Когато един политик няма нови факти, започва да повтаря старите внушения. Точно това направи и днес Ивайло Мирчев. В поредното си телевизионно участие съпредседателят на „Да, България“ отново извади от политическия нафталин добре познатото твърдение, че лидерът на ДПС Делян Пеевски имал над 100 милиона лева разлика между доходите и имуществото си. Теза, която звучи гръмко в телевизионно студио, но се разпада още при първия досег с елементарната аритметика.
Още по-любопитното е, че тази атака идва в момент, когато самият Мирчев продължава да носи политическия товар от собствените си скандали – от грозната разправия с куриер на Glovo на столично кръстовище, предизвикала вълна от обществено възмущение, през обвиненията за кадрови натиск и партийно назначаване на „свои хора“, до поредицата противоречия около ръководството на ПП–ДБ. И както често се случва в българската политика, когато прожекторите започнат да светят неудобно върху един политик, най-лесният изход е да бъдат насочени към някой друг.
Как 19 милиона се превърнаха в 157 милиона
В основата на днешните твърдения на Мирчев стои една теза, която от години се повтаря от представители на ПП–ДБ – че в имуществените декларации на Делян Пеевски има над 100 милиона лева необяснима разлика.
Само че фактите показват нещо съвсем различно. В декларациите на Пеевски фигурира вземане от дивиденти в размер на около 19 милиона лева. Това вземане е декларирано многократно през годините, защото законът изисква всяка година да бъде посочвано както началното, така и крайното салдо на съществуващото имущество и вземания.
Тоест става дума за една и съща сума. Не за нови 19 милиона всяка година. Не за нови приходи. Не за нови активи. А за едно и също вземане за дивидент, което продължава да съществува, защото не е изплатено. Съвсем просто е, дори и за третокласници, но не и за „математика“ Мирчев.
Според логиката на Мирчев и неговите съпартийци обаче тези около 19 милиона трябва да бъдат събирани година след година, сякаш всеки път става дума за нова сума. Именно така се ражда митичната цифра от 157 милиона лева – не като реално имущество, а като резултат от многократно събиране на едни и същи пари.
Подобна сметка би изглеждала абсурдна във всяка друга ситуация. Ако човек притежава апартамент за 200 000 лева и го декларира десет години поред, това не означава, че вече има имоти за 2 милиона лева. Означава, че продължава да притежава същия апартамент. Същата е логиката и при дивидентите.
Политика чрез внушения
Въпросът вече не е дали Мирчев разбира как функционират имуществените декларации, а защо продължава да повтаря една теза, която многократно е била обяснявана и оборвана.
Защото когато една грешка бъде посочена, но продължи да се използва години наред, тя престава да бъде грешка и започва да прилича на съзнателно политическо внушение. Именно затова всяко ново телевизионно участие на Мирчев все повече напомня на повторение на стар сценарий – същите обвинения, същите внушения и същите числа, които звучат добре в заглавията, но не издържат на проверка.
От сигналите за Дубай до поредната медийна димка
Това не е първият подобен случай. Преди време Мирчев и „Да, България“ стигнаха дотам да поискат проверка на всички българи, пътували до Дубай и Обединените арабски емирства в периоди, в които там е бил и Делян Пеевски, както и да бъде проверено дали тези хора са участвали в обществени поръчки.
Сигнал, който звучеше повече като сюжет от политическа сатира, отколкото като юридически издържана инициатива. Проблемът е, че Пеевски няма отношение към обществени поръчки, не е част от изпълнителната власт и не участва в органи, които възлагат такива процедури.
Но това не попречи на поредната шумна акция. Както не попречи и на поредните телевизионни участия. Защото целта очевидно не е доказване на нарушения, а поддържане на постоянен медиен шум около едно и също име.
Скандалите, които Мирчев предпочита да не коментира
Не е случайно, че всяка нова атака срещу Пеевски идва в момент, когато самият Мирчев е изправен пред неудобни въпроси.
Скандалът с куриера на Glovo се превърна в един от най-коментираните епизоди около депутата от „Да, България“. Реакцията беше толкова негативна, че критики към поведението му дойдоха дори от хора, които традиционно подкрепят политическата му формация.
Вместо образа на морален коректив обществото видя политик, демонстриращ арогантност и чувство за безнаказаност към обикновен работещ човек.
Паралелно с това продължиха и публичните твърдения за натиск върху институции, за опити за кадрово влияние и за намеса при назначения. Появиха се обвинения, че представители на ПП–ДБ са упражнявали натиск върху министри за назначаване на определени лица на ключови позиции.
В една нормална политическа среда подобни твърдения биха предизвикали сериозен обществен дебат. Но вместо отговори, обществото получава поредната серия от абсурдни атаки срещу Пеевски.
От свалените гащи на Росенец до днес
Политическата кариера на Ивайло Мирчев отдавна е съпътствана от противоречия. От емблематичните кадри от Росенец, които години наред преследват публичния му образ, през ролята му на един от най-активните апаратчици в структурите на „Да, България“, до обвиненията за задкулисно влияние и кадрови инженеринг.
Образът на борец срещу задкулисието постепенно започна да се сблъсква с обвинения, че самият той е част от механизмите на политическото задкулисие.
И колкото повече се натрупват подобни въпроси, толкова по-често в публичното пространство се появява една и съща тема – Делян Пеевски. Сякаш всяка политическа криза в ПП–ДБ автоматично води до нова атака срещу лидера на ДПС.
Когато пропагандата се сблъска с математиката
В крайна сметка днешното интервю на Ивайло Мирчев не донесе нито нови доказателства, нито нови факти. То донесе поредното повторение на една теза, която се крепи на съмнителна аритметика и многократно повтаряни внушения.
Защото няма как едни и същи 19 милиона лева да се превърнат в 157 милиона, освен ако математиката не бъде заменена от политическа пропаганда. А когато един политик започне да разчита повече на внушенията, отколкото на фактите, проблемът вече не е в числата. Проблемът е в доверието. И колкото по-често Мирчев повтаря една и съща опровергана история, толкова по-трудно става да убеди обществото, че води битка за истината, а не поредната кампания за собственото си политическо оцеляване
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
