Годината на мизерията. Плащаме повече, купуваме по-малко

За 10 г. разходите ни за здраве нарастнали 2,3 пъти

Годината на мизерията. Плащаме повече, купуваме по-малко | StandartNews.com
  • 2022 - годината на мизерията
  • За 10 г. разходите ни за здраве нарастнали 2,3 пъти

Това, което българинът отдавна усеща по джоба си, бе отчетено и от статистиката - 2022 г. се е оказала най-мизерната за последните 10 г. 

През миналата година разходите на всеки човек са нараснали с 19,1%. В същото време ръстът на доходите е 16,9%, показват данните на НСИ. Изводът е, че въпреки увеличението на пенсиите и на минималната заплата, българинът реално обеднява.

Харчили сме много повече пари за живот, но сме получавали много по-малко стоки и услуги. Това е принудило много хора да се лишават и да слагат много по-малко продукти на трапезата си. 

Какво показват последните данни на НСИ за доходите, разходите и потреблението на домакинствата през 2022 година? 

Всеки член на домакинство е харчил годишно за нуждите си 8389 лева, което е с 19,1% повече от 2021 година. Ето как са разпределени разходите: 

1. Малко под една трета от доходите на домакинствата отиват за храна /30,1%/. Изразходваните средства по това перо през 2022 г. са 2 529 лв., което прави малко над 210 лв. на месец. Това е с 22.9% повече спрямо 2021 г. и със 70.9% повече в сравнение с 2013 година. За сравнение, в страните от ЕС този дял е около 18%.

2. За жилището даваме 18.6% от изкараните пари, или 1566 лв. В сравнение с 2021 г. сметките ни за вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома са нараснали с 19.8%, а спрямо 2013 г. са се увеличили 2 пъти номинално - 1187 лв. през 2022 г. при 632 лв. преди 10 г. Като дял на разходите обаче запазват размера си - малко над 14%. 

3. Харчовете за данъци /данък сгради, такса смет, подоходни налози и осигуровки на работещите/ - са 12.1% от доходите ни. 

4. Разходите за здравеопазване /6,5%/ - от потребителската такса при лекаря, през платените приеми и консумативи, непокрити от Здравната каса, до лекарства по аптеките - възлизат на 546 лв. - с 23.5% повече от 2021 г. За период от 10 години разходите на българите за здравеопазване са нараснали 2,3 пъти. През 2013 г. сме отделяли средно по 233 лв. за лекарства и лечение, което е било 5,2% от разходите ни. 

5. За образование, свободно време и култура /4.5 на сто от разходите/. 

6. За облекло и обувки през 2022 г. сме отделили 281 лева. В сравнение с предходната година разходите нарастват с 9.8%

7. Транспорт - 7,3 на сто от доходите. Всеки българин е похарчил средно по 614 лв. за пътуване през миналата година, което представлява ръст с малко над 27%. 

По-малко потребление

Въпреки че е харчел много повече в сравнение с предишната година, средностатистическият българин е намалил потреблението на основни хранителни продукти. Най-голям е спадът в потреблението на хляб и тестени изделия - с 2.6 кг, на плодове - с 2.8 кг, и на зеленчуци - с 0.8 килограма. Така, ако през 2021 г. сме консумирали 78.2 кг хляб и тестени изделия на човек, през миналата сме паднали на 75.6 кг. При плодовете на човек се падат по 53 кг годишно, а при зеленчуците - по 75 кг. За сметка на това се увеличава консумацията на месо и месни произведения с 0.8 кг, на безалкохолни напитки с 3.8 литра на човек и съвсем малко при алкохола.

Покупателната способност на домакинствата намалява през 2022 г. спрямо 2021 г. при повечето от основните хранителни продукти. Най-много е спаднала при захарта, яйцата, сиренето, кашкавала и хляба. 

Ако през 2021 г. с дохода си сме можели да купим 4230 хляба, през 2022 г. същите пари са стигали едва за 3841. През 2013 г. със среден годишен доход е можело да се купят 3072 кг домати, а през 2022 г. - 2925 кг.

Ножицата се отваря. Пенсионерите печелят, работещите обедняват

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай