Това е ритуал, който се извършва в т. нар. Златен рог около Видин – селата по река Дунав, в които хората обикалят с портретите на своите близки, напуснали ги през годината, за да ги почетат и да усетят духа им. Смята се, че отишлите си от този свят също присъстват на празника и на този ден светът на живите и мъртвите се свързва. Около средновековния скален манастир в местността Алботин местните изпълняват т. нар. поменални хорà, които се асоциират със столетни практики и се играят с бавна стъпка обратно на часовниковата стрелка. Традицията битува най-вече във влашките села, а власите са известни с почитта си към отвъдното. Древните тракийски племена погребвали мъртъвците си с песни и веселие и вероятно първи създали обичая за „раздаването“ на хоро. Защото, оказва се, открай време хората си представят задгробния живот подобен на земното си битие и вярват, че на всеки, преселил се във вечността, трябва да бъде „раздадено“ хоро. Затова се играят бавни хорà и роднините на починалите даряват съселяните си с великденски яйца, дрехи, храна и вино.
За съжаление обаче ритуалът все повече изчезва, защото местните власти не го подкрепят, Видинският край продължава да се обезлюдява, а и хората вече не се интересуват толкова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
