Обвиват Самарското знаме с 300-метров трибагреник

• Най-светлият ден за България започва с божествена света литургия
• Старозагорци се покланят пред героите, конница начело на шествието

За свободата... Да развеем българското знаме" - така се нарича уникал-ното шествие, което на националния празник 3 март за шести пореден път ще събере в града-герой Стара Загора родолюбци от цялата страна. Патриотичният марш ще бъде предвождан от копие на обвеяното със слава Самарско знаме. Както е известно, със своя свещен пряпорец българските опълченци получават първото си бойно кръщение в боевете за Стара Загора в Руско-турската Освободителна война. В челото на шествието ще бъде и прабългарската конница на школата за оцеляване и древно бойно изкуство Бага-тур. Колоните поклонници пред героизма и саможертвата ще поведат лично първите хора на града - кметът на Стара Загора Живко Тодоров, областният управител Гергана Микова, старозагорски депутати. Тристаметровия трибагреник ще пренесат до мемориалния комплекс "Бранителите на Стара Загора" неколкостотин воини от 2-ра Тунджанска механизирана бригада. По традиция по пътя-поклон до гранитния обелиск на Самарското знаме към тях ще се пресъединяват и стотици старозагорци и гости на града. "През миналата година в шествието са участвали десетки хиляди, тази година очакваме в него да се включат още по-голям брой родолюбиви българи", обяви в аванс зам.-кметът на общината Милена Желева. Вече имало заявки и запитвания от много градове на страната.
На финала на церемонията "Пред падналите за България - поклон" воините ще изкачат 100-те стъпала на мемориалния комплекс с 300-метровия трибагреник и ще обвият с него гранитния обелиск на Самарското знаме и подстъпите на застиналите на вечна стража опълченци и руски воини.
Най-светлият ден на България в Града на липите ще започне по традиция с божествена света литургия в православния храм "Св. Николай Чудотворец", отслужена от старозагорския митрополит Киприан в съслужение с местни свещеници.
Преди да се включат в шествието-поклон, ръководителите на града и областта ще положат венци и цветя на признателност пред многото паметници, свързани с Освобождението на Стара Загора от турско робство.
Следобед в празничния ден в най-новия старозагорски пapк "Apтилepийcки" жителите и гостите на града щe аплодират танцьорите в нaциoнaлнaтa инициaтивa "Пpoбyждaнe c xopo". Освен инициаторите от народно читалище "Hacтpoeниe", в нея ще се включат и фoлклopни клyбoвe от общината.
Във вечерния пpaзничeн кoнцepт нa плoщaдa пpeд общинaтa щe yчacтвaт xyдoжecтвeни фopмaции от  народното читалище "Cв. Kлимeнт Oxpидcки 1858" и от цeнтъpа зa пoдкpeпa и личнocтнo paзвитиe, кaктo и тaнцoвaта фopмaция "Tpaкийчe" и дeтcкият фoлклopeн aнcaмбъл "Tpaянци". Като един от градовете-герои в Освободителната война в Стара Загора  ще се проведе и тъpжecтвeнaтa зapя-пpoвepкa c пpaзнични илюминaции.

Калитин загива, за да спаси реликвата

• На Чадър могила е бойното кръщение на опълченците ни

На старозагорския хълм Чадър могила в кървавия сблъсък срещу ордите на Сюлейман паша през юли 1877 е бойно кръщение на българското опълчение. За първи път те участват в сражение със знамето си. "Ще защитаваме града до последна капка кръв", декларират пред командването храбреците от 6-те опълченски дружини. И те наистина водят битка на живот и смърт заедно с руските воини срещу многократно превъзхождащия ги редовен турски аскер.  Сражението започва рано сутринта на 31 юли и според хрониката на бойните действия продължава с ожесточение и без прекъсване повече от 6 часа. Особено епична е битката за спасяването на Самарското знаме. Светинята на българското опълчение преминава от ръце на ръце - от простреляните знаменосци на живите, но оцелява. Загиват четирима от 5-те знаменосци. Прострелян е смъртоносно и командирът на опълченската дружина - подп. Павел Калитин. Той пришпорва коня си и буквално грабва знамето миг преди да попадне в ръцете на турците. С мъка на сърцето руските воини и българските опълченци заедно с част от жителите на града са принудени да се изтеглят от Стара Загора за решаващия бой на Шипка. Озверелите пълчища на Сюлейман паша и башибозукът от съседните селища подлагат на масово изтребление укрилите се в църквите и по домовете си старозагорци. Само в храма "Св. Троица" като в Батак са изклани безжалостно няколко хиляди жени, деца и мъже. Според историците жертвите са общо 14-15 хиляди, а други 10-12 хиляди са откарани като роби в Анадола. Градът е изпепелен до основи и според очевидци дни наред се носи ужасната миризма на изгоряло човешко месо.

