Това е световна иновация, но държавата не покрива 40-те хиляди за електродите, признава д-р Красимир Минкин
2015 г. чука на вратата, а с нея идват и надеждите за по-добро бъдеще. Какво да очакват пациентите на една от най-добрите клиники по неврохирургия у нас - тази в "Св. Иван Рилски", попитахме д-р Красимир Минкин. Той е специалистът, който въведе у нас дълбоката мозъчна стимулация при паркинсон. Благодарение на нея хората, при които заболяването не може да се лекува по друг начин, също имат шанс за нормален живот.
- Д-р Минкин, какви новости да очакват пациентите през 2015 г. в клиниката по неврохирургия на "Св. Иван Рилски"?
- При нас идват най-проблемните пациенти с епилепсия в България и сме решили да въведем едни от техниките, които са нови не само за нашата страна, но и за света. Заедно с доц. Дилова, която е част от екипа ни, ще направим първата за България дълбока мозъчна стимулация при пациентка с епилепсия. Тя се налага, когато е невъзможно да се направи резекция, например при двустранни епилепсии или при мултифокални епилепсии,
когато има много огнища
Тогава няма как да ги загасим всички и слагаме електроди в мозъка, които играят ролята на мозъчен пейсмейкър. Така потискаме огнищата, без да ги премахваме.
- Това ли е единствено възможното лечение за пациента в тези случаи?
- За съжаление - да. Става дума за пациенти, при които са опитвани терапии с над 10 медикамента, при които сме извършвали множество изследвания - с електроди, с петскенер, за да установим откъде тръгва епилепсията, и сме видели, че тя идва от няколко места. Ако тръгваше от едно, щяхме да ги лекуваме със стандартните техники, но когато това е невъзможно, може се използва този авангарден метод. При него се имплантира стимулатор на мозъка.
- Чести ли са тези случаи?
- За щастие не. Случаите, където може да се помогне медикаментозно, са приблизително 70%. В останалите над 25% може да се помогне хирургично. В малко случаи се налага дълбока мозъчна стимулация. От около 100 изследвани пациенти при нас имаме само 3-4, които са показни за тази интервенция.
- Електродите покриват ли се от касата, или са за сметка на пациента?
- Не, системата е подобна на тази за паркинсон и не се покрива от НЗОК. Цената на електродите е около 40 000 лв. Нашата първа пациентка набираше средства чрез системата на DMS, но успя да събере едва около 15% от нужната сума. Затова
убедихме фирмата да дари
един електрод, за да направим интервенцията.
- А какво се случва с хората с паркинсон, има ли добри новини за тях?
- За съжаление това е една от най-тъжните истории. През 2013 г. бяхме много обнадеждени, тогава направихме първата имплантация, имахме многократни обещания от НЗОК, че електродите ще се поемат през следващата година, но не стана. През 2014 г. продължиха да ни обещават, че през 2015 г. няма как да не се покриват от касата.
Междувременно оперирахме 17 пациенти, които си платиха сами системата, тъй като не искаха да чакат. Обещахме на много хора, че през 2015-а касата ще покрива електродите, но последните новини са, че това няма да стане. Интересното е, че НЗОК отделя 82 млн. лв. за медицински изделия и нашата молба да задели 1% от тях за електродите е без отговор. Всички национални консултанти по неврология и неврохирургия подкрепят метода, но НЗОК - не.
- С какъв мотив касата не желае да плаща електродите?
- С мотива, че няма средства за тези изделия. Но в същото време има средства за други и е
странно как пари се намират за едни, а за други - не
Големият абсурд в тази ситуация е, че ние пречим на пациенти с паркинсонова болест да бъдат лекувани в чужбина. Защото касата е задължена да плаща лечението в чужбина, ако не се провежда тук. Почвайки да го правим тук обаче, касата отговаря, че то е налично в България, но в същото време не покрива електродите. Така хората не могат да се лекуват нито тук, нито в чужбина. Оказва се, че нововъведенията у нас се оказват вредни, а не полезни.
- Колко човека чакат за операция, а не могат да си я позволят?
- Досега сме оперирали 17 души и ефектът е много добър. Изследвахме обаче 30 човека, които трябва да бъдат лекувани, а не могат, защото нямат финансова възможност. На година държавата би трябвало да осигурява около 20 импланта, а не го прави.
- Колко добър е ефектът от това лечение?
- Повечето пациенти преди операцията имат огромни затруднения в придвижването си заради силен тремор. Много от тях трудно стават, за да отидат дори до тоалетна. След това подобрението е толкова голямо, че
в 80% от случаите се връщат на работа
и се грижат сами за себе си. Хората стават много по-бързи, треморът намалява. Тоест подобрението на качеството на живот е много голямо.
- Има ли положителен ход за пациентите?
- Изпадаме в задънена улица и положителните ходове са малко. Ние представяме нашите доводи на касата - че това е ефективен метод, че имаме подкрепата на експертите, че инвестирахме над 1 млн. лв., за да правим това в България. В крайна сметка НЗОК казва, че точно за това медицинско изделие няма средства. Нужно е да има арбитър.
- Кой ще е той - здравно министерство (МЗ)?
- Надяваме се това да бъде МЗ. Ако не помогне, разчитаме на съда. Вече има пациенти, които са подали искове срещу НЗОК, защото остават нелекувани нито тук, нито в чужбина. Но това е тъжно, защото беше загубена 1 г. от живота на пациентите. Най-вероятно ще се загуби още една. Накрая тези изделия ще се плащат, но отлагането е лошо за хората, които чакат. Самият факт, че се стига до арбитър, не е добър знак за НЗОК.
- Планирате ли и други новости?
- Да, планираме да лекуваме и децата с ДЦП. Има хирургични интервенции, които могат да помогнат на някои от децата да проходят или да се чувстват по-добре. Идеята е да се имплантира
помпа, която да доставя медикаменти до гръбначния мозък
на децата и така да се намаляват спазмите на мускулите им. За щастие това изделие се плаща от Фонда за лечение на деца. Той е антипод на НЗОК в стремежа си да се съобразява с мнението на експертите и напълно покрива иновативните технологии за деца у нас. Проблемите са за възрастните.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
