Минималната работна заплата трябва да се качи още от юни тази година до 850 лв., а от началото на 2024 г. да стане 1000 лева. Това поискаха двата най-големи синдиката - КТ "Подкрепа" и КНСБ, по време на съвместна пресконференция на техните президенти - Димитър Манолов и Пламен Димитров. Освен това синдикатите искат въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, което според тях ще стимулира потреблението и ще намали неравенството. Припомняме, че тази седмица, в предпоследния си работен ден, Народното събрание взе решение минималната работна заплата да е в размер на 50% от средната, но това ще започне да се прилага от 1 януари 2024 г.
Синдикатите се обявиха против това, че съотношението е фиксирано и не дава възможност за тристранни преговори и по-висок размер на минималната заплата. По думите на Манолов и Димитров можел да бъде направен опит цената на кризата да бъде прехвърлена върху работещите хора.
"Намираме се в средата на нищото, нямаме реален партньор, с когото да водим стратегически преговори", коментира Манолов и добави, че "предизвикателствата не са никак малко, сред тях са доходите, макар и в последния работен ден на парламента да имаше решение, което никой не харесва". "Има напрежение в няколко бранша, като например в "Български пощи", където се събират подписи за стачни действия. Подобна е ситуацията и във ВиК сектора и градския транспорт в София", допълни президентът на КНСБ Пламен Димитров, пише Actualno.com
Президентът на КНСБ е категоричен, че час по-скоро трябва да бъде приет Бюджет 2023. По думите му хората не се вълнуват, че отиваме за пети път на избори, а се вълнуват от това кога ще бъдат вдигнати заплатите им, за да посрещнат нуждите си.
Докато върви предизборната кампания Бюджетът ще се готви от служебния кабинет, затова и техните искания ще бъдат отправени към Министерския съвет (МС). Според синдикатите той трябва да бъде изготвен така, че да може да бъде предложен веднага на новия парламент.
Относно зеления преход и енергетиката КТ "Подкрепа" и КНСБ искат участие на национално представените синдикати в преговорите с Европейската комисия (ЕК) за отпадане на изискванията в Плана за възстановяване и устойчивост за намаление с 40% на въглеродните емисии в енергетиката спрямо 2019 г. и отлагане на плановете за либераризацията на енергийния пазар за битовите потребители след 2025 г., съгласно решенията на НС. Синдикатите настояват да се осигурят и достатъчно инвестиции в "Мини Марица-изток" и ТЕЦ "Марица-изток 2", за да бъде гарантирана дружествата при пазарни условия.
Манолов смята, че по темата зелен преход и енергетика се вършат глупости."Енергийно беден не е само този, който не може да си плати сметката за ток", отбеляза той и допълни, че трябва да се работи за незабавно приемане на дефиниция за енергийна бедност.
Димитров от своя страна добави, че политиците трябва да започнат да говорят реални неща.Трябва да се направи и 5-годишен план, каза още той, за да се достигане 80% покритие на работещите с колективни трудови договори.
"Колективно трудово договаряне в администрацията няма", уточни президентът на КТ "Подкрепа". Манолов заяви, че ще продължават да настояват за това, както и за подготовка за проект за Закон за Ратификация на конвенция 190/2019 г. за премахване на насилието и тормоза в областта на труда и Конвенция 151/1978 г. за трудовите отношения в държавните служби.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
