Печатницата на Каравелов в Букурещ тъне в разруха

4 млн. евро трябват, за да откупи държавата ни убежището на Ботев и Левски

Печатницата на Каравелов в Букурещ тъне в разруха | StandartNews.com
  • Емблематичният Солаков хан бил превърнат в бардак
  • 4 млн. евро трябват, за да откупи държавата ни убежището на Ботев и Левски

Солаковият хан в центъра на Букурещ е само на 70 километра от Русе. Построен е преди 160 години, в средата на деветнадесети век, а от повече от 60 години буквално тъне в забрава и все по-голяма разруха.

Солаковият хан носи името на своите основатели братята Солакулу. С днешна дата ханът прилича по-ско-ро на сграда в някой призрачен, отдавна необитаем град, добра находка за кадър в хорър филм. Въпреки то-ва сградата и до днес впечатлява със своята уникална за времето си архитектура и солидна контрукция. Ве-роятно една по-малка част от съвременните български граждани знаят от каква голяма значимост за свобод-на България е бил ханът. Именно тук е било

"огнището" на българското революционно дело

Най-видните ни борци за свобода - Ботев и Левски, са намирали убежище в него и са го използвали за подготовка на бунтове, а Любен Каравелов е печатал тук вестниците "Свобода" и "Независимост".

В спомен от пребиваването си в хана, описан в негово писмо до близки, Ботев разказва, че е живял близо два месеца в изоставената мелница, която е била част от комплекса на Солаковия хан. В писмото още се описва: "Вънка е студ, пука се камък, не сме яли от няколко дена, обаче приятелят ми ще направи всичко възможно да те развесели." Този приятел е бил Левски. Думите припомня пред медиите проф. Лука Велчов, който е част от българския демократичен съюз в Букурещ. Той е банатски българин, отдал живота си на ро-дината, макар че винаги е живял зад граница в румънската столица.

Днес само една малка табела, на входа на хана, напомня от каква значимост е било това място за страна-та ни. Надпис, посветен на Любен Каравелов, с вече

отдавна откраднат барелеф

Емблематичната сграда вероятно би могла да бъде собственост на държавата ни, ако за нея бъдат плате-ни близо 4 милиона евро. Това по последна информация е сумата, за която я продават наследниците на Со-лакулу. По член 24 от закона за българите, живеещи извън Република България, се постановява че грижата за българските културно-исторически паметници се финансира от бюджета с правителствени програми за тези граждани извън пределите на страната ни. Накратко след това трябва да се съгласуват с Националния съвет (на българите в чужбина) и после да се одобрят от Министерски съвет. Такъв национален съвет обаче всъщ-ност няма...

Солаковият хан е взет от държавата при национализацията в Румъния през 1948 година. След съдебни спорове, сградата е върната на наследниците през 2003 година. Тогава собствениците заварват

свърталище на бездомници

Полицията е дала списък за евакуацията на хората, живеещи на територията на хана. Броят им е бил над 900 души. Това заявява пред медиите Манунеск Солакулу, който е един от притежателите на хана днес. След като е имало пожар на територията на хана, в него са се самонастанили роми, които превърнали това значи-мо за страната ни място в публичен дом. Полицията ги изгонила, след като наследниците узаконили собстве-ността си над имота.

До момента не се съобщава за някакво реално споразумение между община Букурещ и собствениците на хана за продажбата му. А това възпрепятствало разговорите и с други потенциални купувачи, включително и българската държава. Като паметник на културата общината в Букурещ първа имала правото да го вземе, но иска ханът да й бъде дарен. По данни на посолството ни в Букурещ през март тази година, общината е под-новила инициативата по придобиването на Солаковия хан. Засега посолството дава морална подкрепа на 90-годишния Лука Велчов, който не се отказва и уверява, че ще продължи да търси изход от ситуацията и ще направи всичко възможно да опази българската историческа следа там.

Още през 2012 година инж. Иван Иванов проявява инициатива за закупуването и реставрирането на хана, с ангажимента да осигури необходимите средства. А на среща с посланика на България в Румъния - Тодор Чуров през 2017 година, Иванов отново заявява намерението си, като оставя открит въпроса с набавянето на необходимите средства. Омагьосаният кръг, в който са попаднали Иванов и Велчов, обаче продължава. Има информация, че дори и румънски студенти по архитектура са поели инициативата по проекта за реставраци-ята на сградата. Главният проблем в крайна сметка е именно средствата, които трябва да се осигурят, веро-ятно тогава институциите биха се разбрали "по-бързичко".

Родолюбивият Лука Велчов твърди, че най-важното е да "има любов, обич към българската държава, към всичко българско...ако няма, нищо няма да стане". Това е борбата и мъката на един българин от друго поко-ление, който обаче все още има вяра в наличието на волята и ценностите на днешното.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай