Петък,

Поколенчески махмурлук

От: Любен Дилов син -
A
A
A
  • Или войната на всички срещу всички

Не знам си кой ден от протеста. Отново сме на местопрестъплението на собствените си житейски катастрофи. И както обикновено - не търсим оцелели, а виновните за катастрофата...
Понеже отнесох, прелюбезни, не един и два  упрека, че не заемам ясна позиция по обществените вълнения от последните 20 дни, реших, че е време за едно признание. А именно това, че страдам от тежък поколенчески махмурлук. Толкова пъти се опиянявах от промените през изминалите 30 години, че вече ми е малко лошо... Даже изразът "малко лошо" не е съвсем точен. То е все едно да кажеш, че Мъртво море е леко неразположено или пък да захванеш да обясняваш на Ной как ти се е наводнила банята... Участвах в какви ли не "революции". Вероятно неоправдано се гордея, че някои дори предизвиках с колегите ми от  "Ку-ку", "Каналето", а после и с "Хъшове". И уж в началото на "откриването на свободния свят" благоговеех пред Кундера, а ето че забравих едно от най-важните му напътствия за оцеляване на Източноевропееца: "В нашето време сме се научили да подчиняваме приятелството на това, което наричаме убеждения. И се гордеем със своята принципност, с високия си морал.

Необходима е голяма зрялост

за да разберем, че мнението, което защитаваме, е само наша предпочитана хипотеза, задължително несъвършена, вероятно преходна и която само крайно ограничени хора могат да смятат за окончателно потвърдена. Обратно на детинската вярност към едно убеждение, верността към приятеля е добродетел, може би единствената, може би последната."
Сега си го припомням - политически махмурлия, хванал се за единствената и последна добродетел. Не искам да губя приятели, само защото смятат, че оставката на Гешев ще възстанови хармонията в света. Не искам да бъда разприятеляван от хора, на които държа, защото някъде съм казал, че Борисов е най-малкото зло от всички възможни. Няма участвам в тази bellum omnimum contra omnes (Томас Хоб) -  война на всички крещу всички. За разлика от националистите, които от две възможни катастрофи, винаги ще изберат националната катастрофа, аз наистина пред голям бой в районното предпочитам малка водка с приятели.
Вероятно ще бъда обвинен, че постоянно - леко влюбен и малко пиян - прелетях през последните 30 години в едно състояние, описано  от Владо Въргала с израза "животът ни мина като на сватба!" Но кой има право да ме обвинява? Децата ми, които отгледах с купоните от Лукановата и образовах през Жан-Виденовата  зима? Срамежливите  Костови приватизатори или горделивите царски чиновници? Огорчени са от мен онези, на които през десетилетията съм вдъхвал кураж, антиконформизъм и свободомислие, не като назначен, професионално развълнуван общественик, а от камбанарията на едва кретащия шоубизнес в България. Огорчени са, че не протестирам заедно с тях  в онзи, обрасъл с вечно недоволство срамен триъгълник на властта.  Всъщност всеки има право да ме обвинява във всичко. Защото всеки живял си заслужава наказанието за причиняването на  "катастрофата, наречена щастие", както би казал Бегбеде.  Но аз истински се радвам на лицата на протестиращите - това са щастливи лица. Усмихнати, изобретателни, остроумни. Защото за тези години видях много други протести с други лица - от уплашените лица на турците, които си искаха имената, през смръщените миньори, до отчаяните гладни лица на безпътицата през 1997-а. Можете ли да отречете, че днес наблюдаваме един щастлив протест?

Свободата да протестираш

не намалява стойността на протестите, разбира се, но аз - поколенческият махмурлия -  се радвам на тази свобода така, както истинският махмурлия би се зарадвал на горещо шкембе и ледена бира.  Чувствам се свободен, без да участвам във вашата свобода, но - и най-важното - без да я ограничавам!
А свободата, както знаете, прелюбезни, е тежко бреме. Не случайно след всяко избухване на свобода тълпата е склонна да я подари веднага на най-кресливия, а често и най-страшния неин огласител. Няма революция, при която това да не се е случило.  Затова и аз, поколенческият махмурлия, се надявам не на революция, а на един постоянен, кадифен натиск, който да тласка общото ни живеене към по-добро.
Наистина, повечето неща в началото нямат смисъл, но ако сте търпеливи, упорити и всеотдайни, ще видите, че и в края нямат смисъл! Затова не бързайте да се карате с приятелите си. Утре няма да има на кого да се опрете, когато истински ще ви потрябват.  
Манифестирайте щастливо различията си, притискайте хората, които не харесвате, но не пречете на правото им да търсят щастие, несподеляйки вашите възгледи.  Пазете щастието си. Общо звучи това пожелание, да вземем да го конкретизираме по един най-дразнещ начин. Проблемът "Гешев". Опитайте се да отговорите честно за кого той е проблем в една от изредените възможности:

За вас лично
За роднините и близките ви
За съседите
За училището на детето ви
За пекарницата с кето хляб
За поликлиниката
За квартала
За града ви
За окръга
За националната сигурност
За международното положение
За Европа
За озоновия слой...

Явно Гешев е просто символ на нещо, което дразни. Управляващите, на които се искат оставките - също. Но ако подредим всички дразнещи неща в  горната таблица, има опасност да стигнем до стряскащото заключение, че ни дразни демокрацията. Защото - каквито и резерви да имаме към някои изборни процедури - и Гешев, и Борисов, и Доган, и Радев са там, където са по един демократичен път. Те бяха избрани свободно така, както Азис напълно свободно избра да направи дует с Папи Ханс.  Имаме право да се подиграваме на онзи, който каже, че демокрацията ни функционира отлично.  Тя има куп пороци, но и едно огромно предимство, което я прави за предпочитане пред всички други възможности: има способността да се самокорегира. Понякога бавно, мъчително, на малки стъпки. Мудността й може да ви изглежда като несъвършенство, дори като нещастие, но тя е за предпочитане пред всяко бързо и категорично решение, наложено от Deus ex machina. Онзи "бог" в античните трагедии, който се спуска накрая на действото със скрипци върху сцената и раздава недочаканата в обикновения живот справедливост. Вероятно образованието на президента Радев не му е дало възможност да се запознае с античния театър, но от  макари от първи и втори род би трябвало да разбира...
Да, несъвършената съдебна система е част от несъвършената ни демокрация, но едно е сигурно - с война на всички срещу всички няма как да я поправим. И ако някой внезапно се спусне от небето и махне Гешев, то той ще е този deus ex machina, който утре може пак така да се спусне внезапно и да направи друго нещо, което няма да ни хареса. Древните гърци са се наслаждавали на внезапните божествени решения и са ги нарекли..."трагическа вина".  Но ние, поколенческите махмурлии, отдавна сме се убедили, че българите предпочитаме  да ползваме плажовете на гърците, а не изобретенията като демокрацията...
В заключение: протестирайте, гневете се, подигравайте се, но не забравяйте поне веднъж дневно да си давате сметка, че всъщност живеем в едно щастливо време.

Коментари

Сортирай по: Новите първо
Аватар на автора

Огнян Петков

Браво, Дилов, беше удоволствие да се чете.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички