Вторник,

Историята не бива да бъде бухалка за самочувствието

От: Стела Стоянова -
A
A
A
  • В България не е имало робство в смисъла на "Чичо Томовата колиба"
  • Еничарите са били робите и мутрите на султана, казва доц. Светлана Иванова

Имало ли е турско робство в България? След изказването на социалния антрополог Харалан Александров, че това е само метафора, "Стандарт" потърси един от най-добрите ни специалисти за периода 15-18 век - историка от Софийския университет доц. Светлана Иванова.

- Доц. Иванова, периодично се повдига въпросът имало ли е турско робство в България или не, напоследък го повдигна и социалният антрополог Харалан Александров. Вие сте човекът, който най-добре познава темата. Какво е Вашето становище като специалист за периода 15- 18 век?
- В България има не един и двама сериозни историци, които се занимават с този период. С тези проблеми се занимават и други колеги, например литератори като Албена Хранова, Николай Аретов. Дебатът, който незнайно защо изведнъж се активира, не е от вчера. Нали разбирате, че от един исторически паметник от 17 или 18 век не може да очаквате да се напише черно на бяло еднозначен отговор? Всъщност на практика пише, че е нямало робство в този смисъл, в който ние сега го разбираме. Ние трябва първо да дефинираме какво е робство. А всъщност можем да го обсъждаме цял ден и накрая да се окаже, че се занимаваме не с въпроса „какво е робство” през ХV или ХVІІІ в., а доколко българите могат да определят един период от миналото си по един или друг начин. Още през 2016 г., когато се променяха учебните програми, имаше открито писмо от български историци. Те се възмутиха, че ги обвиняват тях, както и специалистите в Министерството на образованието, защо в учебниците не се налага императивно, че българите са живели пет века под "турско робство". И че – видите ли – злонамерено някой тайно е сменил името на този период от турско робство на съжителство (а преди – присъствие). Но всичко това бяха грозни манипулации. И не случайно това открито писмо бе подписано от около 300 наши историци – професори, доценти, учители. Мисля, че това, което обедини колегията, беше, че историята има право да бъде наука, колкото и да се опитват да я употребяват за друго. Има право да се занимава с теоретични въпроси, а не да се свежда до инструмент за заглавичване на хората, когато не искаш да мислят за настоящето и бъдещето си. Както всяка наука, историята има право да дебатира, а не да има една дефиниция и всички да се придържат към нея. Учените се подписаха точно заради това, че техните занимания не могат да бъдат разтерзавани само защото на някого му харесва определена теза. Междувременно, в програмите по история, спорът за това, което ще влезе в учебниците и което е било първопричина за дебата, се е въртял как точно да бъде поднесена информацията, защото опаковката е важна. Но тихомълком, докато ние се разправяме за едно или друго, този период от българската история - от 15 век до началото на историята, т. е. до Паисий, бе буквално смачкан в училищното преподаване. Не толкова в програмите, а като учебно време. Става дума за

два-три урока, които побират три века

И тук има пренебрежително отношение не само към колегията, която се занимава с този период, а и към живота на дузина генерации българи и тяхното усилие да запазят себе си като българи. Ние с лека ръка се отказваме да разберем какво се е случвало тогава. А това време дори и сега ни дърпа за ръкава. Ако не ни интересува какво конкретно се е случвало в този период, какво значение има дали е било или не е било „турско робство”.
- Хората гледат на този период като на нещо много хомогенно. Всъщност как се е променял тогава животът на българите?
- За този период знаем доста, но не за царе и велики владетели, а за живота на обикновените хора. И тук се изправяме пред един интересен проблем - точно около дебатите за робството в МОН и Софийския инспекторат имаше срещи с учители, учени и експерти. Бяха изнесени данни, че в средното образование историята е на последно място като харесван предмет. Историята, която е като приказка! Вероятно е заради многото фактология, която превръща учебниците в телефонен указател. Има факти, но няма разказ, да не говорим за анализи. Учителите споделиха, че точно този период за тях е благодатен, за да могат да преподават теми, които събуждат децата. Това са теми за ежедневието, за празниците и делниците, за историческата демография, стопанството, културата и религиите, за контактите и конфликтите между тях, за хората и природата. Учителите откриват подходящ материал и методика да обучават на историческо мислене и анализ. И на този фон ние съкращаваме часовете. А точно чрез тях

