Няма как да избегнем апокалипсиса, но си пожелавам да вървим към него с ход на куца костенурка, казва историкът проф. Петър Стоянович
Петър Стоянович е историк, журналист, ПР и политик. Бил е министър на културата.
Правнук е на Иван Стоянович – Аджелето, националреволюционер, съединист и политик. Внук е на д-р Петър Стоянович, завършил държавни науки в Германия, тютюнев експерт, генерален директор на концерна „Реемсма“ – Хамбург за Югоизточна Европа, съден от Народния съд. Баща му, покойният Иван Стоянович е кинокритик, журналист и писател. Майка му Ани Бакалова приживе беше известна театрална и филмова актриса.
Петър Стоянович е доцент (2016 г.) в Института за исторически изследвания към БАН.Хоноруван преподавател в Софийския университет (2017 – 2021).
Редовен преподавател във факултета „Хуманитарни науки“, катедра по журналистика, на Шуменския университет, където през 2018 г. получава професорска титла. През 2022 г. защитава професорска титла и в БАН.
Хердеров стипендиант е за история на фондация „Алфред Тьопфер“ – Хамбург, посочен от проф. д-р Милчо Лалков като носител на Хердеровата награда (1995). Рицар на цивилния кръст за заслуги на Република Малта, 2001. Велик офицер на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, 2014.
. В очите на студентите всички са виновни, но в един кюп – мръсни и дърти
. Семейството, училището и институциите видимо не работят
. Процентът на младите лица в листите ще е минимален
. Предпочитам да се борим за справедливост и принципи, отколкото за формално благополучие
. Даже нямаме привиден консенсус за добро и зло
. След подпалването идва изтрезняването
. Площадът трудно ще се люшне отново по Коледа
. Вярата и ценностите биха били решаващи за житейския успех, стига да са по-важни за нас от доходите и угодията
- Проф. Стоянович, наскоро казахте пред Би Ти Ви, че младите хора от протестите на площада от немай къде са били избутани на предан план и това е грешка, тъй като „не можем да стоварим върху младежта отговорността за всичко и завинаги“. И, разбира се, се обосновахте. Но как би могла да бъде канализирана тяхната енергия, за да останат те да работят и живеят в България?
- Част от младото поколение бяха на площада, избутани от чувството си за лична неудовлетвореност, мерак за промяна, дори в порив на поколенчески бунт. Такива пускания на кръв са прекрасни, защото показват жизнеността на организма. Не можеш да очакваш от един 20-годишен да ти обяснява подробностите на своето разминаване със Системата – засега той просто вика „долу“ и показва, че с тия или ония не си представя бъдещето си.
Проблемът започва след това, защото на сутринта след нощта на „подпалването на Райхстага“ идва изтрезняването. Първо: постоянството на младите не е пословично и площадът трудно ще се люшне отново по Коледа. Второ: всеки политик иска да ги яхне, забравяйки, че в очите на студентите всички от властта са различно виновни, но в един кюп – мръсни и дърти. Трето (и не по важност): никой още не е питал 50-годишните, на които се крепи държавата и обществото, дали те си представят собственото си бъдеще, чертано от нивото на компетентност, което ни предлага днешната младеж.
- Твърдите, че младите у нас не са подготвени за живота и изискват все повече без да дават. Причините, отново според Вас, можем да търсим в непълноценната роля на семейството, неефективното училищно и висше образование. От години говорим за демографска криза и национална стратегия по въпроса, но това така и не се случва. Кога трябва да започне подготовката на децата, които да влязат в живота полезни за обществото и за себе си?
- Семейството, училището и институциите видимо не работят. Казармата не съществува. Даже нямаме привиден консенсус за добро и зло. Да не говорим за национални цели или геостратегически пристрастия. Това са констатации на един аналогов реалист извън държавното управление. Вероятно за пореден път трябва да признаем, че се нуждаем от рестарт на обществения компютър. Но ключа към бараката трябва да търсите другаде.
- Как Вие като историк оценявате днес исканията на хората за по-добър живот?
- Човек винаги е искал, иска и ще иска да живее по-добре. Това е естествено. Аз бих предпочел да се борим повече за справедливост и принципи, отколкото за формално благополучие.
- Бихте ли дал пример от миналото – било то нашето или от това на някоя друга държава?
- Мечтая български политик да влезе във война с думите на Чърчил „обещавам ви труд, сълзи и пот“ и да знае, че хората ще разберат смисъла на жертвата; мечтая България да има духа, с който Германия се възстанови след войната; мечтая обществото ни да има украинска решителност.
- А доколко вярата и ценностите могат да са в помощ на българите в желанието им за истинска реализация, високи доходи и стабилно семейно положение?
- Вярата и ценностите биха били решаващи за житейския успех, стига да са по-важни за нас от доходите и угодията.
- В предварителния ни разговор се разбрахме, че не желаете да коментирате политиците. И все пак, в листите на отделните партии за предсрочните парламентарни избори вероятно ще видим много нови и млади лица от площадите. Какъв е рискът пред тях и какви могат да са плюсовете?
- Завиждам на оптимизма Ви с възможностите, които щели да се открият пред младите. Мога да се обзаложа, че техният процент в листите на избираеми места ще е минимален. Всички имат нужда от пушечно месо, но никоя партия няма файда да освобождава директорските си места за парашутисти. Новите първо са неуправляеми, което заплашва една политическа система, облегната на лоялността и послушанието, а не на експертното качество. Освен това са напълно неопитни и често полуграмотни, в най-добрия случай теоретично подготвени. Виждате ли, нещата са ни така, ни иначе.
- В книгата Ви „Известният непознат“ разказвате за прадядо си Иван Стоянович – Аджелето и съзиданието на свободна България след 1878 г. – периодът, в който се ражда и утвърждава модерната ни държава и общият стремеж е обединен около национален идеал. Какво можем да черпим от опита на предците ни, за да опазим държавата ни от грешни действия в днешния свят на войни и противопоставяния?
- От миналото и собствената си история разбира се можем да черпим всякакви примери и поуки. Но трябва четене, трябва мислене, трябват самостоятелност и кураж – къде време? Мераклиите за власт се подготвят в стойка „партер“, а така трудно се чете, размиват се буквите и трудно се помни.
- Баща сте на три деца. За какво най-често се допитват те до Вас?
- Говорим си според момента и темата, веднъж на висок тон, друг път синодално. Още е време, в което минават повечето от напътствията ми (за което често се смея в шепа, явно остарявам, щом давам акъл). Същевременно се питам дали е полезно да ги подготвям с истини от друго време при положение, че те явно ще се реализират в нови, неразгадаеми за мен обстоятелства? Засега нарастващата неувереност не ми личи.
- Каква очаквате да е 2026 година за България, Европа и за света?
- Хронологичните бариери са без значение за процесите, те идват, отиват и продължават въпреки новогодишното шампанско. Няма как да избегнем апокалипсиса, но си пожелавам да вървим към него с ход на куца костенурка. Светът и особено България са толкова приятно място за живот, че дано имаме още няколко котешки живота.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
