Кацането на два американски военнотранспортни самолета на Летище „София“ предизвика шум, който далеч надхвърля реалното съдържание на събитието. Това заяви председателят на парламентарната комисия по отбрана Иван Лалов ("Прогресивна България"), който подчерта, че случилото се е рутинна практика в рамките на съюзническите ангажименти на България в НАТО.
Рутинен полет, преекспонирана тема
Според Лалов общественият шум е резултат от предишни случаи, когато присъствието на военни самолети на гражданско летище породи напрежение. Днес обаче ситуацията е различна: няма риск, няма извънредност, няма заплаха.
Военните самолети на съюзнически държави могат да кацат на летища в страните от НАТО по редица причини – технически отказ, необходимост от презареждане, почивка на екипажа или промяна в маршрута. Двете американски машини са излетели няколко часа след кацането си, без инциденти и без допълнителни действия от страна на българските власти.
Реалните рискове за сигурността са другаде
Лалов подчерта, че истинските предизвикателства пред националната сигурност не идват от съюзнически самолети, а от войната в Украйна и нестабилността в Близкия изток.
По българското крайбрежие все по-често се откриват дронове и морски мини, което налага засилено наблюдение и контрол. Последният случай – падналият дрон край Кардам, все още се разследва. Неофициалната информация от Украйна сочи, че дронът е украински, а траекторията му е била отклонена по неизвестни причини, преминавайки през Румъния към България.
Европа трябва да засили отбранителните си способности
Председателят на комисията по отбрана коментира и тенденцията за намаляване на американското военно присъствие в Европа. Според него това означава, че европейските държави трябва да изравнят своите способности с тези на САЩ – както по отношение на въоръжение, така и по отношение на оперативна готовност.
Това е стратегическа задача за НАТО, която изисква дългосрочно планиране и значителни инвестиции.
Промени в Закона за отбраната и нов социален пакет за военнослужещите
Предстои обсъждане на промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Основният акцент е подобряване на социалния статус на военнослужещите – подкрепа за семействата, по-ясни правила за кариерно развитие и улеснения при преместване в различни гарнизони.
Министерството на отбраната вече работи по разчети, според които разходите за отбрана трябва да достигнат 5% от БВП до 2035 г. Пътят е поетапен – 2,15% през тази година, 3,5% в следващите години, а след това постепенно увеличение.
Модернизация на всички видове въоръжени сили
Концепцията за модернизация обхваща цялата армия. В плана за инвестиции са включени придобиването на нови бойни самолети, кораби, 155-милиметрови гаубици, системи за противовъздушна отбрана със среден обсег като германската IRIS-T и още девет ключови проекта.
Това е най-мащабната програма за обновяване на армията от десетилетия.
Заплатите в армията – замразени засега
Автоматичните увеличения на заплатите в армията са замразени поне до 2027 г., вероятно и до 2028 г. Лалов изрази надежда, че това ще се промени, но подчерта, че решенията зависят от икономическото развитие на страната.
Спокойствие вместо сензации
Посланието на председателя на комисията по отбрана е ясно: кацането на съюзнически самолети не е заплаха, а част от нормалната военна логистика в рамките на НАТО.
Истинските предизвикателства са други – регионалната нестабилност, модернизацията на армията, укрепването на отбранителните способности и гарантирането на сигурността на българските граждани.
