Дали в Розово спят по-спокойно, след като преди десетина дни показаха на 17 души в нужда, 6 от които деца, че нямат място в чистото им етническо село? Едва ли. Убеден съм, че се будят нощно време от втренчен в спящите им тела детски неразбиращ поглед. От онези очи, в които те самите съзряха злото. Как точно го видяха, те си знаят. Вероятно в етнически чистите села присъдите се издават бързо, а и незабавно се изпълняват, без да се изясняват обстоятелствата. В Розово така и не разбраха дали новите им наематели са сирийци или убийци, но пък дружно прогониха нежеланото зло.
Със сигурност обаче вчера на празника цялото село е минало през църквата в центъра, за да пали свещ на светеца, победил змея. После пък героите от Розово са нападнали агнето, което, за щастие, не трябваше да разделят с неканени гости. От екшъна в селото, където по ирония на съдбата има масиви с маслодайната роза дамасцена, произхождаща от Дамаск, "мастити" политици и журналисти търсят причини и обяснения за случката, закопала тотално митовете за българското гостоприемство. Странното е, че повечето застават зад нечовешката постъпка, оправдавайки я с до болка познатите: "Тя държавата е такава" или пък "Политиците са виновни". Естествено оправдания винаги могат да се намерят, стига да има воля. Не, не мислете, че ги съдя. Нито розовци, нито пък техните застъпници. Има кой да ги съди и това го знае всеки, запалил свещ в храма, но не от нетърпение да седне на масата след това. Това, което искам да кажа, е, че не е редно и не е християнско да не помогнеш на човек в нужда, обвинявайки го за собственото си нещастие. В крайна сметка, ако се държим помежду си по начина, по който държавата или пък висшестоящите ни се отнасят към нас, то отдавна да сме се избили. Ако за око вадим око, то отдавна светът да е ослепял. Ако пък търсим сметка за избитите зъби, то къде ще му се види краят.
Лошото е, че случаят в Розово не е прецедент, а и за съжаление няма да остане изолиран. Ако материалната ни мизерия е заради клетата ни държава, то духовната ни празнота не е заради нея. "Обичай ближния", е казал Исус. А на готовите да убият с камъни прелюбодейната Мария Магдалена: "Да хвърли камък по нея всеки, който не е грешен". И камък не полетя по нея.
За съжаление често ми се налага да водя спорове, след които ме определят като адвокат на злото. "Пенсията на баба ми е 130 лв, а на един бежанец държавата ни дава по 65, което е половината. Как да ги харесвам?", казва мой приятел, имащ претенции да е интелигентен пич. "Баба ти ще продължава да бъде с мизерна пенсия, дори и да няма желаещи да потърсят убежище в т.нар. ни държава", казвам аз, докарвайки го до лудост. Нямам претенции за меродавно мнение, но смятам, че е редно да отстраниш причината, а не да се жалваш от следствието. И в крайна сметка не забравяй, че си човек.
Когато казал на фарисея, че втората по важност заповед е да обичаме ближния си както себе си, Исус говорел за един определен закон, даден на Израил. Той е записан в Левит 19:18. В същата глава пише, че юдеите трябва да смятат за свои ближни не само сънародниците си. В 34-ти стих се казва: "Чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя."
Не случайно в Евангелието се казва, че нашата борба не е против плът и кръв, а против поднебесните духове на злобата. Борбата ни не е срещу хора. Често търсим врагове навсякъде, в лицето на политиците, чужденците, организациите, другите държави. Те обаче не са истинските ни противници. Истинските врагове са нашите лоши мисли, нашите страсти и онова, което ни тегли надолу. Именно това трябва да осъзнаем. Става дума за борба, в която можем да бъдем победители, защото успехът не зависи от състоянието на икономиката и финансовите пазари, а зависи от нашето добро намерение. Точно в тази борба Бог ще ни помогне, тъй като Той затова е дал живота си и след това е възкръснал. Така и ние трябва да дадем живота си в духовната борба и да възкръснем от смъртта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
