Трябва да търсим лидери, които да отстояват интересите на България пред големите играчи, казва изпълнителният директор на „Галъп Интернешънъл Болкан” Петко Петков
. Предстои забързване на икономиката ни
. Партиите дават път на гъвкавите и клишираните, а не на можещите
. Протестите в края на миналата година бяха логични
. Продавачите на идеологии в социалните мрежи са като тези на пазара
. Неолибералният модел е в своя залез
. На преден план ще са САЩ и Китай
. Силно се надявам да сме близо до мир в Украйна
- Г-н Петков, изпихме шампанското за началото на 2026 г. , в която обаче влизаме без редовен бюджет и с правителство в оставка. Какво очаква българските домакинства през следващите близо 12 месеца?
- Според мен предстои забързване на българската икономика заради влизането ни в Еврозоната. На политическия терен предстоят повече динамични моменти. Трябва да правим разлика между икономиката и политиката. Икономиката ще получи допълнителен бонус от това, че започва да работи с една от двете най-силни валути в света – еврото. Разбира се, предстои напасване на целия пазар около това. Може да очакваме адаптация на домакинствата към тази нова ситуация. От нея безспорно потребителите ще спечелят най-много.
- Депутатите все още са в отпуск в очакване да се завърти рулетката с мандатите за кабинет. Реалистично ли Ви звучат прогнозите на някои анализатори, според които в рамките на действащото Народно събрание може да бъде избран кабинет – например с мандат на ИТН, подкрепен от ГЕРБ – СДС и ПП- ДБ? Защо?
- Ако се върнем назад в идентични ситуации, когато един парламент си отива, за да дойде нов след предсрочни избори, винаги витаят в общественото пространство слухове за възможен кабинет, съставен от „експерти“. Това е по-скоро симптом, че настоящият парламент си отива, отколкото проява на политическа мисъл и договорни отношения между партиите. Затова не съм оптимист, че такъв тип ново правителство е възможно на този етап. За да бъде възможно, е необходим доста сериозен политически интелект и коалиционна култура в депутатите, която в настоящия момент не ми се струва достатъчна.
- Президентът Румен Радев настоява за промени в изборното законодателство, вероятно визирайки т. нар. „Домова книга“ касаеща възможностите за твърде малък избор за служебен премиер. Ако народните представители отворят Изборния кодекс, какви нововъведения можем да очакваме?
- За съжаление, не е особена новост депутатите, когато са в ситуация да отидат на предсрочни избори, да променят избирателния кодекс. Това се превърна в правило, отколкото в изключение. Истината е, че за да се правят промени в изборните правила, е необходимо да се правят от широко консенсусни политически обединения, които в настоящия момент липсват. Затова и ще станем свидетели най-вероятно на многостранни предложения за промени, които много често са и взаимоизключващи се. Друг фактор, за който като че ли политиците не си дават сметка, са препоръките на Венецианската комисия, която много разумно напомня, че промени в изборните правила трябва да влизат в сила минимум една година след одобрението им. Това е важен момент, защото се дава възможност да се изследва и оцени въздействието на новите правила върху изборния процес, защото се е доказало, че не винаги добрите решения на хартия се възпроизвеждат практически добре. Това дава възможност за корекция и пространство за маневри. Относно „домовата книга“, мисля, че президентът няма никакви аргументи да не се съобрази с конституционните рамки и да осъзнае, че този списък от висши държавници е продиктуван и от неговото поведение в миналото.
- Шефовете на БНБ и на Сметната палата Димитър Радев и Димитър Главчев са най-спряганите имена за служебен министър – председател. В годината, в която въведохме еврото като официална валута, кой от двамата би бил по-подходящ за поста?
- Всеки един от списъка с евентуални служебни премиери е подходящ. Г-н Главчев има предимството, че вече е изпълнявал тази длъжност и е запознат с нейните практически дейности. Недостатък при него е негативизмът, който той понесе след изпълнението на тази си роля. Г-н Димитър Радев определено спечели симпатии с обръщението си по повод влизането ни в еврозоната. То направи впечатление и контрастира особено в изпълненото с клишета обръщение на президента в полунощ на 31 декември.
- Илон Мъск потвърди в своя публикация в Х, че базисният софтуер т. нар. „мадуровки“ е бил финансиран от USAID и е направен с цел фалшификация на изборните резултати. Защо тогава някои политици от ПП-ДБ продължават да твърдят, че проблем с машинното гласуване с тези устройства няма?
- На целия нормален свят му е ясно, и то не от сега, че такъв тип машини са лесни за манипулация и се ползват от различни авторитарни режими, за да легитимират своята власт, като заобикалят една от основните колони на демокрацията – свободния и можещ да се проследи избор. Това с „мадуровки“ не може да стане. Това буди сериозен въпрос защо от ПП-ДБ толкова настояват именно за този тип машини, особено след изявленията на г-н Мирчев и г-н Иванов, които преди години призоваваха да не се гласува с тези машини и да се гласува с хартиена бюлетина. Как се промени тяхното мнение е, меко казано, странно, особено на фона на съобщенията, че тези машини са с изтекла техническа гаранция. Моето мнение е, че на този етап единственото разумно политическо решение е да се остави настоящият вариант, в който българският избирател има право да избира свободно с хартиена бюлетина или с „мадуровка“ да гласува.
