Причастието ни прави съпричастни с Христос

Приемаме Тялото и Кръвта Христови на всяка Литургия. Постът и изповедта не са задължително условие

Причастието ни прави съпричастни с Христос | StandartNews.com
  • Всички хора, които се смятат за част от Христовата Църква, присъстват на Литургията
  • Приемаме Тялото и Кръвта Христови на всяка Литургия. Постът и изповедта не са задължително условие

Много често хора, които се решават да станат християни на практика, задават въпроси, свързани с "правилата" за причастяване. По темата има написано много, но общоприети, задължителни за всеки правила няма. Обикновено добрият духовен пастир съветва с въпросите, свързани с причастяването, всеки да се обръща към духовника, при когото се изповяда и да постъпва според получения съвет.

Широко разпространено е схващането, че преди причастие трябва да си постил поне три дни, да си минал на изповед, да си получил благословение с разрешителна молитва и тогава да застанеш пред "чашата" с кръвта и тялото Христови. Това никъде ненаписано правило може и да има своята логика в условия, в които човек не посещава редовно храма за обща молитва и не участва в светата Литургия. Това правило обаче в никакъв случай не е нито задължително, нито правилно.На някои места е запазен подход преди самото даване на причастие духовникът да каже разрешителна молитва, с което в някакъв смисъл поема част от греховете на причестявания. В условията на ограничителни мерки, свързани с разпространението на коронавируса, темата за причастието и неговото приемане беше подложена на много дискусии, но отново не се стигна до единно мнение. Преобладаващото схващане, споделяно от много духовници и вярващи е, че постът и изповедта не са условие за приемане на причастие, но и това трябва да е съобразено с изповедника, който може да наложи свое изискване.

За хората, които са въцърковени и посещават храма редовно, е ясно, че православният християнин се причестява, когато се отслужва литургия, а и литургията само заради това се служи - за да има причастие. Постим, когато Църквата ни е препоръчала - през четирите големи поста, всяка седмица в сряда и петък и още няколко отделни дни в годината. И постим не самоцелно, като се въздържаме от храни от животински произход. Постим, като се вглеждаме в себе си, за да открием какво сме сгрешили спрямо Божиите заповеди, първата и най-важната от които е да обичаме и почитаме Бога. А когато нещо в нашия живот ни смущава и имаме духовна нужда да го споделим, търсим своя изповедник. Очевидно това не са взаимно обусловени наши действия, следващи едно от друго или произтичащи едно от друго.

Повечето българи са кръстени, преобладаващата част още като деца, но с това приключва тяхната принадлежност към православното християнство. След това нито родителите, нито кръстникът имат грижата да водят новото християнче в храма, да го научат да се причестява, да получи елементарни познания в православието. И това е обяснимо, тъй като самите възрастни не са наясно.Като начало, когато човек осъзнае своята принадлежност към православните, е добре да си обясни какво точно е литургията и какво се случва по време на това богослужение.Опитните духовници ще обяснят, че именносветата Литургия е самото Тайнство на Църквата. Тя е проявлението и изявата на Църквата и онова, което образува самата Църквата, защото всички хора, които се смятат за част от Христовата Църква, присъстват на Литургията. Тук чрез своите образи са и светиите.

В храма е и Самият Иисус Христос

И не само като образ на иконите, но Той е в Светите Дарове, в Тялото и Кръвта на светото Причастие.

В храма вярващият идва от света навън. Идва на светата Литургия и носи със себе си целия свой свят - своя жизнен опит, своите страхове и тревоги, своите радости и достояния. И всичко това на светата Литургия човекът го предлага като дар, като принос на Бога. Бог приема това и чрез Своята благодат освещава онова, което човекът му е донесъл. Хлябът, виното и елеят са само символи на донесеното. И тъкмо по своята благодат Господ превръща този хляб и вино в кръвта и тялото Христови. За вярващите това не подлежи а съмнение.Веднъж 6-годишно момченце помоли баба си да заведат за причастие в храма негова приятелка, за да може и тя да приеме Бога в себе си и Той да стане част от нея. След като двете деца стояха кротки по време на цялата богослужба, подредиха се пред чашата с причастието и кротко го приеха, момченцето обясни на приятелката си, че това са тялото и кръвта на Христос. Момиченцето се ужаси от думата "кръв", но бързо беше успокоена, че това не е наистина кръв, а само претворено вино и това е великата тайна, която Господ ни е завещал. Бабата беше доволна, че и двете деца по-лесно приемат това, което ни прави християни, от възрастните, които имат какви ли не съмнения. И

