В реалността някои хора гледат на храната само като на средство за задоволяване на всекидневни нужди. Но това ги ограничава и държи далеч от огромно море с удоволствия. Храната в литературата никога не е просто ядене - тя е част от сюжета, допълва характера на героя или е неизменна част от хронотопа. Британският "Телеграф" класира най-великите ястия, без да коментира, че точно те са най-вкусни. Просто тези са най-емблематичните и описани с особено чувство.
1. "Алиса в Страната на чудесата"
"Алиса в Страната на чудесата" на Луис Карол се върти около яденето и пиенето. Не само заради баничките, от които се смаляваш, и заради еликсирите, от които порастваш. В седмата част на книгата Алиса се натъква на Мартенския заек и Лудия Шапкар, които се наслаждават на следобедния си чай. Въпреки протестите на двамата тя решава да се присъедини към тяхната маса, която е извън времето. Червената кралица е наказала Шапкаря за това, че убива времето и оттогава то винаги е фиксирано в 6 часа и винаги е за чай.
2. "По следите на изгубеното време"
Великият роман на Марсел Пруст изследва емоционалната памет. В първата част "На път към Суан" разказвачът потапя малките френски сладки мадлени в чая си и това го връща в миналото - той преживява момент на изискано удоволствие. Пруст подчертава значението на ароматите и вкусовете в предизвикването на спомени.
3. "По пътя"
"Погълнах още един щрудел със сладолед: фактически, прекосявайки страната, ядях само това. Знаех, че щруделът и сладоледът са хранителни и, разбира се, вкусни", пише Джак Керуак в неговата емблематична за бийт поколението книга "По пътя", известна повече с описанията си на секс, наркотици и безкрайно пътуване. Възхваляването на лесната и удобна храна придава святост на иначе обикновените закуски и обеди.
4. "Оливър Туист"
Храната в легендарния роман на Чарлз Дикенс почти отсъства в сцените, посветени на мизерията. Оливър е отчаян от глада. Неговата закуска каша с вода не му дава сили за тежкия труд в приюта. Известният му призив за повече в чинията носи само неприятности.
5. "Да убиеш присмехулник"
"Кухненската маса беше отрупана с хранителни продукти, в които можеше да се скрие цялото семейство: късове солено свинско месо, домати, фасул, дори грозде", пише пък Харпър Лий в "Да убиеш присмехулник". Книгата, която й носи "Пулицър", се фокусира върху расовата омраза в дълбокия Юг. Когато афроамериканецът Том Робинсън е несправедливо обвинен в изнасилването на млада бяла жена, Атикус Финч решава да го защитава в съда. Общността на чернокожите в града му благодари чрез храна.
6. "Моби дик"
Хърман Мелвил разказва: "Когато димящата рибена плакия бе най-после донесена, цялата тайна получи приятно изяснение. Чуйте, мили приятели! Тя беше приготвена от дребни сочни миди, едва ли по-големи от лешник, размесени със счукан моряшки сухар и ситно нарязано солено свинско; всичко обилно полято с масло и подправено със сол и пипер" (Превод от английски: Невяна Розева). Цялата глава в "Моби дик" е посветена на тази прекрасна рибена плакия в Нантъкит, на която Исмаил и Куийкуег се наслаждават.
7. "Хайди"
Детският роман на швейцарската писателка Йохана Спири от 1880 г. е за малкото момиченце, оставено на грижите на дядо си след преждевременната смърт на родителите му. Книжката е от най-известните произведения на литературата на кантоните. Описанието на топящото се швейцарско краве сирене раклет върху филийка на огъня е достатъчно основание за пътешествие до Алпите.
8. "Момичето с драконовата татуировка"
"После той си направи обяд, който се състоеше от кафе и сандвичи, и седна в градината". Поредицата на Стиг Ларшон "Милениум" е заредена с насилие, а героите ядат само отворени сандвичи.
9. "Спасителят в ръжта"
"Когато изляза някъде, обикновено ям само един сандвич с швейцарско сирене и мляко с малц. Не е много, но в него има много витамини", си поръчва Холдън Колфийлд в романа на Селинджър от 1951 г.
10. "Стъкленият похлупак"
В единствения роман на Силвия Плат авокадото е важен символ за героинята Естер Грийнууд. То символизира желанието й да е в опозиция на традиционните полови стереотипи. Непрестанната консумация на Естер на авокадо не е само форма на бунт, но и пример за силата - на храната и на характера. Естер свързва плода с дядо си, за нея авокадото е източник на утеха.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
