Когато Педро Алмодовар излезе на международната филмова сцена в края на 80-те години, той вече беше прочут от близо десетилетие в Испания със своите мелодрами, вдъхновени от живота на маргиналите: потресаващи, весело скандални, полисексуални истории за порно звезди, пънкари, серийни убийци и бунтовнически монахини. Сега, след 20 игрални филма, режисьорът е смятан за класик в европейското кино с творбите си от средата на 90-те, както и с "Всичко за майка ми" и "Завръщанe". С тях той тушира скандалното и се специализира в емоционалната сложност на образите и елегантен стил с всички елементи на високото изкуство. Това личи в най-новия му филм "Хулиета" по три новели от канадската нобелистка Алис Мънро. Първоначалното заглавие "Тишина" беше сменено заради Мартин Скорсезе, чийто нов филм носи същото име. В поредната си творба Алмодовар разказва необикновена нощ на страст между трима любовници, последвалата трагедия и оттеглянето на Хулиета в депресивна самоизолация. Това трябваше да бъде първият филм на английски на Алмодовар, а Мерил Стрийп щеше да е звездата в него, но режисьорът се отказа да снима на чужд език. "Хулиета" е най-слабо гледаната творба на Алмодовар в Испания от 20 години насам, но пък триумфира във Франция и Италия. Ето какво разказа още пред "Обзървър" гениалният режисьор за световната политика, Брекзит и самотата, в която живее.
- Педро, странно е да получите почетен докторат от Оксфордския университет - сериозно отличие, връчвано и на духовници. Най-малкото защото вие сте от критиците на църквата - най-вече с филма си "Съмнителни наклонности" от 1983-а.
- Помислих, че е пародия на американската комедия "Систър акт". Церемонията беше великолепна. Бях добър по латински в религиозното училище интернат в Екстремадура, така че разбирах какво казва ораторът. В речта имаше нещо много архаично, но и нещо ново, неочаквана гледна точка, нещо жизнено. Хареса ми. Беше на нивото на Нобеловите награди.
- Как ще опишете новия си филм "Хулиета"?
- Исках да се отърся от досегашния си стил. Вместо мелодрама този път заложих на нещо по-сурово - чиста драма. Не че и другите ми филми са "нечисти". "Нечистота" носи морален смисъл на испански, което не ми харесва. Просто исках много повече сдържаност. Никой не пее, никой не говори за кино и няма чувство за хумор. Трябваше да се насиля, защото понякога по време на репетиции случайно се появяваше комична нотка, което беше облекчение за актьорите. Но след репетициите реших - никакъв хумор. Реших, че това е най-добрият начин да се разкаже толкова болезнена история. Фантастично е, че в моя 20-ти филм мога да направя промяна.
- Липсва ли ви носещата свобода и разбиващата табута енергия в годините от мадридското движение след смъртта на Франко?
- Не обичам носталгията. Но е истина, че толерантността, красотата, свободата, които определиха 80-те години, в момента липсват в Испания. Нямах проблеми да правя филмите, които исках в онова време - никой не се обиждаше. А сега те се смятат за провокативни. Днес нямаше да мога да заснема "Съмнителни наклонности". Щеше да има много радикален и насилствен отговор от страна на религиозни общности. В Испания
набира скорост нов феномен - обида срещу католическите възприятия
Например, наскоро плакат за гей парада показваше две целуващи се девици, символизиращи Барселона и Валенсия. Архиепископите призоваха масите да го осъдят. Това щеше да е немислимо през 80-те години.
- Какво мислите за Брекзит?
- В Испания всички сме в шок от това решение. За моето и следващото поколение Лондон символизира свободата. За първи път стъпих в Лондон през 1971-а - по време на диктатурата на Франко. Така че можете да си представите какво означаваше това за млад испанец. Брекзит е лош пример - ако стигне до Испания, ще подсили страха и несигурността, ще даде тласък на по-консервативната част от политиците в родината ми.
- Мрачното настроение на строгите икономии в Испания е отразено във вашия филм...
- Реалността винаги се прокрадва в моите филми, дори когато се опитвам да я отхвърля. Тя намира пукнатина, за да проникне сама. Климатът през последните четири години в Испания е доминиран от огромно нещастие и въпреки че не страдам лично от трудностите на икономическата ситуация, съм заобиколен от хора, които усещат ефекта. Не мисля, че "Хулиета" е метафора на Испания днес, но не е случайно, че филмите ми от 80-те са далеч по-весели. Филмът отразява личното ми състояние. През последните три години страдам от физическа болка и голяма самота. Ако пишех сценария в друго десетилетие, можех да си представя героинята да излиза, да среща хора по улиците на Мадрид. Щеше да е въвлечена в проблемите на другите. Сега беше много лесно за мен да покажа нейния вид самота. Знам много за самотата.
- Но вие често говорите за самотата. Разказвате, че на 10 сте се чувствали изолиран, защото другите деца не са искали да обсъждате Ингмар Бергман.
- Днес самотата е нещо, което избирам. Човек трябва да я изпита, когато се занимава с изкуство.
- Защото трябва да сте сам, за да пишете?
- Заради отминаващото време, заради остаряването, заради факта, че общуването навън е все по-малко интересно. На моята възраст всичко е по-малко вълнуващо - и трябва да търся вдъхновение много повече вътре в себе си и дома си. Понякога самотата произтича от нещо конкретно - като факта, че не пуша, не пия, не вземам наркотици, не чувам добре. Не искам да бъда в тежест за другите, така че си стоя вкъщи. Всичко това има един недостатък:
страхувам се, че ще се превърна в мизантроп
А аз искам да видя проблемите на другите и да им съчувствам. Трябва да внимавам и да не се изолирам твърде много. Както и да е, не искам да се оплаквам... Но имам много силна мигрена и страдам от фотофобия. Не ходя на церемонии по награждаване, защото заради фотоапаратите и прожекторите ще ме боли главата цялата вечер. За това пресата в Испания смята, че презирам церемониите.
- Как ви се отрази скандалът с Панамагейт, в който излезе вашето име и това на брат ви Агустин?
- Брат ми обясни веднага, че въпросната краткотрайна компания е била създадена, за да улесни съвместните продукции, но никога не е била използвана. Аз поех напълно отговорността си. Ние с брат ми сме от най-малко важните хора в тази история. Всичко се случи в много лош момент. Бях начело на всеки вестник и телевизионна програма. Медиите ме използваха по възможно най-сензационния начин. Беше ужасно.
Много е трудно да си част от списък с мразени хора
Абсолютно съм против данъчните убежища, но също така съм и против комерсиализацията на новини.
- Откъде черпите идеи?
- Изборът понякога сам се налага - както стана с Алис Мънро и нейните разкази, които ме очароваха. Истината е, че не съзнавам добре как решавам да направя една история и друга не. Не взимам точно решение. По-скоро е паранормално.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