тази вяра на децата ще им остане до живот

Те ще приемат светото причастие като лекарство за греховете и за вечен живот, а не защото в живота са имали премеждие и с причастието се опитват да го преодолеят или да се изцерят от някоя телесна болест. Причастието е нашето съпричастие към Христос.Като приема Тялото и Кръвта Христови, всеки вярващ сам по себе си, както изразява и самата дума, се причастява, т. е. става частица от съборното дело на Христос, става част от Христовата Църква.Често хората не разбират, че посещаваме храма не за да запалим свещи там, не за да ни бъде благословен хлябът или друга храна, която носим, а за общата молитва и за приобщаването ни към Църквата, защото Христовата Църкава е народът, който се обединява в Негово име.Ние наистина идваме в храма, за да се помолим според нашите собствени духовни потребности, които имаме и удовлетворяваме на самата света Литургия, но това не е нейното основно предназначение. Всъщност като съпреживяваме светата Литургия, ние показваме и потвърждаваме чрез общението си, че принадлежим на Христос, че сме части от това Тяло и че като се причастяваме от това Тяло и Кръв Христови, получаваме всичко, което Той носи в себе си.

Така, за да се подготвим адекватно за светото Причастие, в нашия ежедневен живот ние трябва да държим будно в себе си усещането и осъзнаването, че никога не сме достойни за Божията любов. Но тъкмо защото това е Бог, а Бог е любов, Той ни приема, такива, каквито сме - недостойни. И чрез Своята любов ни приема в Своите обятия и в Своята същност. Когато приемаме причастието, ние го правим за опрощаване на греховете. И за вечен живот. Радваме се, че сме приели Христос в себе си и така сме се освободили от земните страсти и вълнения, за да преживеем отново и отново общението с Христос. Разбира се, постът и изповедта са неразделна част от духовния живот на човека, но следва да бъде отбелязано, че в светоотеческия дух, в съответствие с богословието на светите отци, които са единствените носители и тълкуватели на православното предание, не е забелязана причинно-следствена връзка между причастието, поста и изповедта.Според православната традиция

пости се, когато Църквата предписва пост

т.е. препоръчва на вярващите да се подвизават и да израстват духовно през периода на поста чрез самото тайнство на постенето, чрез отказване от своите страсти и грехове, но в същото време чрез придобиване на добродетели и любов като крайна цел на поста.От друга страна, изповедта винаги е съществувала като светото тайнство на покаянието, но това не може да бъде програмирано, т.е. не може външно, изкуствено и механично да предизвикаме у някого чувство на покаяние и копнеж по Бога. Човек или я има, или я няма тази нужда. А когато я има, за да може този, който усети тази потребност, Църквата, проявена чрез своите свещеници да е с него и да му даде възможност да осъзнае тази своя собствена нужда.

Опитни духовници ни учат, че тъй като светата Литургия е центърът на нашия духовен живот именно защото и само защото по време на литургията ние се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, ние трябва да се причастяваме винаги, когато се отслужва литургия, защото тя се служи само поради тази причина. Ако се говори строго догматично, може дори да се каже, че ако не сме се причастили, под въпрос е смисълът на нашето присъствие на литургията. Така че ние се причастяваме винаги когато се служи литургия, защото литургията се служи само заради това. А постим, когато Църквата ни е препоръчала да постим. Това означава четири големи поста, сряда и петък и още няколко отделни дни в годината. Изповядваме се тогава, когато имаме духовна нужда и е ясно, че тези три наши действия не се обуславят взаимно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай