Жега в парламента. Бюджетът за 2026 година влиза в пленарната зала. Депутатите ще гласуват ключовите решения за заплати и пенсии, социални обезщетения и пари за общините.
Разчетите в хазната бяха гласувани вчера на второ четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси на извънредно заседание, продължило повече от 12 часа.
Внесените между първо и второ четене предложения за изменение и допълнение на проектобюджета, който залaга дефицит за тази година в размер на 5,7 на сто, възлизаха на 69 броя. Голяма част от предложенията за промени, внесени от партиите в опозиция, бяха свързани с повишаване на социалните плащания, основно в посока подпомагане на семействата у нас. Мнозинството отхвърли всички внесени между двете четения предложения за увеличаване на помощи и обезщетения през тази година, като от управляващите заявиха в рамките на дебатите, че социални мерки ще бъдат заложени в бюджета за 2027 година.
Още в началото на заседанието, което започна вчера по обяд и приключи след 01:30 часа днес, Комисията по бюджет и финанси отхвърли предложения, внесени между първо и второ четене, от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“ (ПП) за увеличаване на размера на данъчните облекчения за деца на работещи родители. По време на дискусията вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев заяви, че увеличаването на размера на данъчното облекчение се обмисля с бюджета не за тази година, а за следващата 2027 година.
Отхвърлени бяха и предложенията на опозицията за запазване на комисията по досиетата като самостоятелно звено, а не вливането и в Държавна агенция „Архиви“. Гълъб Донев коментира, че не става въпрос за физическо закриване на дейността на комисията, а архивът и дейността й преминават към ДА „Архиви“.
Предложения, внесени от ГЕРБ-СДС и ПП, за отпадането на заложените промени в Кодекса на труда, въвеждащи почасово изчисляване на трудовия стаж, не бяха одобрени.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, заяви че тази мярка цели свиване на сивата икономика и въвеждането на равнопоставеност у нас, така че работещите да получават права на база изработеното.
Слави Василев от ПБ каза че тази мярка ще пресече порочни практики, при които човек се води официално на 4-часов работен ден, въпреки че работи на пълен работен ден, получавайки част от заплатата си на ръка.
По предложение на Асен Василев бюджетната комисия одобри промените в Кодекса на труда да влязат в сила от началото на следващата година, а не както бе предвидено до 1 септември тази година трудовият стаж и съответните права да се определят по досегашния ред.
Комисията отхвърли предложения на ПП и ДПС, целящи предотвратяване на заложеното в проектозакона намаляване на субсидията за вероизповеданията от 20 лева на 7,7 евро.
Предложение на ПП брутното възнаградежение на държавните служители в министерства и агенции да не може да нахвърля средномесечния размер на заплата на министър не бе прието. Отхвърлено бе и предложение на ДБ допълнителните възнаграждения на държавните служители, които надвишават 20 на сто от дължимите им за годината основни заплати, да се изплащат само след решение на Съвета за административната реформа.
Гълъб Донев заяви, че Съветът не може да взема индивидуални решения за възнаграждения на държавни служители. По думите на Донев е необходимо да се направи анализ на заплащанията в държавната администрация с цел реформа, тъй като понастоящем има големи дисбаланси, включително примери началници на отдели да получават по-високи възнаграждения от министри.
Проектобюджетът предвижда още отмяна на текста в Закона за Комисията за финансов надзор, според който председателят и другите членове на КФН получават допълнително възнаграждение за постигнати резултати, определено по ред и начин, установени във вътрешните правила за работната заплата.
Бюджетната комисия отхвърли предложение на ДПС за запазване на автоматичните механизми за определяне на възнагражденията на военнослужещите, Националната служба за охрана и служителите на Министерството на вътрешните работи. Айтен Сабри посочи, че ДПС предлага тази мярка, тъй като служителите в тези сектори са чакали дълго време заплатите им да бъдат осъвременени и заслужават да получат доверие, защото всеки ден са на терен и осигуряват нормалния начин на живот на гражданите.
Предложение на ПП да се увеличи прагът за регистрация по ДДС от 51 130 евро до 85 000 евро от 1 януари догодина не бе прието от комисията. Асен Василев заяви, че тази мярка ще облекчи малкия бизнес и ще изсветли икономиката.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова каза, че Министерството на финансите не подкрепя това предложение, тъй като увеличаването на прага води до намаляване на бюджетните приходи, а по-високият праг стимулира изкуственото разделяне на бизнеси на много отделни фирми с цел избягването на ДДС. Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС посочи, че настоящият размер на прага за регистрация по ДДС доказано работи и е донесъл допълнителни приходи в бюджета. Асен Василев отговори, че който иска да излъже държавата, ще я излъже и при по-нисък праг, а предложението на ПП цели премахването на натиска върху малкия бизнес. Венко Сабрутев добави, че предлаганият праг е от порядъка на 232 евро оборот на ден, тоест засяга микробизнесите.
Мартин Димитров от ДБ заяви, че вдигането на прага за регистрация по ДДС е стимул за предприемачество и представлява подкрепа за малките компании. Според него в началото може да се очаква спад на приходите в бюджета от прилагането на подобна мярка, но в дългосрочен план ще се окаже благоприятна за бюджетните приходи.
Димо Дренчев от „Възраждане“ също заяви, че вдигането на прага за регистрация по ДДС ще стимулира дребния и микро бизнес, поради което представляваната от него партия подкрепя предложението на ПП.
Бюджетната комисия одобри предложение на Стефан Белчев от ПБ и група народни представители, което предвижда намаляване на броя на членовете на съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия от петима на трима членове. Според одобрения текст, с акт на Министерски съвет, съответно на Общинския съвет, броят на Съвета на директорите или на Надзорния съвет на публичното предприятие може да се определи на петима, когато това е мотивирано с големината, предмета на дейността и/или стратегическото му значение.
Представителите на мнозинството бяха предложили таван за размера на възнагражденията на членовете на бордовете на публичните предприятия до размера на възнаграждението на министър, но ги оттеглиха, тъй като след разговор с Министерството на икономиката е станало известно, че има публични предприятия, за които експертността на дейността им не предполага да се поставя унифициран таван на възнаграждението, стана известно от думите на Белчев. Очаква се в бъдеще да се предостави анализ за изготвяне на наредба как се определят възнагражденията на борда на директорите на публичните предприятия.
Асен Василев заяви, че е редно да се постави таван на заплатите в ръководствата на публичните компании, а ако има няколко стратегически предприятия, където възнагражденията трябва да бъдат различни, то нека бъдат добавени като изключения в текстовете на закона.
По отношение на определянето на минималната работна заплата на 620 евро до изработване на нов механизъм за определянето ѝ, Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че без предоставена нова формула могат да се създадат големи проблеми в бъдеще.
Любослав Костов от КНСБ посочи, че това е „служебна победа за бизнеса“. Минималната работна заплата в момента е 50 на сто от средната за четири тримесечия назад и това не произтича от автоматизмите в законите, а от европейска директива, допълни той.
По думите на Костов, когато минималната заплата расте, безработицата намалява. „И морално, и икономически, и социално нямате никакви аргументи да премахнете този текст“, каза той, добавяйки, че е редно да не се променя, преди да се определи нова формула за определянето на размера на минималната работна заплата.
Боян Митракиев от КРИБ заяви, че трябва да се има предвид, че премахването на автоматизма се случва в условията на голям бюджетен дефицит.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова изтъкна, че европейската директива за минималната работна заплата зaлага критерии за оценка на адекватност, един от които е приложен у нас директно като критерий за изчисляване, въпреки че директивата препоръчва размерът на минималната заплата да се договаря.
По думите ѝ целта на тази директива е да се повиши нивото на колективно договаряне на размера на минималната работна заплата.
„Ние целим наистина подобряване на ефективността на националното законодателство, а не прилагане на една неправилно ползвана формула с неправилни критерии, заложени в нея“, каза Ефремова.
„Категорично не става въпрос за замразяване на минималната работна заплата. Става въпрос за подобряване на законодателството“, добави тя.
Мартин Димитров от ДБ посочи, че автоматизмът води до изпреварващи ръстове на минималната заплата, което може да се окаже проблем за малките населени места у нас, добавяйки, че е необходимо намирането на решение.
Айтен Сабри заяви, че ДПС няма да подкрепи отмяната на механизма, тъй като това засяга най-нископлатените работници, добавяйки, че преди да се отменя механизмът, трябва да има подготвена формула.
Предложение на ПП за създаване на програма за разширяване и подобряване на сградния фонд и материалната база в системата на образованието за периода 2027-2030 година не бе одобрено, като Гълъб Донев отбеляза, че подобни програми трябва да се обсъждат при изготвянето на бюджета за 2027 година, вместо да се поемат авансово финансови ангажименти в бюджета за 2026 година.
„След 2 месеца ще имате проекта на закона за бюджета за 2027 година, където ще бъде записана тази програма и ще бъде остойностена“, каза Донев.
Друго предложение на ПП за програма за изграждане на детски градини и ясли в София за периода 2026-2030 година, която предвижда и отпускането на средства за отчуждаване на частни имоти за тези цели, също не беше одобрено от бюджетната комисия.
Гълъб Донев заяви, че към момента има гласувани 13 млн. евро за изграждане на детски градини и ясли в София, но Столична община няма проектна готовност и не е поискала нито едно евро за тази дейност.
Предложение на ПП еднократната помощ за ученици да бъде за всички класове от първи до осми клас бе отхвърлени от комисията. Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС коментира, че не би подкрепил това предложение, защото няма гаранция, че това финансово подпомагане ще се използва конкретно за образование, тъй като се превежда на родителите. Милен Трифонов от ПБ заяви, че това е поредната лява мярка, предлагана от ПП, чрез която се цели внушение, че мнозинството не иска да подкрепя семействата у нас, добавяйки, че съвсем скоро управляващите ще покажат социалните си мерки в бюджета за 2027 година.
Отхвърлено бе и предложение на ГЕРБ-СДС размерът на месечните помощи за деца да се актуализират ежегодно с размер, равен на по-високата стойност между средногодишната инфлация и годишния ръст на средната брутна заплата. Гълъб Донев коментира, че в момент, в който правителството се опитва да премахне автоматичните механизми у нас, тези текстове всъщност биха създали нов автоматизъм.
Предложение за двойно увеличаване на майчинските, внесено от ПП, не бе одобрено от комисията. Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова заяви, че тук става дума за осигурителни права относно един реализиран риск и няма как срещу едно осигурително право да поискаш двоен размер на правата, като припомни, че в действащото законодателство съществува еднократна компенсация, предвидена за раждане на близнаци.
Комисията одобри предложение на Константин Проданов от ПБ и група народни представители от всички партии в парламента, което предвижда осигуряването на финансиране в размер на 51 100 евро на Научен институт „Западни покрайнини“.
Предложение на ПБ за осигуряването на 2 млн. евро за ремонт на Паметника на свободата на връх "Шипка" бе одобрено от комисията.
Приетият на второ четене проектобюджет за 2026 година е със заложените приходи, помощи и дарения в размер на 49,6 млрд. евро и общите разходи за 56,8 млрд. евро. Проектът е изготвен при очакван икономически ръст от 2,6 на сто и средногодишна инфлация от 4,3 на сто според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
Според проекта максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро или 30,1 на сто от БВП.
