В енергийно отношение 1 грам уран се равнява на 3 тона въглища
Допреди 8 години България експлоатираше 6 ядрени реактора, а сега - само два. Нашето общество обаче е изправено пред въпроса за изграждане на нова ядрена мощност. Без значение къде ще бъде построена тя, от изключителна важност е да бъдем наясно по каква технология ще работи бъдещият реактор. Този важен въпрос зададохме на докторантите по ядрена енергетика Костадин Зашев и Гергана Герова и на преподавателите в Техническия университет доц. Калин Филипов и проф. Владимир Велев. Това е третият пореден разговор, с който Българският атомен форум иска да предостави на читателите фактологична информация за ядрената енергетика. Нека на база на изложените факти и аргументи и съобразно своите разбирания всеки читател си състави картина за отрасъла, който дава близо 35% от електрическата енергия у нас.
- От какво поколение трябва да бъде бъдещата ядрена мощност у нас? Какви поколения ядрени реактори съществуват и по какво се отличават?
- К. Зашев: От гледна точка на безопасността, икономичността и съвършенството, условно ядрените реактори могат да бъдат разделени на четири поколения. Това разделяне е предложено през 2002 г. от Generation IV International Forum (GIF) - международен форум за продължаване на изследванията за следващото поколение ядрени реактори. Въпреки че не съществуват ясни критерии за отделните поколения, то се приема за универсално.
І поколение - ранните прототипи, от началото на 50-те до средата на 60-те години;
ІІ поколение - от началото на 70-те до началото на 90-те години;
ІІІ поколение - от средата на 90-те години до 2010 г., а разширеното (ІІІ+) - до 2030 г.
ІV поколение - след 2030 година.
- Какви са основните различия между тях?
- Г. Герова: При І поколение реактори липсват пасивни системи за безопасност, включително за охлаждане на активната зона. Това означава, че те не се основават на природните закони и се нуждаят от допълнително електрозахранване, за да работят. Системите за безопасност са двуканални - състоят от две независими части, които изпълняват една и съща функция. Друг недостатък на І поколение е, че не всички реактори имат херметични защитни обвивки (контейнмент), които гарантират задържане на радиоактивните продукти при значителна авария.
- Кои са белезите на ІІ поколение?
- К. Зашев: Част от реакторите от І поколение още се експлоатират, но най-разпространените са от ІІ поколение. Между двете поколения няма ясна граница, като ІІ поколение носи важни, но не революционни подобрения. Характерни за ІІ поколение са 3-каналните системи за безопасност, наличието на пасивни системи за аварийно охлаждане на активната зона и на защитна обвивка. Блоковете 5 и 6 в АЕЦ "Козлодуй" са от ІІ поколение.
- С какво се отличава ІІІ поколение?
- Г. Герова: Характерно за тях е широкото приложение на пасивните системи за безопасност, подобрен горивен цикъл, намалено количество радиоактивни отпадъци и повишените срокове за експлоатация - 60 и повече години. Реакторите от ІІІ поколение притежават 4-канални системи, допълнителни аварийни системи за продължително охлаждане на активната зона и усилени двойни херметични обвивки. Те имат и системи за управление на аварии, като уловител на стопилката, водородни рекомбинатори и др. За съжаление големите инциденти от 1986 г. в АЕЦ "Чернобил" и през 2011 г. в АЕЦ "Фукушима" бяха с реактори І поколение.
- С какво поколение ІІІ+ се различава от ІІІ?
- Доц. К. Филипов: В разширено поколение ІІІ+ попадат много от обновените проекти на реактори от поколение ІІІ, които дълго време не са били въведени в експлоатация, което е наложило тяхното актуализиране, за да бъдат адекватни на днешните стандарти. Всеки реактор от поколение ІІІ+ притежава качествата на поколение ІІІ, но с усъвършенстван горивен цикъл и намалени количества радиоактивни отпадъци, както и с разширено използване на пасивни принципи в системите за безопасност.
Единствените два проекта от Поколение ІІІ+, които са в строителство, са реакторите ВВЕР1200, които се изграждат в Русия и евентуално - в Турция. Същото се отнася и за реакторите AP1000 на "Уестингхаус", които се строят в Китай и САЩ. Има и други проекти на ІІІ+ поколение, като двата реактора, предвидени за АЕЦ "Белене" - ВВЕР 1000/В466.
- Какво ще е новото ІV поколение.
- Доц. К. Филипов: Това е бъдещето на ядрената енергетика. Реакторите от ІV поколение все още са на идеен етап. Очаква се първите завършени прототипи да се появят не по-рано от 2030 г. Основните отличителни черти на това поколение са висока икономичност, повишена безопасност и намалено количество радиоактивни отпадъци. Имайки предвид изчерпването на природните ресурси и по-целесъобразното им използване, всички проекти за реактори от ІV поколение са предвидени за работа в затворен горивен цикъл, с рециклиране и повторна употреба на горивото.
- Колко време се проектира, експериментира и строи един реактор, за да влезе в действие?
- Проф. Вл. Велев: Периодът на проектирането е от порядъка на 10 години, за строеж са необходими още 10, така че когато една страна иска да строи ядрена мощност, тя трябва да вземе предвид този продължителен период.
- И все пак - защо е по-добре да строим нова ядрена, а не конвенционална термична мощност?
- Г. Гергова: Делът на ядрената енергетика в световното електропроизводство ще расте като резултат от стремежа за намаляване на емисиите от въглероден диоксид. В енергийно отношение 1 грам уран се равнява на близо 3 тона средно калорични въглища. Всяка страна трябва да има предвид това, преди да вземе решение да строи нови генериращи мощности. Разбира се, ако решението трябва да бъде взето сега, то трябва да е за ядрен реактор от поколение ІІІ+.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
