Българският модел, изграден върху ниски данъци, евтин труд и масова емиграция, изчерпа своя потенциал. Той не задържа хора, не създава висока добавена стойност и не гарантира стабилни публични системи. Балансът между труд и капитал трябва да бъде възстановен, защото без него няма социална държава, няма доверие в институциите и няма перспектива за младите. Но данъчната реформа е само елемент, заяви пред 51-вия конгрес на БСП председателят на парламентарната група на БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА Драгомир Стойнев.
За разлика от класическия либерален модел на свободната инициатива, в Източна Европа поради исторически причини още от 19 век държавите са фактора, които създава подходяща стопанска и инвестиционната среда, формира условия за растеж на местен капитал. По-близкия исторически хоризонт също е ясен: късна индустриализация, разрушени производствени вериги след прехода, демографски срив, регионални неравенства. Затова държавата днес не може да бъде в ролята на „нощния пазач“, който наблюдава отстрани процесите и следи само участниците в тях случайно да не се сбият. Тя трябва да бъде архитект – чрез инфраструктура, енергетика, образование, индустриална политика и ясни правила, каза още Стойнев
Според него балансът между труд и капитал трябва да бъде възстановен, защото без него няма социална държава, няма доверие в институциите и няма перспектива за младите.
Къде сгрешихме? Сгрешихме там, че докато ние се борихме за политики и за програмата на партията си, другите в съвместното управление се бориха единствено и само за благото на партиите си. Примерът с подигравката с проектобюджета за 2026 г. от страна на ГЕРБ е най-силното доказателство. Бюджет, който бе издигнат от правителство, гласуван от Министерския съвет, ние го защитавахме, а ГЕРБ се дистанцираха, каза оше гой.
Другари, не разчитайте, че генерална промяната на върха ще реши проблемът ни, заяви социалистът.
И предупреди: "По лидерския въпрос. За мен най-важният лакмус ще е този – кой кандидат как се отнася към отношенията в партията и към другарите си. Оста – вие сте лоши и грешихте, аз съм нов и ще оправя грешките ви и ще водя към светло бъдеще, е опасна, вече сме я виждали, а резултатите от нея са ясни – електорално, организационно, имиджово. БСП е солидна партийна машина, БСП е особен тип култура на отношенията. Рязкото и силово лидерство е риск, голям колкото и слабото и безволевото лидерство.".
Политиката не е спринт. Тя е щафетно бягане. Едни предават щафетата, за да продължат други. Предстоят избори, после други избори, после вероятно нови политически кризи. Защото – да, ще има нова конфигурация, да ще има нов участник и той ще спечели доверие на голяма част от електората. Но това е лесната част. По-трудната е как ще управлява, защото обществената търпимост е повече от чуплива. Затова е важно БСП да не губи себе си и да е готова програмно и организационно. От нея винаги ще има нужда, заяви Стойнев.
Ето цялото изказване на Драгомир Стойнев:
Уважаеми другарки и другари,
Излизам на тази трибуна със загриженост, но и с чувство за отговорност. Загриженост – защото партията ни отново е в момент на напрежение, на въпроси, на несигурност. И отговорност – защото нямаме право да подминем тези въпроси с лозунги или с апаратни решения.
Днес най-често чувам два въпроса: „Защо влязохте/ме във властта?“ и „Накъде и с кого от тук нататък?“ И в двата има доза критичност към ръководството.
От дистанцията на времето ще дам един последен, но много премислян отговор: в духа на БСП е да бъде отговорна към държавата. На първо място към държавата, а после към партийния комфорт. Много десетилетия нашата партия е носила отговорността за развитието на цялата държава, това закодирано във философията ни разбиране бе в основата на решението да участваме в управлението. Искахме постоянно правителство, обединено около управленска програма, която да извади страната от кризата. Не искахме да чакаме още един кръг на избори и изтощаване на общественото доверие в напразна опозиционност. Рискувахме да останем извън реалните политически фактори заради непрекъснатото свиване на влиянието ни, рискувахме програмните ни цели вечно да останат на хартия, рискувахме отлив на активни и амбициозни хора, които търсят своята реализация извън БСП.
Къде сгрешихме? Сгрешихме там, че докато ние се борихме за политики и за програмата на партията си, другите в съвместното управление се бориха единствено и само за благото на партиите си. Примерът с подигравката с проектобюджета за 2026 г. от страна на ГЕРБ е най-силното доказателство. Бюджет, който бе издигнат от правителство, гласуван от Министерския съвет, ние го защитавахме, а ГЕРБ се дистанцираха.
Парламентарната среда, в която работеше, и работи и днес, „БСП – Обединена левица“, не беше просто трудна – тя беше конфликтна, нестабилна и често враждебна към самата идея за институционалност. Мога да продължа с още характеристики - тежък популизъм, високо политическо напрежение, опозиция с добро медийно присъствие, но с тотална абдикация от отговорност към политическия процес. Десните партии напуснаха терена на отговорността. ПП–ДБ се държаха като в перманентна предизборна кампания. Вотовете на недоверие се превърнаха от извънреден инструмент в изтощаващо и унизяващо парламентаризма упражнение.
Въпреки това, парламентарната група работи активно и последователно. В отчетния период бяха внесени 59 законопроекта, 93 проекта за решения, както и 148 въпроса и питания в рамките на парламентарния контрол. Между първо и второ четене бяха внесени 119 предложения, от които 98 бяха приети.
Тези цифри не са повод за самохвалство. Те са доказателство, че дори с ограничено парламентарно представителство БСП може да бъде активна, съдържателна и полезна сила. Но те показват и нещо друго – че 19 депутати не са достатъчни, за да се наложи изцяло програмата и визията на левите за развитието на страната.
Нека да припомня, че голяма част от опитните парламентаристи станаха министри и на тяхно място влязоха и хора, които нямат никакъв парламентарен опит, но мога да ви уверя, че тези млади хора, десетина от тях, които за първи път влязоха в парламента - те нямаха време да се учат. От първия ден те влязоха в битка, от първия ден станаха и председатели на комисии, от първия ден трябваше да защитават правителството, от първия ден трябваше да защитават и да бранят интересите на партията.
В този контекст един от първите и съществени политически успехи на БСП беше налагането на Наталия Киселова за председател на Народното събрание. Това не беше кадрова сделка, а политически избор – опит да се върнат правилата, процедурите и уважението към парламента като институция. В лицето на Наталия Киселова Народното събрание за кратко започна да функционира като място за решения. Този избор, освен че беше дълъг с месеци, уважаеми другарки и другари, парламентарната група също беше разделена. Имаше и външен натиск върху народните представители колкото се може по-бързо да се направи избор, но не за Наталия Киселова, само и само да тръгне парламентът, да дойдат новите предсрочни избори, само и само, за да се сформира служебното правителство. Парламентарната група успя, минахме през едно изключително тежко гласуване и това, което ние направихме в края на краищата се случи.
Последвалото ѝ оттегляне не беше провал, а тежък компромис в името на стабилността - с цел назначаване на втори ешалон като зам.-министри. БСП пое отговорност, за да не се стигне до институционална криза в момент, когато страната беше изправена пред ключови решения – държавният бюджет, европейските ангажименти, икономическата и социалната устойчивост. Това решение имаше цена – партийна и лична. И аз искам за благодаря на доц. Киселова за отговорността и стабилността в работата и отношенията.
БСП беше стабилизиращият фактор в парламента на фона на употребата на парламентаризма като плацдарм за радикализация и блокажи.
Бюджетите за 2025 и 2026 г. са онези управленски и парламентарни изпитания, в които ние показахме най-голяма устойчивост. Бяхме на два фронта – вътре в съвместното управление трябваше да държим позиция пред партньорите и това не беше никак лесно. Запазването на швейцарското правило беше давано като публичен пример и от страна на ГЕРБ, и от страна лично на Борисов, но останаха без публичност и защитени други наши позиции в социалната сфера, в спорта, да не говорим за милион, изсипани в общините. Вторият фронт – в зала и комисии, между популизма на патриотите и безхаберието на либералната десница.
Бюджетът за 2025 година беше реалистичен и в много отношения спасителен. Бюджетът за 2026 година обаче се превърна в символ на разпада на парламентаризма – на надделяването на центробежни, партийни и корпоративни интереси. ГЕРБ и останалите партньори го използваха в политическа игра. Ние все още настояваме бюджетът за 2026 г. да бъде приет, заради необходимост от стабилизиране на социалните плащания и доходите. Синдикатите са с нас и те могат да го потвърдят, президентът Йотова е също с нас и считаме, че е важно. Освен че не й оставя избор новата Конституция и няма как да имаме служебен кабинет без гласуван бюджет.
Но нека се върна малко назад – при самото обсъждане на бюджета за 2026 г. Натискът от страна на едрия бизнес беше открит и силен. БСП беше припозната като основен враг – заради реални предложения за промени в данъчната и осигурителната система, но най-вече защото постави въпроса за баланса между труда и капитала. Ние в нито един момент, народните представители, не замълчахме. И това ни постави под обсада. Докато аз отговарях на персоналните нападки на Кирил Домусчиев, партньорите ни в управлението мълчаха.
Тук трябва да сме пределно ясни – БСП не е против бизнеса. Но БСП е против модел, при който печалбата се приватизира, а социалната цена се плаща от мнозинството. При който балансът между труд и капитал е тотално нарушен в полза на капитала. Против задълбочаването на рисковете за осигурителната система и пенсиите и в същото време законова протекция за увеличаване на личните богатства, придобивки и луксозен живот на шепа хора. Против икономика, която изсмуква човешкия ресурс и оставя регионите празни.
Другарки и другари,
Тук е мястото да кажа нещо важно, но често пренебрегвано. Как управлява БСП, какво постига е в пряка връзка с това, което колективните органи са поставили като програмна рамка. Парламентарната група е само един от инструментите за постигане на тази рамка, наред с изпълнителната власт.
Затова оценката на управлението на БСП трябва да минава и през оценка и преоценка на нашите програмни цели. Днес, на този Конгрес, освен за личности, трябва доста задълбочено да говорим и за идеи и програмни документи. Имаме представена платформа. Самият факт, че тя вече е на масата, е важна стъпка. Но тук е мястото за честен разговор. Платформата трябва да консолидира партията и трябва да обсъдена от достатъчно широк и задълбочен вътрешнопартиен диалог.
Работата на отрасловите съвети и експертните комисии на БСП замря. Политическият дебат често се изнасяше навън, вместо да се води вътре в партията. Това не е проблем на един документ, а на начина, по който функционираме. Имаме огромен потенциал – идейните институти на БСП, отделни личности в лявото пространство, експертизата на уставните съвети… И ако ще сме самокритични, трябва да кажем, че този потенциал не е потърсен.
БСП има нужда не просто от платформа, а от дългосрочна политическа визия за България за следващите 10–15 години. Първо визията. От нея – програмите. От програмите – предизборните платформи. Ако обърнем този ред, ще продължим да реагираме, вместо да водим.
Пътят напред за БСП не може да бъде нито тактически, нито краткосрочен. Ние сме длъжни да мислим в хоризонт от 10–15 години, защото именно толкова време е необходимо, за да се промени посоката на развитие на една държава. България е изправена не пред един, а пред няколко едновременно протичащи разлома – социален, икономически, демографски и технологичен. Ако левицата не даде отговор на тези разломи, няма кой друг да го направи.
Вече поставихме въпроса за данъчната реформа. Не като наказателна мярка и не като идеологически лозунг, а като инструмент за възстановяване на справедливостта и за устойчиво развитие. Българският модел, изграден върху ниски данъци, евтин труд и масова емиграция, изчерпа своя потенциал. Той не задържа хора, не създава висока добавена стойност и не гарантира стабилни публични системи. Балансът между труд и капитал трябва да бъде възстановен, защото без него няма социална държава, няма доверие в институциите и няма перспектива за младите. Но данъчната реформа е само елемент.
Друг елемент са човешките ресурси. В новия свят икономиките не се конкурират с данъчни ставки, а с хора – подготвени, образовани, мотивирани. България губи именно това – хората си. Затова образованието трябва да бъде национален приоритет, но не като лозунг, а като система. Свързване на училищата, университетите, науката и реалната икономика. Производство на кадри, а не просто, както сега производство на дипломи. Инвестиции в учители, преподаватели, изследователи и млади специалисти, защото без тях няма икономика, която да расте устойчиво.
Но ние не можем да мислим фрагментирано и с отделни елементи. Трябва да отговорим на въпроса за мястото на държавата. Поставям го вече 10-та година. Той не е вече актуален, той вече е кризисен. Глобалната архитектура се руши и преформатира, очертават се активни междудържавни отношения. Къде сме ние в този външен план? За да имаме външна тежест, какво прави вътре държавата във време, в което изоставаме технологично, икономически и това е пагубно! Във време, в което консумираме повече като общество, отколкото произвеждаме? Държавата може да бъде активен партньор и дори регулатор на икономическото и технологичното развитие, публичните институции могат да са инструмент за регулиране на жестоките неравенства, родени от неолиберализма. В българския контекст това е задължително.
За разлика от класическия либерален модел на свободната инициатива, в Източна Европа поради исторически причини още от 19 век държавите са фактора, които създава подходяща стопанска и инвестиционната среда, формира условия за растеж на местен капитал. По-близкия исторически хоризонт също е ясен: късна индустриализация, разрушени производствени вериги след прехода, демографски срив, регионални неравенства. Затова държавата днес не може да бъде в ролята на „нощния пазач“, който наблюдава отстрани процесите и следи само участниците в тях случайно да не се сбият. Тя трябва да бъде архитект – чрез инфраструктура, енергетика, образование, индустриална политика и ясни правила.
В този модел българският предприемач трябва да бъде подкрепян – този, който произвежда, инвестира, създава работни места и остава тук. Индустриалните и безмитните зони, регионалната политика, насърчаването на производства с висока добавена стойност не са отстъпление от пазара, а начин България да излезе от ролята си на периферия. Това е лява, но и национално отговорна икономическа политика.
Мога да говоря много, но ще завърша с въпрос – кои са нашите, активни, млади, не толкова млади, но все още активни хора? Кой защитаваме? Младите дигитални номади, младите и образованите, които без да усетят са в матрицата на големите корпорации, получават заплащане, но вече са обременени от по няколко кредита и са изцяло финансово зависими от работодатели и банки, бедните и маргинализираните, болните и социално слабите, малките предприемачи, семейният бизнес, съществуващ на ръба под натиска на корпорациите и веригите, заетите в публичния сектор, които осигурявт образование, здраве, сигурност? Можем ли да работим за всички? Какво искаме за всяка от тези групи? Това са темите, които ми се иска да подредим.
За да бъде всичко това възможно, БСП трябва да направи още нещо – да излезе от цикъла на вътрешни кризи, които изтощават партията и демобилизират нейните членове и симпатизанти. В последните 15 години историята на БСП твърде често беше история на разцепвания, противопоставяния и взаимно изключване. Това не е сила. Това е слабост. Ние нямаме време да напълним БСП със съдържание, защото сме прекалено заети да разпределяме и разчертаваме позиции и лагери в същата тази БСП.
Днес партията има нужда от политическа зрялост. От способност да различава стратегическите въпроси от тактическите. От умението да отлага вътрешните сблъсъци, когато държавата и обществото са в криза.
Ще засегна и още една важна тема – изборите. Предстоят парламентарни, на които трябва да се докажем, в кампанията трябва да сме убедителни за постигнатото от нас за една година, а не да даваме глас на критики, защото БСП не е управлявала четири години, ние сме били във властта една година и докато всички други във властта си подреждат в момента листите и се готвят за кампания и се хвалят с нашите постижения като свои, ние сме готови вътрешно да се разкъсаме. После на ред са президентските, в които имаме огромен шанс да изведем силна лява кандидатура. Това, което казвам, е че има път напред, но трябва да го извървим умно.
Да, знам че на тези избори конфигурацията е нова - проектът на Румен Радев е на ход. Съюзи и партньорства обаче се търсят след изборите, когато има ясен мандат от хората и ясна програмна основа и най вече – резултат. Преди изборите задачата е друга – мобилизация, яснота и единство.
Единството не означава безкритичност. Означава обща посока. Означава съгласие по големите цели, дори когато има различия по детайлите. Нека днес постигнем съгласие, че ще търсим това съгласие.
И последно – по лидерския въпрос. За мен най-важният лакмус ще е този – кой кандидат как се отнася към отношенията в партията и към другарите си. Оста – вие сте лоши и грешихте, аз съм нов и ще оправя грешките ви и ще водя към светло бъдеще, е опасна, вече сме я виждали, а резултатите от нея са ясни – електорално, организационно, имиджово. БСП е солидна партийна машина, БСП е особен тип култура на отношенията. Рязкото и силово лидерство е риск, голям колкото и слабото и безволевото лидерство.
Така че, другари, мислете, не разчитайте, че генерална промяната на върха ще реши проблемът ни. Да, промяна трябва да има и затова аз се отказах да съм част от листите, там са нужни нови хора, които да доведат след себе си още нови хора в подкрепа.
Политиката не е спринт. Тя е щафетно бягане. Едни предават щафетата, за да продължат други. Предстоят избори, после други избори, после вероятно нови политически кризи. Защото – да, ще има нова конфигурация, да ще има нов участник и той ще спечели доверие на голяма част от електората. Но това е лесната част. По-трудната е как ще управлява, защото обществената търпимост е повече от чуплива. Затова е важно БСП да не губи себе си и да е готова програмно и организационно. От нея винаги ще има нужда.
Благодаря ви.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
