За пред широката публика нещата са ясни. Имаше един председател на БСП - "большой ученый", с кауза. И каузата му беше да се изпокара с всеки, който не му играеше по свирката. И най-вече - знакови за партията Му лица, които от своя страна като че ли само това и чакаха, за да Му спретнат познатото "на ваш номер - наш номер". И ето ти проекта АБВ в цялото му великолепие на парламентарно представена партия, както и формацията на Татяна Дончева, която, както се разбра, е запазила "своя устрем за по-късни дни", но устрем, подплатен с държавна субсидия. Да не говорим за Георги Близнашки, на когото толкова му се искаше "да го дръпнат за опашката", за да реализира "кристалната мечта на своето политическо детство" - министър-председател. Получи се. Ами набутаните във фризера? И така нататък. Като в това "и така нататък" попадат и изгубените за левицата 200 000 членове и симпатизанти, които по подобие на Буридановото магаре, умряло от глад между две купи слама, тъй като не могло да реши коя е неговата, не гласуваха. Та толкова за "епохата Станишев".
А как е сега?
Станишев, по подобие на Волдемор от "Хари Потър" е "този, който не бива да се назовава". А новият председател Михаил Миков, верен на девиза си "бързай бавно" се опитва да приложи и наложи т.нар. еволюционна доктрина в нейните класически три последователни измерения: да запазим доброто; да се разделим с погрешните хора и практики; да "дръпнем" умерено нагоре. Битката с АБВ е ленива и едностранна. В АБВ били биографично свързани с БСП, но идеологически и ценностно-политически чужди на левицата. От АБВ пък не намират за нужно да отговарят на нападките. Правят си структури. И сполучливи, поне досега, опити за развиване на стратегическото си предимство - научни дискусии с прагматична насоченост. С други думи - всеки по своя път. Абсолютизациите и лепенето на етикети са слабо ефективни, въпреки изкушението да се търсят някакви "родилни петна" от отдавна минали времена. "Автентична левица", "радикална левица", "лъжлива левица", "левица като лапсус лингве" и така нататък не вършат работа. Още повече, че предстоят местни избори, при които водещ принцип се оказва прагматизмът - в това число и при правенето на коалиции.
Дотук - добре. Но има и още нещо, което срамежливо се отминава. И то е нарастването като численост и интензитет на антисистемните нагласи вляво. Индикаторът "февруарски протести" е достатъчно показателен за наличието на взривоопасна смес от анархокомунизъм, троцкизъм и маоизъм - коктейл с особена привлекателност при днешните реалности "по света и у нас", на който трудно, при определено развитие на събития, може да бъде противопоставена версията "светът според нас".
Да му мислят партиите. Левите. И не само те.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
