕС, но това е все пак отворен пазар. Като сме решили, че искаме да бъдем част от него, трябва да ползваме както позитивите, т.е. да можем да продаваме навън, така и негативите, т.е. когато и всички други могат да продават тук.

Властта ще спечели, ако се допитва до нас

Стилиян Стоянов, зърнопроизводител и председател на асоциация в Добричко

Крайно време е правителството да направи така, че българският народ да се храни здравословно - с български продукти. С такива мерки ще има и българско производство.

Доказано е, че българските стоки са и по-качествени и с по-добри вкусови стойности от вносните. Ако не знаят как да подпомогнат производството, то ние, производителите, можем да кажем.

Има много механизми, с които би могло да се стимулира производството на български стоки и храни. Така ще се стимулира икономиката, защото бизнесът ще отвори работни места, когато има сигурност и пазар за стоката си, а българите ще консумират храни с доказан произход, които неминуемо ще доведат и до по-добро здраве на нацията.

 

Купуваме месо от чужбина, родното не стига

Интервю с Елза Маркова, изпълнителен директор на "Белла България"

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай