В политиката има моменти, които не са просто кризи, а изпити. Изпити по държавност, по характер, по способност да различиш законното от удобното. Казусът с Андрей Гюров се превърна точно в такъв тест. И ако се съди по развитието му – Илияна Йотова се провали. Не формално, а съдържателно. Защото, когато генералният адвокат към Съда на Европейския съюз излиза с мотивирано становище, че отстраняването на Гюров от Българска народна банка е било законосъобразно, въпросът вече не е „има ли казус“, а „какво прави държавата с него“.
От правен спор към здрав разум
До вчера темата можеше да бъде представяна като сложен правен спор – тълкувания, процедури, срокове. Днес това вече не е възможно. Когато ключов представител на европейска институция на практика потвърждава, че освобождаването на дадено лице е било не просто допустимо, а обосновано, оставането му на върха на изпълнителната власт излиза извън рамките на нормалното. Точно тук идва и острият извод на бившия конституционен съдия Георги Марков, че ако това служебно правителство продължи да организира избори, те ще бъдат опорочени още преди да са започнали. И този извод не звучи като политическа хипербола, а като елементарна правна логика: нелегитимен орган не може да произведе легитимен резултат.
Държавност или инат
Истинският проблем вече не е в самия Гюров. Проблемът е в отказа да бъде решен казусът. В държавата има достатъчно предупреждения – от юристи, от политически фигури, от европейско ниво. Въпросът е защо те се игнорират. Когато лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски говори за незаконен избор и прехвърля отговорността върху Йотова, това се изкарва от опонентите му от задкулисието, подкрепящи Гюров, като „несъстоятелна политическа теза“. Но когато към нея се добавят становища от Люксембург и позиции на утвърдени юристи, тя вече не може да бъде отхвърлена с лека ръка. Тогава мълчанието не е неутралност, а позиция. И то позиция в полза на статуквото, което размива границата между законно и удобно.
Опорочен вот преди старта
Най-тежкото последствие от тази ситуация не е персонално. То е институционално. Ако изборите бъдат организирани от правителство, чиято легитимност е поставена под въпрос, съмнението ще тегне върху целия процес. Не върху резултатите, не върху участниците, а върху самата основа на демокрацията – доверието. И тогава дори най-чистият вот ще изглежда съмнителен, защото е произведен от съмнителна система. Това е най-бързият път към делегитимация на държавността.
Провалът
В този смисъл тестът „Гюров“ не е за един човек. Той е за институцията на президентството и за способността ѝ да реагира в кризисен момент. Да спре процес, който очевидно върви към сблъсък с правото и здравия разум. Да покаже, че държавата не е заложник на едно назначение. Вместо това виждаме обратното – колебание, мълчание и усещане за институционална безпомощност. А в политиката това е равносилно на провал.
Защото държавността не е въпрос на формални процедури. Тя е способността да вземеш правилното решение, когато всички знаят кое е то – и въпреки това никой не го прави.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
