До 8 октомври 2025 г. търговците в България трябва да са готови с пълното въвеждане на двойно етикетиране на цените, както в лева, така и в евро, включително върху касовите бележки.
Това предвиждат промените в Закона за въвеждането на еврото, които Народното събрание прие окончателно. Новата мярка е част от поетапната подготовка за присъединяването на страната към еврозоната, като целта е потребителите да свикнат с новата валута още преди официалната й поява в обращение.
Изключение от задължението за двойно обозначаване ще има, но в ограничен обхват и времеви хоризонт. То ще е до 1 януари 2026 г., като не се изисква изписване на цени в евро при книги, учебници, детски и образователни издания, нотно-печатни материали и други специфични печатни продукти. Таксиметровите шофьори ще имат малко по-кратък срок. От 31 октомври ще трябва също да включват и двете валути в тарифите си.
По предложение на Йордан Цонев от ДПС-Ново начало депутатите приеха и кратка отсрочка за реалното прилагане на санкции срещу търговците, които не спазят новите изисквания в срок. С аргумента, че летният туристически сезон е в своя пик и бизнесът е натоварен, парламентът даде два месеца гратисен период - до 8 октомври. Дотогава контролиращите органи ще могат да издават само писмени предупреждения, без налагане на парични санкции.
Контрол срещу необосновано поскъпване
От 8 август влизат в сила и новите механизми за наблюдение на цените, които целят да ограничат спекулативното поскъпване. Според окончателно приетите текстове, тези мерки ще бъдат в сила за период от две години. Първоначално бе заложено по-кратко действие до края на 2025 г., но след преразглеждане срокът бе удължен.
Ключов момент в законодателните промени е задължението на търговците да предоставят доказателства за наличие на обективни икономически причини при рязко повишаване на цените. Според прието предложение от „Възраждане“, търговските обекти ще имат не по-малко от пет работни дни, за да представят необходимата информация при поискване от контролиращите институции. Сред тях са Националната агенция за приходите и Комисията за защита на конкуренцията, които ще имат право да използват събраните данни единствено за нуждите на съответната проверка и при спазване на търговската тайна.
Глоби срещу безпочвено увеличение
За онези, които не могат да обосноват ръста на цените със специфични икономически фактори, законът предвижда значителни санкции. Глобите за юридически лица и еднолични търговци започват от 5000 лв. и достигат до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 200 000 лева. За обекти с годишен оборот над 50 милиона лв. санкцията може да бъде процент от оборота - 0,5% при първо нарушение и до 1% при повторно, но не повече от 1 милион лева.
Що се отнася до големите търговски вериги промените в закона поставят и допълнителни изисквания. Всички магазини с годишен оборот над 10 милиона лева ще бъдат длъжни да публикуват всекидневно до 7 ч. сутринта ценови листи на своите интернет страници. Списъците трябва да съдържат детайлна информация: име на продукта, марка, нетно количество, продажна цена, категория, данни за намаленията, срокове на промоциите, референтна цена преди намалението, както и процентната разлика. Комисията за защита на потребителите ще агрегира тези данни и ще ги публикува в специален онлайн портал за публичен достъп.
Обективни икономически фактори
Бе направен смекчен вариант на забраната на необосновано вдигане на цените, който преди това бе критикуван, че е без конкретика. Новият текст гласи следното: "В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори."
Дадено бе определение за "обективни икономически фактори", а именно, че това са фактори, външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.
Стоките от първа необходимост под специален надзор
За пръв път в закон се въвежда дефиниция на стоки и услуги от първа необходимост. Сред тях са хляб, мляко, яйца, електроенергия, вода, парно и медикаменти по лекарско предписание. При „значително нарастване“ на цените на тези продукти Министерският съвет ще има право да предприема временни мерки за намеса, без предварително одобрение от Народното събрание. Това разширява инструментариума на изпълнителната власт при кризи, макар и не без притеснения от страна на част от депутатите.
Председателят на бюджетната комисия Делян Добрев определи баланса между защита на потребителя и спокойствие за бизнеса като постигнат. „С този законопроект успяхме да постигнем нещо важно – да защитим интереса на потребителите, но и да успокоим бизнеса, че държавата няма да злоупотребява с правата й, дадени от законопроекта“, посочи той.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
