Вторник,

Булбанк с мрачна прогноза за икономиката, ревизира ръста на 4,1%*

От: Кристофор Павлов, Главен икономист на УниКредит Булбанк -
206
Булбанк с мрачна прогноза за икономиката, ревизира ръста на 4,1%*
A
A
A

Перспективи

Провалът на ваксинационната кампания и резкият спад в публичните инвестиции доведоха до негативна ревизия на прогнозата ни за ръста на икономиката. Очакваме ръст от 4.1% през 2021 г. (от 4.4%) и 3.9% през 2022 г. (от 4.1%). Следващите парламентарни избори ще бъдат проведени заедно с първия тур на президентските на 14 ноември. Проучванията на общественото мнение сочат, че подкрепата за протестните партии е намаляла, тъй като избирателите изглежда са разочаровани от провала им да формират правителство. Смятаме, че коалиция между партиите на протеста и БСП е най-вероятният сценарий след изборите. Коалиция между ГЕРБ и някои по-малки десни партии също не бива да бъде изключвана, особено ако някоя от националистическите формации успее да влезе в следващия парламент. 

Бавният темп на ваксинация ще има негативен ефект върху икономиката Ревизирахме в отрицателна посока прогнозата си за ръста на икономиката Ниските нива на ваксинация сочат, че здравната криза няма да приключи скоро

Четвъртата вълна на коронавируса ще има негативен ефект върху икономиката

Понижихме прогнозата си за ръста на реалния БВП за 2021 г. до 4.1% (от 4.4%), а за 2022 г. до 3.9% (от 4.1%). БВП вероятно ще се възстанови до предкризисното си ниво през първото тримесечие на 2022 /1Q22/, вместо през 4Q21 съгласно предишната ни прогноза, докато спад в нивата на коефициента на безработица до нива близки до тези при пълна заетост, сега очакваме през 2023 г. (вместо в средата на 2022 г. според предишната ни прогноза).

Инфлaциятa в ĸpaя нa тaзи гoдинa щe e 4.5% пoд дeйcтвиe нa няĸoлĸo фaĸтopa, ĸoитo дeйcтвaт eднoвpeмeннo. Tя oбaчe щe oтшyми в ĸpaя нa cлeдвaщaтa гoдинa, ĸoгaтo нивaтa и щe ca нaпoлoвинa - 2.1% в ĸpaя нa пepиoдa.

Три са основните причини, поради които понижихме прогнозата си за ръста на БВП.

Първо, ваксинационната кампания не успя да доведе до желаните резултати. Досегашния темп на ваксинация е такъв, че не можем да очакваме България да постигне колективен имунитет в обозримо бъдеще, особено предвид доказателствата за намаляване на ефикасността на ваксините с течение на времето.

На този разочароващ фон, разпространението на силно заразния делта вариант предизвика рязко покачване на новите случаи на болни от коронавирус, хоспитализациите и смъртните случаи през септември.

В отговор на започващата четвърта вълна на коронавируса, служебното правителство затегна ограничителните мерки и обеща да удължи периода на действие на фискалната подкрепа за домакинствата и бизнеса, засегнати от пандемията. Въпреки меките, ограничителни мерки и хлабавият контрол по спазването им, четвъртата вълна ще има своето негативно отражение върху икономиката.

Чуждестранни туристи тази зима ще бъдат по-малко от това, което можеше да се очаква при успех на ваксинационната кампания, тъй като желаещите да пътуват в страна със завишени здравни рискове ще са по-малко.

Потреблението ще бъде засегнато, тъй като хората вероятно ще продължат да са предпазливи в поведението си и ще поддържат някаква форма на доброволно физическо дистанциране, докато четвъртата вълна не започне да отшумява в някакъв момент по-късно през годината.

Публичният сектор ще трябва да осигури допълнителна фискална подкрепа на домакинствата и бизнесите, пострадали от негативното влияние на четвъртата вълна на пандемията, което ще доведе до увеличение на бюджетния дефицит.

Второ, нова вълна на пандемията от коронавирус не беше единственият риск за нашия основен макроикономически сценарий, който се материализира. По подобие на това, което се случи през 2013 г., служебното правителство спря работата по някои от големите инфраструктурни проекти, започнати от ГЕРБ.

Това обърна позитивната тенденция на ръст в публичните инвестиции от последните няколко години, свивайки ги до очаквани 3.5% от БВП през 2021 г. Ако тази прогноза се материализира, публичните инвестиции тази година ще-бъдат по-ниски както от тези през миналата година (4.3% от БВП), така и от заложената в бюджета за 2021 г. цел от 4.8% от БВП.

Това са лоши новини за растежа през 2021 г., а може би и за 2022 г., освен ако новото правителство не рестартира спешно тези проекти, веднага след като бъде сформирано през декември.

Трето, властите все още не са внесли Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това значи, че позитивният ефект, който очаквахме НПВУ да има върху икономиката тази година няма да се материализира, а положителното въздействие следващата година също може да се окаже по-слабо, отколкото очаквахме по-рано.

В най-лошия случай, отложеното внасяне на Плана за възстановяване и устойчивост ще съкрати периода, в който страната може да използва парите от инструмента на ЕС ‘’Следващо поколение‘‘, редуцирайки по този начин и цялостното ниво на усвояване на средствата по него.

Нашият основен сценарий предвижда, че България ще усвои 90% от финансирането, което страната има право да получи от плана на ЕС ‘’Следващо поколение‘‘. Засега ще запазим това допускане без промяна, но ще следим отблизо риска от по-слабо усвояване на средствата и ще го вземем предвид в бъдещите си прогнози, ако се окаже необходимо.

Реколтата от пшеница тази година достигна 7 милиона тона, в сравнение с 4.6 милиона миналата година. Това ще повиши брутната добавена стойност в селското стопанство, но няма да компенсира напълно негативното влияние върху растежа, произтичащо от бавния темп на ваксинационната кампания и спада в публичните инвестиции.

Четвъртата вълна от пандемията от коронавирус принуди правителството да удължи срока на действие на мерките за фискална подкрепа. Това вероятно ще увеличи фискалната подкрепа до 5.1% от БВП тази година, от 4% от БВП първоначално предвиждани в държавния бюджет. Когато се добавят към това всички увеличения на пенсии и заплати в публичния сектор тази година, фискалната подкрепа вероятно ще достигне 7% от БВП според наши изчисления.

Служебното правителство се фокусира върху постигането на нисък бюджетния дефицит като важен приоритет. За тази цел властите свиха публичните инвестиции до най-ниското им ниво от две десетилетия, като същевременно отложиха плащания за 0.5% от БВП дължими към частни компании, занимаващи се със строителство и поддръжка на пътища.

В резултат на това дефицитът на касова основа едва ли ще надвиши 4% от БВП тази година (5.5% на начислена основа), но ще нарасне отново следващата година до 5.2% от БВП (и 5% от БВП на начислена основа), според нашата прогноза.

Несигурността на политическата сцена в България нарасна, след като и трите опита за съставяне на правителство се провалиха и президентът разпусна парламента за трети път тази година. Дълбоко фрагментирания парламент се оказа непреодолимо препятствие за прекратяване на политическата безизходица.

Ситуацията беше допълнително влошена от липсата на опит на българските политици при формирането на големи и сложни коалиции, подкрепяни от множество играчи с различни идеологически разбирания. Кратките срокове също не бяха от помощ. Българската конституция дава на партиите само няколко седмици да сформират правителство, за разлика от някои други страни, където е нормално преговорите за сформиране на управляваща коалиция да отнемат няколко месеца

Следващите парламентарни избори ще бъдат проведени заедно с първия тур на президентските на 14 ноември. Същите шест партии, които са в настоящия парламент, вероятно ще бъдат представени и в следващия, според социологическите проучвания, налични към средата на септември.

Три малки националистически формации, Възраждане, НФСБ и ВМРО, имат шансове да прескочат бариерата за влизане в парламента, особено ако сформират някакъв вид предизборна коалиция. След изборите през юли, подкрепата за протестните партии (включващи трите партии – ‘’Има такъв народ’’, ‘’Демократична България’’ и ‘’Изправи се БГ! Ние идваме’’ – които спечелиха най-много от протестите срещу ГЕРБ) се повиши до 112 места в парламента, от 92 места на изборите през април.

Въпреки това, след като не успяха да сформират правителство за втори път тази година, общата подкрепа за протестните партии спадна до около 100 места в парламента, според последните социологически проучвания.

Подкрепата за двете основни партии (дясната ГЕРБ и лявата БСП) изглежда се покачва в резултат на това.

От многото възможни коалиции в следващия парламент виждаме само две като реално осъществими. Първата е по същество повторение на коалицията между трите протестни партии плюс основната сила в ляво - БСП. Въпреки че тези четири партии вече два пъти не успяха да сключат коалиционно споразумение, ние все още смятаме, че те имат най-голям шанс. да съставят следващото правителство.

Докато в миналото изглеждаше сигурно, че ГЕРБ ще бъде изключена от преговорите за следващо управление на страната, сега те са на първо място в социологическите проучвания, което увеличава шансовете на ГЕРБ да се върне на власт, особено ако някоя от националистическите партии успее да прескочи четири процентната бариера и влезе в следващия парламент.

 *Заглавията са на редакцията

 


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички