Петък,

Радев направи подарък на Борисов

От: Стела Стоянова -
A
A
A
  • Президентът напусна отредената му от конституцията роля, стана страна в политиката
  • Щурмът на Капитолия показа разделението и в Америка
  • Толкова враждебно настроени едни към други не сме били от 1990-а
  • Кризата на 10 януари 1997 г. се оказа благотворна
  • 6-7 партии ще влязат в новото Народно събрание, дори и три може да не направят кабинет
  • Който състави правителство, ще има предимство на президентския вот

Очаквам раздробен парламент, казва Васил Тончев в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"

- Господин Тончев, в последните дни покрай консултациите за изборите президент и премиер отново обтегнаха отношения. Радев обяви, че Борисов и ДПС са ортаци в бизнеса и политиката, а Борисов упрекна президента, че разиграва етническата карта...
- Мисля, че и двамата имат конкретни цели, които искат да постигнат с тези изявления, но всъщност Радев направи най-големия коледен и новогодишен подарък на Бойко Борисов, като определи за дата на изборите 28 март. Сега очевидно вече иска да коригира нещата, затова и организира тези консултации, за да може да покаже допълнителни аргументи в тази посока. Но за Борисов всъщност тази дата за избори е изгодна, затова е и интересно как се прехвърля топката, как се разиграва цялата тази сценка за пред хората.
- Размахва ли се етническата карта, според Вас?
- Президентът в някаква степен го прави, което от гледна точка на неговите конституционни правомощия и смисъла на неговите позиции не би трябвало да се случва.    
- Вие правили ли сте напоследък проучвания на електоралните нагласи и как виждате следващия парламент?
- Не виждам смисъл да излизаме с нови проучвания, защото на базата на турбуленциите в обществото може много лесно да заблудим и себе си, и обществеността. Трябва да поулегнат нещата, за да можем да кажем какви са тенденциите. Но от проучванията, които ние направихме в началото на декември, а и от това, което правят колегите, виждам, че ще има един много раздробен парламент. И двете основни политически сили - ГЕРБ и БСП, не успяват да се наложат като способни да създадат формула, с която могат да изтеглят страната. На тази база ще има отлив от тях и преливане към други политически субекти. Това означава, че има вероятност в следващия парламент да влязат 6 или 7 партии. Което пък ще означава, че дори и три политически партии няма да стигнат, за да се направи мнозинство.
- И правителство.
- Да, поне на този етап не виждам кой би работил с ДПС, които в последните години бяха балансьор. Макар че те дават много разумни и много зрели послания. На тази база много трудно ще се формира мнозинство, което да е стабилно, и при това да може да провежда реформи, да има това гласувано доверие от избирателите.
- Възможно ли е тогава, както гласят хипотезите, да има повторни избори?
- Да, възможно е. Може да се наложи в съвсем кратък срок да има нови парламентарни избори, ако не се създаде устойчиво мнозинство, което да провежда политиките, които се очакват от него. Както видяхме, и улицата е способна да свали правителството, така че нещата не се очертават с ясна визия и с ясни параметри в близко бъдеще.
- А каква е визията Ви за предстоящите президентски избори?
- Те до голяма степен ще зависят от това, как ще се решат парламентарните. Макар и да няма абсолютно мнозинство, все пак важно е кой ще бъде победител на изборите. Възможно е това да е ГЕРБ, възможно е да е и БСП. Кой след това ще съумее да направи коалиция, която да излъчи правителство, е друг въпрос. Очевидно е, че който успее да направи това, той ще има предимство и на следващите президентски избори. Но и там нещата са много неясни - знаем, че сегашният президент практически напусна отредената му от Конституцията роля на балансьор. Той стана страна в политиката, като в същото време не ръководи политически субект. Има проблеми с партията вляво, която го издигна за този мандат, тъй като и там има очевидно недоверие за това кой определя политиката. На всички президентски избори винаги е била много важна ролята на ДПС, защото обикновено, когото подкрепят на втори тур, той печели. Те отсега категорично обявиха, че няма да обявят втори мандат на сегашния президент. Така че за президентските избори по-определено ще можем да говорим, след като минат парламентарните.
- А как си представяте избирателната активност в ситуация на Ковид-криза?
- Ковид-кризата е тази неопределеност, която тласка хората към негативно отношение за всичко политическо. Много е възможно да минем с ниска избирателна активност. Обикновено, когато изборите са оспорвани, активността се качва, защото те привличат повече хора. Но в момента много бързо се променят нещата. Можем да разсъждаваме по аналогия с миналата година - когато се появи пандемията през март и април, ситуацията бе съвсем различна от това, което беше през лятото. В пандемията няма условия за опозиционна политика. При нея всички политици стават едно в борбата срещу общата опасност. Когато градусът на напрежението спадне, нещата се нормализират. Миналата година през април например, ГЕРБ имаше голяма преднина като управляваща партия и като надежда у хората, че те ще вземат адекватните мерки. Разликата между ГЕРБ и БСП бе около 10 на сто тогава. След това, още през лятото, тези проценти се изравниха. Оттук е и голямото значение на датата на изборите. Ако тя е 28-ми март, когато пандемията е в разгара си, това е огромно предимство за сегашните управляващи. Ако изборите са в края на май, вълната може да е преминала и да влияят съвсем други, икономически фактори, върху избора на хората.
- С Вас разговаряме в навечерието на 10 януари. Тази дата през 1997 година доведе до върнат мандат след хиляди протести. Каква е равносметката оттогава досега?
- Равносметката потвърди факта, че всяка криза е възможност. Положението в страната тогава беше много тежко, но бе един кръстопът, от който потеглихме в правилна посока. И оттогава досега икономическото развитие на България е еднопосочно. Всъщност на базата на тогавашната криза се взеха правилните решения, правилните мерки, след което България стана една по-уредена държава.
- Смятате ли, че събитията тогава бяха дирижирани?
- Не. Имаше различни политически течения, различни визии, но надделя една, свързана с проевропейската ориентация на България. Всъщност последицата от 10 януари беше свързана с най-важния акт, който се извърши - европейската интеграция, която постигнахме. И смятам, че оттогава България е много добре поставена в международен план - така, както не е била никога през годините.
- Тогава енергията на улицата донесе промените. Прилики и разлики със сегашния протест?
- Тогава въпреки противопоставянето като че ли в крайна сметка надделя разумът и излязохме с едни приоритети, които бяха национални. И тогавашната криза, колкото и тежка да беше, в крайна сметка се оказа благотворна, макар за всички ни беше много трудно да я изживеем. Докато сега мисля, че сме много по-разделено общество. От гледна точка и на изборите, които ни предстоят, мисля, че толкова враждебно настроени и толкова разделени на два лагера не сме били от първите избори през 1990-та година. Аргументите не се чуват, има две страни, залитнали в двете крайности, които не се чуват. А е очевидно, че в тази тежка обстановка - и външнополитическа, и покрай ковид-кризата, се иска единение на нацията, за да може успешно да преодолеем трудностите.
- Каква е според Вас причината за тази силна поляризация, която не сме виждали вече 30 години, както казвате?
- Мисля, че става дума за доста натрупвания в обществото - наслагвания, при които идеологията отиде на много заден план. На преден план излезе разделението по имуществен ценз, разделение, което помага да се достигне до бизнес или парични потоци. Като че ли сега парите имат много по-голямо значение, отколкото тогава. Тогава някак си имаше идеи, надежди за бъдеще. Сега като че ли сме по-отчаяни и по-меркантилни.
- Протестите във Вашингтон повдигнаха нова тема за присъствието на световния лидер на политическата сцена. Как ще коментирате щурма на Капитолия?
- Нацията им е разделена и това, което виждаме, не е присъщо на една страна, която има най-добре изградените институции, в която най-стриктно се спазва законността, където съдебната система е най-точна и най-адекватна. Всичко, което в момента става там, говори за хаос и силно разделение на нацията. Може би е нелепо това, което прави Тръмп, има противоречия и в самите му изказвания, това подсилва разделението, защото след него стоят страшно много хора. Разбира се, Байдън ще влезе в правомощията си и ще се търси отговорност на всички онези, които са прекрачили законността. Но пък случилото се ще подсили политическата идентичност на Тръмп и ще му даде път да остане в политиката.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички