Историята на легендарните "Бъндараци" ще бъде показана на лента в петък в столичния Дом на киното от 19 часа. "Макар и 20 години по-късно съм щастлив, че подобен филм ще види бял свят. "Лорд Бънди от София" е посветен на брат ми Димитър Милев, Големия Бъндарак, но и на зараждането на рокендрола у нас. През 1940 г. се родиха двама рокаджии. Единият стана световно име - Джон Ленън, а Големия Бъндарак така и си остана световнонеизвестен. Но докато Ленън го убиха, брат ми се самоуби с алкохол и цигари", разказва с мъка днес Малкия Бъндарак, Иван Милев. "Бъндараците" са първата българска рок група и в началото са в състав Кирил Маричков, Петър Цанков и двамата Милеви.
Режисьор на продукцията е Иван Трайков, сценарист е Константин Петров, оператор е Емил Пенев, а автор на музиката - The beet club. Във филма участват Малкия Бъндарак, Кирил Маричков и Петър Цанков, Любомир Канов, Константин Марков, Йордан Ганчев-Дани Баницата и много други. Проектът спечели субсидия от столичното кметство и Канал 1 на БНТ. След прожекцията ще има концерт на The beat club с участието на Бънди, Павел Васев, Пешето и много други съвременни рок легенди.
"Ще гледам филма донякъде с умиление, донякъде - с тъга. Тогава бяхме много млади и се борехме освен с всичко, но и със системата. Пак тогава, през 60-те, много се шегувахме с едно парче на великите "Холис", в което се пееше: смени си задника с главата и ще ти стане по-лесно", разказва Бънди. "За името на групата обсъждахме "Онгондури", "Колобри" и накрая си сложихме "Таралежи". На един концерт обаче човек от публиката извика: "Ей го Бъндарака!". Така казваха на брат ми - Бъндарак. На 10 години беше заболял от много рядка болест и не можеше да ходи, та го извеждахме навън с инвалидна количка. По същото време в Англия някакъв лорд Бънди давал помощи за България и архитектът на кооперацията, в която живеехме, се шегуваше -"Лорд Бънди го изнасят на разходка". Оттам дойде и "Бъндараците". "Бог да го прости Димитър Милев. Той беше най-голям от всички нас и ми каза: "Киро, ти си най-дълъг и ще свириш на бас". Защото басът бил най-голямата китара", спомня си с усмивка и Кирил Маричков.
Гледаме Волев без пари
Три от най-добрите документалистики на Николай Волев, представени от самия автор, гледаме в сряда в Дома на киното. От 18 часа без пари ще се завъртят емблематични заглавия. "Дом номер 8" през 1987 г. взриви публиката и късния соц с разказа за децата с умствена изостаналост в Горна баня. Те репетират музикално-гимнастическа програма по случай първи юни, а мотото на празника е "Мир на земята". По време на безкрайните тренировки става очевидно противоречието между безумната представа на възпитателите за щастие и всекидневието в дома. Лентата има серия от елитни международни награди. В "Зимна приказка" от 1999 г. няколко престарели жители на затънтено в планината селце по особен начин преплитат забравени морални норми, наивни любовни стихове, донжуански самохвалства и трактати за сексуалните навици на домашните животни. Над всичко това се носи мелодия на устна хармоника. Във "Вечният любовник" героят е 82-годишният Бай Стефчо. Той обитава мизерна панелка в краен квартал, прехранва се с кисело мляко и хляб. Всяка сутрин обаче педантично се масажира от главата до петите, не пропуска да боядиса косата и мустачките с "Арома". Пее в погребалния хор на централните софийски гробища, свири на китара, изпълнява виртуозно италиански канцонети. Гледал е 32 000 филма. Колекционира афиши, значки, бръснарски ножчета, сапуни, репродукции, календари... Най-богатата му сбирка обаче се състои от неговите безбройни любовни истории.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
