Политика

Анализатори: БСП е изправена пред тест за реална промяна

Експертите поставят под съмнение електоралния пробив на левицата

Анализатори: БСП е изправена пред тест за реална промяна
Снимка: БНТ

След избора на ново ръководство социалистите са изправени не само пред електорално изпитание, но и пред дълбок структурен и ценностен проблем, който поставя под съмнение способността на партията да се обнови отвъд декларациите. В публичния дебат ясно се открояват съмнения дали заявената промяна ще се превърне в реална политическа трансформация. Анализаторите очертават няколко ключови фронта, от които ще зависи бъдещето на левицата.

БСП и ДПС

Политологът Румяна Коларова постави директно въпроса за историческата близост между БСП и ДПС, като подчерта, че тази връзка не може да бъде отречена с едно лидерско решение. Според нея основното изпитание пред новото ръководство е дали действително ще се дистанцира от клиентелистките и дълбоко вкоренени мрежи на влияние, върху които партията дълго време е разчитала. По думите й именно тези зависимости са формирали модела на функциониране на БСП и са подкопали доверието в нея като автономна лява сила.

Подмладяване с условности и скрити центрове на влияние

Коларова коментира пред БНТ и заявеното обновление чрез по-млади лица, като отбеляза, че зад тях продължават да стоят устойчиви вътрешнопартийни ядра със сериозно влияние. Според нея проблемът не е само кадрови, а дълбоко идеологически. Основното предизвикателство остава възстановяването на ясно ляво, ценностно и програмно съдържание, което да има смисъл за съвременния избирател. Тази задача, по думите й, е трудна не само за БСП, но и за левите партии в Европа като цяло.

Затвореният електорат и изгубените модерни леви избиратели

По-скептичен в оценките си беше Христо Панчугов, който постави под съмнение възможността за бърз електорален обрат. Според него организационната промяна сама по себе си не е достатъчна, за да върне доверието на по-широки обществени групи. Панчугов подчерта, че през последното десетилетие БСП се е капсулирала в ограничен и застаряващ електорат, докато модерните леви избиратели са се отдръпнали и не припознават партията като свой политически дом.

От широка партия към лидерски модел

Анализаторът припомни, че в миналото БСП е успявала да обединява социални групи с коренно различни интереси, но постепенно се е превърнала в силно централизирана структура, концентрирана около лидерска фигура. Именно тази трансформация според Панчугов е довела до вътрешни конфликти, разцепления и отлив на доверие, чиито последици партията усеща и днес.

Финансовият проблем и битката за кампанията

Политологът Страхил Делийски насочи вниманието към по-малко коментирания, но ключов финансов аспект. Според него отслабването на БСП я прави значително по-малко привлекателна за икономически кръгове, което създава реални затруднения за финансиране на предизборна кампания. Делийски подчерта, че осигуряването на ресурси ще бъде една от първите и най-трудни задачи пред новия председател, изискваща нестандартни решения и усилия.

Програмата между хартията и реалната политика

Делийски обърна внимание и на съществуваща, но маргинализирана програмна платформа на БСП, която ясно дефинира партията като социалистическа. По думите му бъдещето на формацията зависи от това дали този документ ще остане декларативен или ще се превърне в реална политическа линия, която ясно да разграничи БСП както от десните формации, така и от евентуален нов политически проект около Румен Радев.

Честните избори и споделената отговорност

В разговора беше засегната и темата за служебния кабинет и гаранциите за честни избори. Участниците се обединиха около разбирането, че фокусирането върху личността на служебния министър-председател измества по-съществения въпрос за колективната отговорност на институциите и парламентарните партии. Румяна Коларова подчерта, че честността на вота не зависи от един човек, а от цялата политическа система.

Икономическото влияние и липсата на регулации

Политолозите коментираха и ролята на големите икономически интереси в политиката, като подчертаха, че влиянието на капитала е характерно за всички капиталистически демокрации. Съществената разлика, според тях, е в наличието на работещи регулации, прозрачност и контрол, които в България остават сериозен и хроничен дефицит, поставящ под въпрос качеството на демократичния процес.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай