Ако България не приеме спешно регулаторна рамка за енергийно съхранение и управление на натоварването в мрежата, страната рискува да изостане сериозно в енергийния преход. За това предупреждава анализ на председателя на Соларна академия България Веселин Тодоров.
Европа ускорява, България тъпче на място
Според данни на СоларПауър Юръп Европейският съюз трябва да увеличи капацитета си за съхранение на енергия десет пъти до 2030 г., за да може да интегрира растящия дял на възобновяемите източници.
Само през 2024 г. Европа отчита 60 процента ръст на инсталираните батерийни системи – най-високия за последното десетилетие.
На този фон България все още няма нито регулации, нито национална стратегия за енергийно съхранение, въпреки рекордния ръст на ВЕИ през последните години и натоварването върху електропреносната мрежа.
Риск за мрежата, цените и инвестициите
В началото на 2026 г. Европейската комисия ще представи първата Европейска стратегия за енергийно съхранение, която ще зададе рамка за инвестиции, технологични стандарти и пазарни механизми.
„Това е последният сигнал към държавите членки. Енергийното съхранение не е допълнение към ВЕИ, то е гръбнакът, който определя дали една икономика може да бъде производителна, предвидима и конкурентоспособна“, коментира Веселин Тодоров.
По думите му липсата на регулации вече забавя проекти, увеличава разходите и поставя под риск бъдещи инвестиции.
Страната е изправена пред три основни опасности: напрежение в мрежата, ценови колебания и пропуснати възможности за индустриално развитие.
Пазарът търпи загуби, инвеститорите бягат
Честите откази за присъединяване на нови ВЕИ проекти и липсата на инструменти за управление на натоварването пречат на растежа на чистата енергия.
Бизнесът вече усеща нестабилност – ниски цени през деня и високи вечер.
Европейски модели показват, че батериите могат да намалят тези колебания с над 25 процента.
Междувременно Централна и Източна Европа привличат производители на батерийни компоненти и нови индустрии.
„България има шанс да стане индустриален център в Югоизточна Европа, но без ясна рамка инвеститорите просто продължават към Румъния, Гърция или Унгария“, подчертава Тодоров.
Батериите – невидимата инфраструктура на силните икономики
Според анализатора съхранението на енергия се превръща в „скрита инфраструктура“, която определя къде се разполагат нови предприятия и колко ще плащат за енергия.
„Ако България иска не просто да потребява, а да произвежда, тя трябва да започне да съхранява“, категоричен е той.
Експертите на Соларна академия България изчисляват, че страната може да стане регионален лидер, ако още през 2026 г. въведе законодателна рамка за енергийно съхранение, национална програма за батерийни системи, модернизация на мрежата и стимули за индустрията, произвеждаща компоненти.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
