Около 100 хиляди българи официално работят на повече от едно място според данни на Националната агенция за приходите, но реалният им брой вероятно достига 300 хиляди души.
Това съобщи експертът по човешки ресурси Георги Първанов в предаването "Социална мрежа" по "NOVA NEWS".
Според него официалната статистика улавя едва една трета от реалната заетост, тъй като масово вторият и третият труд остават в сивия сектор.
Въпреки че минималната работна заплата от 1 януари 2026 година вече надхвърля 1200 лева, инфлационният натиск продължава да притиска домакинствата.
Данните на синдикатите са тревожни – близо 24 на сто от заетите попадат в категорията "работещи бедни".
"Когато границата на работещата бедност е около 1500–1600 лева, в голям град с тези пари човек трудно може да оцелее – наем, сметки, храна.
Това са хората, които най-често търсят втора и трета работа", обясни Георги Първанов.
Най-често допълнителните доходи се търсят в таксиметровите услуги, почасовото гледане на деца и частните уроци.
Работата на няколко фронта води до сериозно изтощение, липса на сън и драстичен спад в ефективността.
Експертите предупреждават, че бърнаутът се превръща в "новата световна пандемия", а работохолизмът, продиктуван от недоимък, е сериозен здравословен риск.
Основна пречка пред легализирането на този труд остава остарялото законодателство. Докато в държави като Румъния и Нидерландия се прилагат гъвкави форми на заетост (т.нар. "fractional work"), у нас бизнесът често предпочита да плаща "в брой", за да избегне тромавите административни процедури и осигуровки.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
