Петър Пешев, Bull Trend Brokerage LTD
Централните банки имаха думата през изминалата седмица. Европейската централна банка разклати финансовите пазари по света само седмица след като Швейцарската централна банка успя да смути валутните пазари. Еврото се срина спрямо всички валути, а акциите на международните финансови пазари регистрираха сериозни поскъпвания.
Еврото поевтиня до 11-годишно дъно спрямо долара, тъгувайки се последно в петък за около 1,12 долара за евро (около 1,75 лева за долар), като същевременно регистрира най-голям тригодишен спад. Европейската централна банка изненада пазарите с решителността си да се бори с дефлацията. ЕЦБ обяви, че ще изкупува средносрочни (с матуритет по-дълъг от две години) и дългосрочни правителствени и корпоративни дългови книжа в еврозоната в размер на 60 млрд. евро месечно, с максимален кумулативен размер от 1,1 трилиона евро. Предварителните очаквания бяха за около 50 млрд. евро месечни покупки и общ размер на програмата между 600 и 700 млрд. евро. Председателят на ЕЦБ Марио Драги съобщи, че програмата ще продължи, докато инфлацията не се доближи до целта на централната банка от 2%, което означава, че ако и сегашните мерки не предотвратят дефлационните процеси, то ще бъдат представени допълнителни парични стимули.
Канадската централна банка намали основната си лихва до 0,75%, докато датската централна банка, за втори път за период от по-малко от седмица, намали основния си лихвен процент до рекорден минимум от 0,35%. Второто намаление на лихвите на Датската централна банка е в отговор на решението на ЕЦБ. И двете валути бяха силно разпродадени спрямо долара, като щатският долар поскъпна с над 3,7% спрямо канадския долар.
По-ниските цени на еврото и петрола имат шанса да задвижат европейската икономика по линия на износа и по линия на вътрешното търсене.
Решението на ЕЦБ изстреля нагоре цените на акциите, петрола и златото. През седмицата петролът сорт брент поскъпна до 49,5 долара за барел а щатският лек суров петрол се търгуваше при 47 долара за барел. Златото не успя да пробие над 1300 щатски долара за тр. унция, но направи впечатляващ ръст през последните седмици.
Американските борсови индекси затвориха близо до историческите си максимуми, нараствайки между 1 и 2,7%, съответно за Dow Jones Industrial 30, S&Pа500 и Nasdaqа100. Германските, английските, френските и общоевропейските борсови индекси затвориха на седемгодишен максимум, като добавиха между 3 и 5% за седмицата.
Българският капиталов пазар засега остава в страни от полезрението на купувачите, но това се дължи на псевдо реформата в пенсионната система, гласувана от Народното събрание преди края на 2014 година. Тя дава възможност за еднократен избор за прехвърляне на средства по индивидуални партиди от универсалните пенсионни фондове към Националният осигурителен институт. Зад това решение прозираше желанието на Министерството на финансите да запълни част от бюджетния дефицит, по примера на Унгария. Обществените дебати и здравият разум доведоха до положителни корекции в приетия вариант на пенсионните промени.
Пенсионните фондове, които са основни купувачи на българския капиталов пазар, и които притежават над 50% от свободно търгувания обем акции, могат да бъдат спокойни, че няма да има вълна от прехвърляния на партиди от тях към НОИ. От тази гледна точка е възможно да станем свидетели на възстановяване на цените на българските акции.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
