До средата на 2026 година България трябва да направи една от най-сериозните реформи в трудовото законодателство за последните десетилетия. Причината – транспонирането на Директива (ЕС) 2023/970 относно прозрачността на възнагражденията. С този мащабен нормативен акт Европейският съюз поставя край на редица непрозрачни практики при определянето на заплатите и прави решителна крачка към равенството между половете на работното място.
Край на въпросите за очаквана заплата
Едно от най-съществените нововъведения е категоричната забрана работодателите да питат кандидатите за работа за тяхното предишно или очаквано възнаграждение. Това е революционна промяна, която ще сложи край на порочната практика минали заплати да определят бъдещи, без връзка с конкретните изисквания и ценност на длъжността.
Според ЕС, така се елиминират скритите форми на дискриминация, които особено често засягат жените, поставяни традиционно в по-нископлатени позиции.
Обявата за работа – вече с ясни условия
Директивата въвежда нов стандарт за публикуване на обяви. Работодателите ще бъдат длъжни още в самото начало да посочват:
конкретна заплата или ясно дефиниран диапазон;
обективни критерии, по които е формирано възнаграждението;
клаузи от колективен трудов договор, ако има такъв.
Това означава край на неясните оферти тип „заплащане по договаряне“ и ще даде възможност на кандидатите да направят информиран избор още преди първото интервю.
Право на информация и за служителите
Служителите също ще получат нови права. Те ще могат да изискват писмена информация относно:
своето ниво на заплащане;
средните възнаграждения по пол за сходни позиции в компанията;
критериите за повишение и развитие.
Работодателите ще бъдат задължени да предоставят тези данни прозрачно и разбираемо.
Задължителни доклади за разликите в заплащането
Компаниите с над 100 служители ще бъдат задължени ежегодно да докладват различията в заплащането между мъже и жени. Първите отчети ще се очакват от 7 юни 2027 г., като процесът ще се въведе поетапно. Докладите ще бъдат публикувани от национални органи, които предстои да бъдат определени.
Санкции и контрол
Макар директивата да не фиксира конкретни глоби, тя изисква всяка държава членка да въведе ефективни и възпиращи санкции за нарушителите. Те могат да включват:
финансови глоби на база оборот или фонд „Работна заплата“;
ограничаване на достъпа до обществени поръчки или публични средства.
Очаква се в България контролът да бъде поверен на Комисията за защита от дискриминация или на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете. Окончателното решение ще бъде взето от Народното събрание.
Какво следва?
Към края на 2024 г. Министерството на труда и социалната политика вече е създало междуведомствена работна група, която подготвя проект за транспониране на директивата в националното законодателство. Законопроектът все още не е внесен в парламента, но се очаква това да се случи през 2025 г., така че срокът от 7 юни 2026 г. да бъде спазен.
Заплатите вече няма да са тайна
Навлизането на новите правила бележи преход от култура на договаряне „на тъмно“ към култура на прозрачност, доверие и справедливост. За много работодатели това ще означава сериозна адаптация на вътрешните системи за възнаграждение. За служителите – нова ера, в която заплатата не е тема табу, а признание за труда им.
С тази директива ЕС не просто променя трудовото законодателство – той поставя основата на един по-справедлив и балансиран пазар на труда.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com