Отдавна се изработва повече, отколкото се получава. Над 40% от всички наети получават заплата до 1000 лева. Нискоквалифицираните работници се увеличават паралелно с ръста на МРЗ. Трудът догонва ценовите равнища. Механизмът на увеличение на минималната заплата трябва да се промени - да се вземат предвид 6-8 месеца от тази година, а не от миналата. Това каза Пламен Димитров от КНСБ за "Твоят ден" по БНТ.
По думите му между 10 и 12% от населението притежава собствен бизнес. "Ръстът на МРЗ ще бъде малко под 20%. Не е толкова рекордно, имали сме подобни проценти. Увеличението в ЕС на 10 членки е над 20%. 3 от тях пък имат над 30% ръст. Към момента увеличението е напълно логично, ще даде възможност за допълнителна конвергенция на доходите на над 1,5 млн. българи", заяви той.
От своя страна Васил Велев от АИКБ уточни, че в някои сектори средният ще бъде по-малък от минималния доход. "Вариант е да се плащат еднакви заплати на всички или да се плаща в сивия сектор - в брой. Минималната работна заплата (МРЗ) трябва да се изработи, не бива да се увеличава административно", смята той.
Според него МРЗ трябва да се договаря по икономически дейности. "Имаме голяма диференциация на средните заплати в различните сектори. В IT сектора е над 4000 лева, в енергетиката и финансите средно 3000, в туризма и охранителния сектор - около 1000. Сумата на минималната работна заплата се получава от средната заплата за последните 4 тримесечия. След това се дели на 2, така се получава около 900 лева. При по-динамичните икономики, между 30-40% е съотношението между минималната заплата и средната", коментира Велев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