можем да научим децата да мислят и да анализират

не просто да запомнят някакви дати. А това, че тези векове изглеждат по този начин в учебниците, дължим на нашата обща учителка проф. Цветана Георгиева.
- А кой според Вас е коректният термин за този период, който трябва да се използва?
- Това е много дълъг разговор, защото сме свикнали историята на България да се идентифицира с държавната история. Нека Ви дам пример. Наскоро излезе учебник на проф. Иван Тютюнджиев от Великотърновския университет, който за съжаление без време почина, със заглавие „История на българите ХV-ХVІІ век". Тогава наистина от политическа гледна точка, понеже няма българска държава, сме под османска власт. Това е просто история на българите, които в този период са живели по нашите земи. Но това не е робство. Но според мнението на обществото, трябва да има оценка. А когато напуснем науката и стигнем до емоцията и до етикетите, всеки може да го кръщава както иска. Изтъкват се и конкретни факти за хора роби по нашите земи.
- Какви права е имал или нямал българинът в този период?
- Това е прекалено сложно. Аз съм работила 14 години в ориенталския отдел и част от документите, които сега се цитират, аз съм ги превела на български език. И доста мои колеги пишат по тази тема - имало ли е, нямало ли е робство. Ето, напоследък прекрасни текстове публикува Олга ТОдорова. Но страстните спорещи просто не коментират подобни публикации. Въпросът е какво разбираме под робство - чичо Томовата колиба ли си представяме, руските крепостни селяни ли. У нас и селяните, и малкото български граждани, и евреи, и арменци, и циганите, които са живели по нашите земи, са се наричали рая. Това е юридическият и практически термин. Това не са роби. Те са данъкоплатци. На другия полюс са били представителите на господстващата класа, едно време им викахме "феодална класа". Те получават от държавата - не работят, а служат. А другите са бачкаторите, които работят и плащат данъци - те са поданици на империята. Но могат да купуват имущество, да ходят на съд. Докато например еничарите се водят роби на султана. На тези мутри на Османската империя султанът може да им вземе главата когато си иска, но пък иначе са недосегаеми.

Те не плащат данъци, султанът ги храни - робите ги храни техният господар

Вече никой не казва, че българският селянин, който е имал имот, е бил лично несвободен. А представете си един чичо Том, който плаща данъци и се жени за която си иска. Но пак се питам – какво си представяме, когато питаме имало ли е турско робство? Онзи режим е бил жесток, несправедлив, все повече е захлупвал историческата ни перспектива - всичко това е така, но нека все пак говорим за юридически категории. А ако говорим за социални категории - кой е бил беден, кой богат - може да се окаже, че в Анадола има едни дрипльовци, които са много по-бедни и нещастни, отколкото някои българи. Някои хора твърдят: "Да, но не сме имали държава". Боравят със съвременни категории, а именно, че политическата несвобода, че липсата на собствена национална държава може да бъде окачествена единствено като робство. Но тук влизаме в една държавно-политическа материя, която има много съвременно звучене и изисква много фин подход и сериозен научен дебат. Но на този период, ако искаме да му намерим етикет, може и да намерим някоя друга дума, защото думата "робство" има и друг смисъл. Според мен обаче историята не бива да се използва като бухалка за малтретиране на идентичността и самочувствието на българските граждани. А май накрая все такъв резултат се получава. Дори и аз с това интервю може би наливам вода в мелницата на манипулциите.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички