IT, медицината и инженерството са новите „златни професии“ – те гарантират високи доходи и стабилност. Хуманитарните и педагогическите специалности запазват своята културна и обществена стойност, но не предлагат финансова сигурност. Изборът на професия все повече се диктува от икономическите реалности, а не само от личните интереси – тенденция, която очертава новата карта на българската икономика. Това сочат данните от Рейтинговата система на университетите.
190 000 студенти
Около 190 000 са студентите сега у нас, които се обучават в 51 висши училища. От тях държавните университети са 38, а останалите са частни висши училища, каза за БТА Георги Стойчев, изпълнителен директор на Института "Отворено общество" и ръководител на екипа, който подготвя Рейтинговата система на висшите училища в България по поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН).
В сравнение с миналата година, през настоящата академична година студентите в България са малко повече. Преди десет години студентите в България бяха над 200 000, но намаляха по демографски причини до 190 000 към момента, обясни Стойчев.
Кои специалности носят най-високи доходи
Пазарът на труда в България през 2025 г. ясно показва кои са „златните“ професии. Информационните технологии са безспорен лидер – стартовите заплати за младши специалисти са около 2245 лв., а при опитни софтуерни инженери и експерти по киберсигурност възнагражденията достигат до 6341 лв.
Високи доходи получават и медицинските специалисти – лекари и стоматолози често надхвърлят 5000–6000 лв., като безработицата в сектора е под 1%. Инженерите – особено в електроника, машиностроене и автоматизация – също са сред най-добре платените, със средни заплати между 3500 и 5000 лв.
Перспективите на бъдещето
Най-обещаващи остават професиите, свързани с изкуствения интелект, анализа на данни и автоматизацията. Очаква се възнагражденията там да продължат да растат, като вече надхвърлят 6000 лв. за топ специалисти. Финансовите анализатори и икономисти също се нареждат сред перспективните – със заплати около 4000–4500 лв., а здравните кадри ще бъдат все по-търсени заради демографските тенденции.
Професиите с най-ниски възнаграждения
На другия полюс са учителите и педагогическите специалности, които получават средно между 1300 и 1800 лв. Хуманитарните науки – филология, история, културология – рядко надхвърлят 2000 лв., а социалните дейности остават с възнаграждения около 1500 лв., въпреки високото натоварване.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
