Повишаването на тавана на държавния дълг до 3,8 млрд. евро не означава автоматично, че държавата ще изтегли цялата сума, а дава максимален лимит за финансиране при нужда. Това заяви пред Нова телевизия депутатът от „Прогресивна България“ и член на парламентарната комисия по бюджет и финанси Стефан Белчев, след като парламентът прие на първо четене промени в т.нар. удължителен бюджет.
По думите му акцентът е върху възможността държавата да осигури навреме ликвиден буфер, да посрещне текущи плащания и да избегне по-скъпо финансиране при очаквано покачване на лихвите. Белчев подчерта, че реалното усвояване ще зависи от конкретните потребности и от условията на пазарите.
За какво е нужен лимитът до 3,8 млрд. евро
„Заложената сума представлява максимален лимит, а не автоматично планирано теглене на дълг. В предложения текст много ясно се казва, че това е до 3,8 милиарда“, коментира Белчев.
Така той отговори на критиките около увеличаването на горния праг на дълга. Според него държавата не говори за безусловно излизане на пазарите за цялата сума, а за осигуряване на възможност да реагира, когато има нужда от плащания, буфер и по-добри условия за финансиране.
Белчев обясни, че навременното осигуряване на ресурс е важно, защото пазарната среда може да стане по-неблагоприятна. „След юли нещата ще станат много по-сложни и лихвите ще бъдат много по-високи, т.е. ние ще губим повече пари от тези лихви“, заяви депутатът.
Ликвидността е основният аргумент
Депутатът представи и ориентировъчни разчети за текущото състояние на държавната ликвидност. По думите му в момента ликвидният кеш в Българската народна банка е около 4,4 млрд. евро, но от тях неприкосновеният резерв е около 2,4 млрд. евро. „Остават около 2 милиарда“, посочи Белчев.
Той уточни, че реално разполагаемият ресурс намалява след текущите плащания. „В момента ликвидният кеш е около 1,3 милиарда“, каза депутатът, като посочи, че държавата трябва да поддържа буфер за месечни разходи, които са от порядъка на милиарди евро.
Именно тук е отговорът на въпроса за какво може да бъде използван лимитът до 3,8 млрд. евро - за поддържане на платежоспособност, за покриване на текущи бюджетни нужди, за гарантиране на резерва и за по-гъвкаво управление на дълга, преди евентуално по-скъпо финансиране на международните пазари.
Натрупан проблем и опит за овладяване
Белчев описа ситуацията в публичните финанси като дългосрочно натрупване, което не започва от сегашното управление. „Това е една снежна топка, която тръгна още от 2021 година и постоянно се увеличаваше“, заяви той.
По думите му задачата пред институциите е да ограничат дефицита и инфлационния натиск, без да оставят бюджета без необходимата ликвидност. Така дълговият лимит се представя не като самоцел, а като част от по-широк опит за стабилизиране на публичните финанси в момент на високи разходи и несигурни лихвени условия.
Депутатът потвърди, че вече се работи и по мерки за ограничаване на разходите. Сред тях е обсъжданото 10-процентно съкращение на разходите за персонал. „Това не е идея, а вече е спуснато към съответните министерства и учреждения“, каза Белчев.
Реформи, не козметика
Белчев подчерта, че реалните ефекти от мерките все още се анализират и предстои да се прецени къде и в какъв мащаб могат да се прилагат съкращения. Той свърза темата с по-широкия въпрос за реформите в публичния сектор и заяви, че властта ще бъде по-смела и по-решителна.
Според него предстоят истински реформи, а не козметични промени. „При всяка една неизгодна реформа това се е случвало и до момента - протестите винаги са възможни“, каза депутатът по повод очаквания обществен отпор срещу част от мерките.
Белчев потвърди и че е внесено предложение за замразяване на депутатските заплати. Така управляващите от „Прогресивна България“ се опитват да покажат, че ограничаването на разходите няма да бъде насочено само към администрацията, а ще има и политически сигнал от страна на Народното събрание.
Украйна, горивата и рискът за цените
По темата за военната помощ за Украйна Белчев направи разграничение между безвъзмездната помощ и търговските сделки. „Безвъзмездната помощ трябва да приключи, но останалата търговска дейност не смятам, че можем да ограничим“, заяви той.
Депутатът предупреди и за риск от нов натиск върху цените заради горивата. „Горивото е на стойности, каквито не помним. Оттук нататък всичко скача нагоре“, каза Белчев, като отбеляза, че процесите зависят от глобалната геополитическа среда.
Този риск допълнително обяснява защо управляващите настояват за по-голяма финансова гъвкавост. При високи горива, възможен инфлационен натиск и по-скъпи лихви държавата има нужда от буфер, за да не бъде принудена да търси финансиране в най-неподходящия момент.
Дълговият лимит като предпазна мярка
Коментарът на Белчев поставя темата за дълга в различна рамка - не като харчене на 3,8 млрд. евро наведнъж, а като застраховка срещу по-лоши пазарни условия и недостиг на ликвидност. За управляващите от „Прогресивна България“ най-важният аргумент е, че навременното финансиране може да спести бъдещи разходи за лихви и да даде време за по-дълбоки реформи. Големият тест ще бъде не самото вдигане на тавана, а дисциплината при използването му - така че ресурсът да служи за стабилност, а не за отлагане на трудни решения.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
