В България спорът за машинното гласуване никога не е бил просто технологичен. Той е спор за контрола върху властта – кой брои гласа и кой пише резултата. Затова и днешният натиск за връщане на 100% машинен вот с пълната функционалност на устройствата от 2021 г. не изглежда като борба за честни избори, а като опит за реставрация на компрометиран модел, който веднъж вече разруши доверието в изборния процес.
Защо тези машини са проблем?
Машините, използвани масово през 2021 г., не бяха неутрален помощник на избирателя. Те едновременно приемаха гласа, обработваха го и генерираха крайния резултат. Това означаваше едно: вотът беше затворен в черна софтуерна кутия, до която няма обществен контрол. Избирателят виждаше екран. Секционните комисии виждаха разпечатан протокол. Но никой не можеше да провери как софтуерът стига от гласа до числата. Точно тук е рискът: когато гражданинът не може да проследи пътя на гласа си, суверенитетът се превръща в илюзия.
Машините – технология или геополитически символ?
Устройствата, използвани в България през 2021 г., са доставени от компанията Smartmatic – международен производител на изборни технологии, който е работил в десетки държави. Именно тези машини се възприеха с нарицателното „мадуровки“ в българския политически речник – заради ролята на Smartmatic във Венецуела, където компанията е работила по изборната инфраструктура по времето на управлението на Николас Мадуро.
Редица разследвания зад граница показват, че чрез подобни технологии са били манипулирани избори в Латинска Америка и САЩ, и често цитират връзката между Smartmatic и американската компания Dominion, която доставяше машините в някои щати в САЩ на изборите през 2020 г. Проверки в различни държави доведоха не просто до отказ от използването на „мадуровките“ за избори, а към пълно връщане към хартиения вот. След изборите през 2020 г. тези системи бяха обект на остри политически атаки от страна на лагера на Доналд Тръмп, който твърдеше, че вотът е бил фалшифициран. Историческа е речта на US президента от края на 2020 г., в която той обявява, че единственият гарант за честни избори е те да се провеждат на хартия.
„Ала-бала“ – моментът, който разкри всичко
Истинската бомба у нас не обаче дойде от чужбина, а от вътрешен запис. Месеци след изборите през 2021 г. изтече аудио от заседание на ръководството на „Продължаваме промяната“, в което тогавашният съпредседател Кирил Петков използва фразата „ала-бала през президента“ във връзка с резултатите и самопризнанието, че без това резултатът на формацията няма как да е над 10%.
Този запис се превърна в политическа атомна бомба. За обществеността това беше самопризнание, че изборите са били манипулирани и през 2022 г. парламентът промени правилата и машините вече само отпечатват разписки, а преброяването отново се извършва ръчно. Но сега ПП–ДБ искат да върнат стария модел – при който машината и отчита, и брои. Защо?
Защо се наложи машините да печатат само разписки?
Решението, взето през 2022 г., машините да печатат само разписки, а преброяването да бъде ръчно, не беше политическа прищявка. То беше принудителен акт на възстановяване на минимално доверие. След изборите през 2021 г. обществото не чу просто обвинения от опозицията, а самопризнание от управляващите – скандалната реплика за „ала-бала“, изречена на вътрешна партийна среща. Дори без съдебни решения, политическият ефект беше ясен – машините вече не можеха да бъдат представяни като безусловен гарант за честност. Така парламентът избра компромисен модел, при който машината подпомага гласуването, но не замества обществения контрол върху броенето. Разписката се превърна в материалното доказателство за гласа, което може да бъде преброено повторно, проверено и оспорено.
Пеевски и линията срещу „черната кутия“
Срещу връщането на пълния машинен вот най-остро се обяви Делян Пеевски, лидер на ДПС и ПГ ДПС-Ново начало. Неговата позиция е ясна и последователна: демокрация без проверим вот не съществува. Пред журналисти Пеевски коментира и възможностите за промени в Изборния кодекс, като подчерта:
„Ние сме казали трябва да има машини, сканиращи машини, американски машини, както се провеждат изборите в Америка. Нека вече, ако това се случи, да се види кои са фирмите, които ги произвеждат. За да можем да наемем, да купим, но да бъде държавата. Не частни фирми, като „Сиела“, не частни фирми, подчертавам. Защото видяхте „ала-балата“ - те сами си я признаха в записите. Нека никога да не се забравя. Ние няма да позволим да откраднат изборите! Трябва да има техника, ако може да се случи да бъде записано (в Изборния кодекс), ако не - да остане по сегашния начин гласуването. Което значи с машините, но като принтери, и с хартия. Нищо не трябва да се променя. Ако се въвежда трябва да е нещо по-добро – това да са скенерите. Едно казвам изборите няма да позволим да се откраднат“, подчерта лидерът на ДПС и ПГ на ДПС-Ново начало.
Затова от ДПС настояват, ако се използват технологии, те да бъдат скенери за хартиени бюлетини, при които гласът остава на хартия, машината само отчита, а при съмнение винаги има физическо доказателство. Това е принципна разлика. Едното е технология в услуга на гражданина, другото – технология, която изземва неговия контрол.
Протестът, който не убеди никого
В този контекст показателен се оказа и слабият интерес към протеста, организиран в сряда вечерта от ПП–ДБ в защита на пълния машинен вот. Въпреки гръмките призиви и опитите да се внесе драматичната реторика за „освиняване на изборите“, присъствието беше оскъдно, далеч под мащабите, които биха показали реална обществена тревога. Рехавият протест, организиран от редица партии и НПО-та, се оказа не просто организационен провал. Той бе сигнал, че голяма част от обществото вече не приема безкритично мантрата, че машините са панацея. Напротив – темата изглежда изчерпана като мобилизационен инструмент, а доверието в стария модел не се е върнало. И няма как да се върне докато някой си мечтае за ново „ала-бала“, с което да ограби суверена.
Истинският залог
На този фон въпросът не е дали ще гласуваме с хартия или с екран. Въпросът е кой брои, кой проверява, и кой носи отговорност. Когато вотът се свежда до софтуер, недостъпен за обществото, машините престават да бъдат инструмент на демокрацията. Те се превръщат в механизъм за отчуждаване на суверена от собствената му воля. И точно затова спорът не е за техника. Той е за властта да бъде контролирана – или да остане скрита зад екран. А, когато никой не вижда какво се случва в черната кутия на „мадуровките“, опасността суверенът да бъде ограбен рязко набъбва до 100%. Затова сега въпросът е обществото ще допусне ли отново да падне в плен на крадците на демокрация или вече е изградило работеща имунна система срещу тях?
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
