Датата 1 март 2025 г. обективно погледнато е желана за влизане в еврозоната, обаче не съм убеден доколко е постижима. Това коментира пред БНТ бившият министър на финансите Владислав Горанов.
"Пред нас остана една по-скоро техническа работа, свързана с постигането и изпълняването на критериите от Маастрихт за присъединяването към еврозоната. За съжаление загубихме доста време и темпо", посочи Горанов.
"Всъщност през 2021 г. тази тема въобще не седеше на дневен ред след приключване на мандата на 44-ото Народно събрание. Тоест нито един министър на финансите, нито един министър-председател не действаха проактивно в тази посока и изгубихме много време", обясни ексминистърът на финансите.
"Няма как да смятаме, че с увеличение на доходите над инфлацията, ние ще я спрем. Към днешна дата имаме предизвикателство пред критерия инфлация. Това, което не се прави в тази посока е малкото инструменти, които имаме за борба с инфлацията, най-вече чрез фиска, действат обратно. Нашите публични финанси увеличават инфлацията, не я намаляват", разкри Горанов.
Според него инфлацията като темп намалява, но тя у нас трябва да е съпоставена и да превишава минимално средната подобна за еврозоната. "Към декември нашият показател е близо два пъти по-висок от този на еврозоната. Тоест оставащите няколко месеца, през които Европейската комисия и Европейската централна банка трябва да преценят дали сме готови за еврото, най-вероятно няма да са достатъчни, за да може този показател да слезе на нивата, на които е необходимо, за да сме одобрени за еврозоната в сроковете, в които ние искаме", обясни експертът.
"Не съм против доходите да растат. Но като увеличиш с 10 млрд. пенсиите в много кратък период, като се има предвид и пределната склонност към спестяване на нашите майки и бащи, тези ресурси вместо да отидат в инвестиции, или в нещо друго, което не действа толкова проинфлационно, отиват или в крайно потребление или се утаяват в банковата система, откъдето се явява последващият проблем, свързан с експанзията в кредитирането. При огромни текущи разходи в бюджета, неминуемо това оказва проинфлационно влияние. Никъде не сме видели до сега инфлация да се бори с изпреварващо увеличение на доходите. Самата инфлация компенсира неизработения доход. Това е доктринална заблуда на сегашните управляващи на публичните финанси, или някаква вяра в перпетуум мобиле", каза още Горанов.
"След присъединяването към ERMІІ през 2020 година пред нас остана по-скоро техническа работа с изпълнението на критериите от Маастрихт за присъединяване към еврозоната. За съжаление загубихме доста време и темпо. В Хърватия например, където започна подготовката за членство в ERMІІ година след България, от повече от година е член на еврозоната. Правителствата след редовното правителство на ГЕРБ можеха с по-бързи темпове да направят подготовка за приемане на еврото. През 2021 г. тази тема въобще не беше на дневен ред. Не е действано проактивно в тази тема", допълни Горанов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