- Председателят на „България може“ Кузман Илиев е на мнението, че политиката у нас е на принципа „Разделяй и владей“. Защо се докарахме дотам и назначават ли си през последните години лидерите на партиите сламени премиери?
- Проблемът е доста по-сериозен. В партиите, с малки изключения, от поне десетилетие се води антиселекция. Не се дава път на можещите, знаещите и имащите свободен дух и мнение, а се дава път на гъвкавите, меките и клишираните, без собствено мнение и позиции. „Партията е винаги права, дори когато греши“ - този стар социалистически призив е характерен за работната атмосфера в много от партиите днес. Това води до невъзможност да се появи на повърхността на партийната пирамида изявен и изпъкващ политически лидер. Именно това води и до следващия проблем – запълването на листите с кандидати за депутати и общински съветници. Там трагедията ни връхлита със страшна сила. Това води до трудности пред избирателя на кого да довери подкрепата си, след като много от кандидатите просто не стават за политици. Политиката е сложна и комплексна дейност, която изисква много умения и знания в различни сфери, което контрастира рязко с много от личностните дефицити на кандидатите за политици.
- В началото на декември миналата година станахме свидетели на мащабни протести срещу изпълнителната власт. Спонтанни ли бяха те и какви ще са последиците?
- Протестите в края на годината бяха логични, разумни и интересни от социологическа гледна точка. Политиците бяха изненадани от мащабите на протестите, но не разбраха в основата тяхната поява. Дори организаторите на първите протести от ПП - ДБ не бяха в един тон с протестиращите. ПП - ДБ искаха връщането на бюджета за корекции, площадът искаше оставка. Този протест показа първо, че политиците и обществото са на различни нива. Оттам се получават и тези разминавания в езика на народните представители и народа. Българското общество надгради през тези години сериозно своите нагласи и разбирания. То върви нагоре, бавно, но уверено. В момента се превръщаме в една нормална европейска общност и се доближаваме все повече като обществено поведение на останалите членове на ЕС. Затова и българите стават все по-изискващи от своите управници и изразяват все по-бурно и бързо своите несъгласия. Все повече допирни точки имат протестиращите в Париж и София. Тоест, все повече си приличаме. Това е един нормален културен процес на развитие на обществото ни. От другата страна обаче какво имаме? Политиците използват изпразнени от съдържание фрази на разцепление, като „добър-лош, корупция - антикорупция, умни и красиви - байганьовци“ и, още по-лошото, обиди на физиологични характеристики „нисък, дебел, плешив“, и животни, и растения. Това предлагат българските политици, сами разбирате колко е несъстоятелно.
Друг неразбран факт от управниците е, че поколенията се менят. Едни хора остаряват, други растат и това води до промяна на избирателите в национален мащаб. Това не е нещо ново, но означава, че посланията на политиците трябва да се съобразяват с масата, а не обратното.
- По площадите в страната видяхме млади и образовани хора. Вярвате ли, че сегашният политически елит ще ги покани, за да „влее свежа кръв“ в редиците си?
- Както казах по горе, това е нормален и естествен процес. Скептичен съм, че може да слее в настоящия момент качество, поради проблема на партиите, че не търсят млади хора с нови и различни идеи, а по скоро такива, които са същите като партийния устав. За това и по скоро няма да има нещо ново и различно, а още от същото. Политическия елит в момента не би предоставил на младите да действат. Партийното обновления трябва да е постоянен процес, а не ситуационен.
- Как би могла България да преодолее разделението?
- Необходим е повече диалог между различните подгрупи. Трябва да върнем разговора основан на диалог и чуваемост. Много често сме свидетели на разговори между политици, в които сякаш никой не чува другия. Добре е да помним, че не е задължително да сме съгласни по даден въпрос, но трябва да зачитаме правото на другите да имат различна позиция. Нека се отворим към непознатото. Да открием, че дълбоко в душата на всички нас се крие желанието да бъдем щастливи и зачетени от другите. Може би няма да стане бързо, но ако започнем да полагаме повече усилия да се опознаем взаимно, това ще ни направи малко по-малко враждебни и защитаващи се.
- С кого бихте сравнил продавачите на идеологии в социалните мрежи?
- Може би с продавачите на зеленчуци на пазара. Защото както трябва да продадеш един зеленчук с който всеки е запознат, ти трябва да приложиш известно майсторство и усет, понякога и манипулация за да внушиш на купувача, че това е най-хубавият зеленчук. Така е и с идеологиите. Те са нещо познато и понякога опасно, но с общото внушение продават своя продукт.
- В какъв свят встъпва човечеството и коя сила ще доминира?
- Навлизаме в нов и различен свят. Той ще контрастира с досегашния неолиберален модел който е в своя залез. Това ще доведе до размествания на геополитическата карта. Новата ситуация ще изведе на преден план сили два основни играча САЩ и Китай. Около тях ще се прегрупират останалите световни сили. Това вече се вижда и от поведението на Доналд Тръмп и Си Дзинпин. Хубавата новина е, че много от лошите неща на неолибералния модел ще си заминат с него. Лошото е, че като всяко бъдещо нещо има много неизвестни.
- Турбулентни ли ще са времената пред света и пред Европа?
- В световен мащаб наистина предстои турболенция. За Европа като основно предизвикателство стои да намери своето място като световен играч. ЕС трябва да излезе от позицията си на зависимост от САЩ и да търси своето развитие и трансформация. Това е сложен процес особено с неолибералния товар от миналото. Но не трябва да забравяме, че Европа е с най-голям икономически потенциал в света. Ако добавим и факта, че това е най-доброто място за живот на планетата, то несъмнено има огромен потенциал.
- Как влияят на политическия апетит природните ресурси и технологиите?
- И двете са причина за множество конфликти по света. Много често войните се водят поради една единствена причина – ресурси. С развитието на технологиите политиката също се променя сериозно. Изкуственият интелект работи на особено бързи темпове в тази сфера. На практика няма граници.
- Съгласен ли сте с мнението на политолога Иван Кръстев, според когото е възможно ЕС да се разпадне, но за България това би било икономическа трагедия?
- Определено не съм съгласен с това мнение. То най-вероятно е продиктувано от тъгата, която го обгръща след като либералния свят, в който той вярва истински си заминава. Истината е, че ЕС е спящ гигант и единствено от него зависи да се развие адекватно. Сега периодът на трансформиране на съюза е в начален етап. За да бъде променен, е необходимо да премине през процеса на трансформация в повечето страни членки. Това отнема време и, отгоре погледнато, може да изглежда като криза, но това е началото на трансформацията на ЕС. Сбогуването на ЕС с неолибералния модел ще отнеме време, защото това обединение беше най –сериозно облъчено от либералната доктрина. Такива промени изискват по-голям период на адаптация към новото. Аз съм оптимист за ЕС.
- На кръстопът ли е държавата ни? И кой ще е светът на големите съюзи?
- Ние географски сме на кръстопът. Но посоката, която сме поели, е посоката на Европа. Това ни е генетично заложено още от времето на Левски и Ботев. Сега трябва да следваме уверено този път и да търсим политически лидери, които да могат да отстояват висшият интерес на България пред големите играчи. Светът се променя и все по-важно е да сме в правилните съюзи, за да не достигнем отново до национални катастрофи. Но, за да се взимат правилни държавнически решения, имаме нужда от политическо лидерство и визия.
- Ще се наемете ли с прогноза за подредбата на супер силите?
- Със сигурност противопоставянето ще бъде между САЩ и Китай и позиционирането на другите сили като ЕС, Русия, Индия, Япония ще бъде ситуативно и на този етап много неясно.
- Какво показа на света Доналд Тръмп с ареста на президента на Венецуела Николас Мадуро?
- На първо място показва в действие доктрината Тръмп. На второ място показва, че президентът на САЩ се чувства спокоен и освободен да действа по своя уникален начин. На трето място дава важно послание на останалите авторитарни режими по света, че не са особено силни и да имат едно на ум. Сигурно част от тези лидери се питат Кой ли ще бъде следващият? На четвърто място това е сериозен удар на световно ниво срещу разпространението на наркотици.
- А как ще се развият занапред отношенията между САЩ и Русия?
- Ако се доверим на тактиката на Тръмп на мир чрез сила, по-скоро предстои натиск срещу Путин и след това подобряване на отношенията. Но там отношенията и стратегиите са многопластови и е трудно да се предвиди какъв път биха имали в бъдеще.
- По-скоро близо ли сме или се отдалечаваме от мира в Украйна?
- Силно се надявам да сме по-близо до мир. Усилията на Тръмп, ЕС, Зеленски ми дават реалистична нотка на надежда. Но определено има диалог и от страна на Русия. Едно е сигурно, последствията от спирането на войната в Украйна ще са глобални.
- Накрая да Ви попитам: влиза ли България в спирала от избори, което би довело до икономически застой? Как може да бъде избегнат подобен сценарий?
- Дали ще влезем в спирала от избори зависи основно от политиците. Те трябва да осъзнаят важността и възможността за развитие, което се отваря пред България. За да се излезе от тази ситуация, е необходимо да се върне нормалният политически диалог между опонентите. Те трябва да осъзнаят, че избирателите не биха връчили еднолично на нито една партия властта.
Само за сведение – от 1989 г. до момента сме имали едва три правителства с над 121 депутати от една партия. Това означава, че нагласите на обществото най-вероятно възпроизвеждат модел, който предполага управление в коалиция. Следователно партиите, вместо да се карат като хамали помежду си в социалните мрежи, е необходимо предварително да заявят с кого биха управлявали след изборите.
Ако не го направят, това ще означава, че не са искрени пред избирателите си, а от друга страна ще създаде впечатление, че не знаят с кого биха се коалирали. И двете неща са тревожен извод.
Положителното е, че все пак се оказа, че в българската действителност икономиката може да върви нагоре и без политическа стабилност. Мисля, че в това отношение сме уникални и определено това е добрата новина.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
