Министерският съвет даде ход на програмата за компенсиране на енергоемките производства заради високите цени на електроенергията. Постановлението вече позволява помощта да се прилага със задна дата от 1 юли 2025 г. Схемата е насочена към тежката индустрия - металургия, добив, химическа, машиностроителна и фармацевтична промишленост.
Компенсациите ще се задействат при средномесечни цени на тока на Българската енергийна борса над 63,91 евро за мегаватчас и ще покриват 50% от разходите над този праг.
За кого е спасителният механизъм
Програмата е създадена за предприятия, при които електроенергията е един от най-тежките разходи и директно влияе върху цената на продукцията. Именно тези компании от месеци настояват, че губят конкурентоспособност заради скъпия ток, купуван от борсата, и заради разликите в цените спрямо част от европейските им конкуренти.
Схемата бе подготвена още по времето на правителството на Росен Желязков след натиск от индустрията. Енергоемките предприятия успяха да убедят властта, че се нуждаят от по-сериозна подкрепа от останалите бизнеси и небитови потребители, защото при тях всяко поскъпване на електроенергията веднага удря себестойността, износа и инвестициите.
Колко пари ще получи индустрията
Европейската комисия одобри схемата в края на април тази година. Тя ще действа 3 години - от 1 юли 2025 г. до 1 юли 2028 г. За целия период предприятията ще получат общо 334 млн. евро, като за първата година - от 1 юли 2025 г. до 1 юли 2026 г., помощта е 124 млн. евро.
„Това постановление прави ефективна компенсаторната програма във връзка с цените на електрическата енергия. Тя е в подкрепа на конкурентоспособността и инвестициите в икономиката“, каза министърът на енергетиката Ива Петрова.
Половината помощ трябва да се върне в зелени проекти
Петрова подчерта, че програмата е съобразена с европейската рамка, която изисква 50% от получената подкрепа да бъде инвестирана впоследствие в проекти за декарбонизация и енергийна ефективност. Това означава, че компенсациите няма да бъдат просто временна отстъпка от сметката, а трябва да доведат и до по-ниско потребление, по-модерни производства и по-малка зависимост от скъп ток.
Насрещните инвестиции на фирмите трябва да започнат да функционират до 48 месеца след предоставянето на помощта. Така държавата обвързва подкрепата с конкретни ангажименти от бизнеса, вместо да я остави като еднократно покриване на високите цени.
Парите няма да идват пряко от бюджета
Средствата ще се осигуряват от фонд „Сигурност на електроенергийната система“, в който постъпват целеви вноски от печалбата на производителите и търговците на електроенергия. Заради това министър Петрова подчерта, че помощите са неутрални за държавния бюджет.
Компенсацията ще се предоставя всеки месец чрез доставчика на електроенергия. За фирмите това ще се вижда като намаление на дължимата сума по съответната фактура, а не като отделно плащане след дълга административна процедура.
Борсовите цени остават над прага
Справка със цените на Българската енергийна борса в сегмент „Ден напред“ показва, че от 1 юли 2025 г. досега средната месечна цена всеки месец надвишава тавана от 63 евро за мегаватчас. Разликата обичайно е около 40-50%, а в някои зимни месеци стига и до 100%.
По изчисления на Асоциацията на работодателските организации за миналата година средната цена на електроенергията на пазара „Ден напред“ е била 107 евро за мегаватчас. Това е с 20% повече от Германия, със 70% повече от Франция и Испания и 5-6 пъти повече от скандинавските страни.
Големият проблем остава пазарът „Ден напред“
Въпреки тези разлики българският бизнес продължава основно да купува електроенергия от трудно предвидимия и силно волатилен пазар „Ден напред“. Това увеличава риска за предприятията, защото разходите им могат да се променят рязко от месец на месец.
Дългосрочните договори за покупка на електроенергия биха могли да дадат повече предвидимост, но засега много компании не ги използват достатъчно активно. Така компенсациите решават част от проблема с високата цена, но не премахват по-дълбоката слабост - зависимостта от краткосрочен пазар, който трудно се планира.
Помощта за индустрията е важна, защото без енергоемките производства икономиката губи работни места, износ и цели вериги на стойност. Но тази подкрепа не може да бъде вечен заместител на по-добри договори, по-ефективни заводи и по-предвидим енергиен пазар. Истинският тест ще бъде дали 334 млн. евро ще купят само време, или ще ускорят реална промяна в начина, по който големите предприятия използват и договарят електроенергията.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