Червените петна по флага са от кръв

Самарското знаме е официалното знаме на българското опълчение. Идеята за изработването му възниква на 5 юли 1876 г. на събиране на градската Дума на Самара, където се създава благотворителен комитет за събиране на средства и помощи за борещите се за свободата си южни славяни.
По онова време Априлското въстание е потушено, което предизвиква широк отзвук в Русия. На заседанието е избран за председател на комитета - съветникът в Думата Пьотр Алабин. Негова е идеята за знамето. Решено е то да бъде проектирано от художника Николай Симаков, преподавател по рисуване. Той рисува и двете икони върху знамето. Изработването на пиката е по проект на Николай Рошфор, известен архитект. Знамето е ушито от монахините в Иверския девически манастир в Самара. От едната страна е иконата на Св. братя Кирил и Методий, а от другата е чудотворната икона с иверската Богородица с младенеца. В манастира има копие от тази икона, чийто оригинал е в грузинския манастир "Иверон" в Света гора. Образът на Св. св. Кирил и Методий е израз на идеята за духовното единство на славяните. Друг символ са трите панславянски цвята - малиновочервена, бяла и синя ивица.
На 17 април 1877 г. е създадено българското опълчение - 5 дни след обявяването на Руско-турската война. Градската дума същия ден взима решение да дари знамето на опълченците. Пьотр Алабин и кметът на Самара Ефим Кожевников освещават знамето в Москва, пред него се покланя и император Александър II. Алабин и Кожевников се отправят към Плоещ, където е опълчението, и на 5 май връчват знамето на главнокомандващия великия княз Николай Николаевич. На 6 май е официалната церемония по връчването на знамето. Алабин казва, че на червената лента на Самарското знаме е записано "Самара - на българския народ 1876 г.". Знамето е връчено на Трета опълченска дружина от общо 6.
След Освобождението светинята става знаме на Трета пехотна радомирска дружина. За първи път се развява в свободна България на 30 август 1878 г. на парада в Пловдив в чест на имения ден на император Александър II. След 1881 г. са връчени новите бойни знамена и Самарското е предадено в двореца, където се пази в знаменната зала до 1946 г. През 1961 г. е реставрирано в Москва. Тогава е установено, че червените петна по знамето са от кръв.

Жив град с темели в кости забити...

 На някогашания хълм Чадър могила, днес парк "Българско опълчение", на 50 м високо в небето над Стара Загора гордо се извисява гранитния обелиск на Самарското знаме. Автори на мемориалният комплекс са скулпторите Крум Дамянов и Божидар Козарев, архитектите Богомил Давидков и Благовест Вълков и инж.-конструктора Антон Малеев. Според тяхното оригинално пластично решение развятото знаме се крепи върху три мощни колони, които носят конструкцията. В нейните основи е положена жертвена костницата. Върху саркофага са изписани думите на старозагорския поет Михаил Берберов "Стара Загора, Стара Загора, жив град с темели в кости забити..." На вечна стража пред знамето стоят застиналите фигури на шестима опълченци и руски офицер. Конструкцията на вечния огън е отлята във формата на щикове. Върху мемориалните стени е описан и пътят на Самарското знаме - от връчването му в Плоещ през май 1877 г. до героичната и епична битка за защитата на Стара Загора на 31 юли 1877 г.
Мемориалният комплекс "Бранителите на Стара Загора" е открит тържествено на 30 юли 1977 г. за 100-годишнината от славните и трагични събития.