Митът, че ракът не се лекува, се развенчава

Митът, че ракът не се лекува, се развенчава | StandartNews.com

XXI в. ще е векът на биологичната революция, прогнозира проф. Георги Михайлов

Проф. д-р Георги Михайлов е национален консултант по клинична хематология, зам.-директор на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ-София) и началник на Клиниката по хематология. Той е зам.-председател на Българското медицинско сдружение по хематология, председател на Централно- и източноевропейската левкемична група (Central and Eastern European Leukemia Group, CELG), координатор на Европейската левкемична мрежа (European Leukemia Net, ELN) за България. Член е на Европейската федерация по трансплантация на хемопоетични стволови клетки (European Group for Blood and Marrow Transplantation, ЕВМТ), на Европейската хематологична асоциация (European Hematology Association, EHA) и на Американската асоциация по хематология (American Society of Hematology, ASH). Участва в извършването на първите трансплантации на стволови клетки в България.

- Проф. Михайлов, защо 22 септември е избран за ден на ХМЛ?
- Този въпрос е свързан със символика. Още преди много години, през далечната 1992 г., имах честта да присъствам на Първия световен конгрес на пациентски организации като представител на лекарската общност от Европа. Това беше конгрес на пациентите с наши заболявания и се проведе във Валенсия, Испания. Само след няколко години ролята на пациентите като хора, които са потърпевши от различни видове заболявания и които са сподвижници помежду си и имат много тесен контакт с медицинските екипи, които се занимават с тяхното лечение, даде своя ефект. Много бързо тази симбиоза между лекари и пациенти, накара обществото да се замисли. Създаде се обществена дискусия, а не само професионална такава, колко сериозни и значими са онкологичните заболявания и в частност - онкохематологичните. От там постепенно във времето са се родили и тези дати, които символизират солидарността между пациентите в целия свят за борбата им с тези сериозни заболявания.
Понеже говорим за хроничната миелоидна левкемия (ХМЛ), в този пункт на медицината ние

имаме исторически и главоломен успех

Това беше заболяване, с което като млад асистент съм се запознал и практически, и теоретически. Тогава животът на тези болни обикновено не надминаваше няколко години и то в най-добрия случай, независимо че става дума за хроничен миелопролиферативен процес, а не за остро започващ такъв. През следващите десетилетия преминахме през ерата на трансплантационното лечение. Трябва да се знае, че трансплантацията на костен мозък е една много опасна и тежка технология и я предлагаме на много тежко болни, които нямат друг изход. В началото на XXI век такъв метод се появи и това беше таргетната терапия за болни от ХМЛ. Няма да кажа никаква тайна, вече е известно, че тези болни имат преживяемост, която е съпоставима с тази на здрави хора. Тоест проблемът на болните от ХМЛ на този етап, в не малка част, е решен и то - решен напълно. Тоест митът, че ракът не може да бъде лекуван в каквато и да е форма, започва да се развенчава постепенно. Заслуги за това имат световната медицинска общност, световната фармацевтична индустрия, но също и пациентите, които имат куража да понесат едно такова лечение, защото дори и най-модерното лечение има своите странични ефекти.
- С какво е уникален пробивът в лечението при ХМЛ?
- Уникалното тук е, че се повлиява с един инхибитор каскаден път в обмяната на туморните клетки. Само те се инхибират, потискат своя растеж и няма вмешателство, каквото ние упражняваме при други заболявания от много по-груб характер посредством химиотерапия, която много сериозно увреждат целия организъм. Тоест този момент тук е избегнат. Има селективност и затова наричаме този вид лечение таргетно лечение. То е прицелно лечение спрямо патологичния клон клетки, който трябва да бъде подтиснат. Не при всички заболявания обаче е възможно да се използва само прицелна терапия. Понякога използваме комбинация от прицелна терапия и стандартна химиотерапия, а понякога и лъчетерапия. В този случай при тази диагноза - ХМЛ, това сработи и се използва в огромния обем от случаите.
През годините

бяха създадени и второ, и трето поколение тирозинкиназни инхибитори

които имат още по-сериозен ефект върху потискането на патологичният клон клетки и които преодоляват някои генетични проблеми, които са свързани с патогенезата на това заболяване. Те дават възможност още по-голям процент от пациентите да бъде покрит ефективно от този тип таргетно лечение.

Това е тенденция, която започва да се оформя като визия в онкологията в целия свят. Когато се върнем 30 г. назад в историята, тогава се създадоха първите протоколи за интензивно лечение, които определяха пациентите в съответни рискови групи. С течение на времето се появиха все повече и повече прогностични фактори и съответно повече и повече възможности за лечение. Стигна се до т.нар. хиперстратификация или разделянето на пациентите във все по-тесни рискови групи. Съответно за всяка една от тях има по-добре ориентирана терапия. Активно се работи с мапирането на човешкия геном с изследването на особеностите на всеки организъм и неговите генетични особености, за да може да се персонализира лечението на пациента не само в областта на онкологията, а в областта на цялата клинична медицина. Така ще се постигне максимален комфорт на организма, а също и максималната му преживяемост. Нашата представа като професионалисти е, че

човешкият организъм може да достигне до около 120 г.

- Наистина ли преди години това заболяване е било окачествено от френския хематолог проф. Бернар като "срама на хематологията"?
- Не, не мисля. Тъмни петна има в хематологията. Има заболявания, които са изключително агресивни по своето протичане, по своята кинетика, по своите биологични прояви и съответно по своя бърз и фатален завършек, независимо че имаме сериозни успехи в тяхното лечение. ХМЛ е хронично заболяване с по-нисък кинетичен индекс и може би не това е имал в предвид проф. Бернар. Аз лично го познавах и бях негов преводач в България, когато консултираше наши пациенти. Той много обичаше България.

Може би става дума за острата левкемия. Това за нас не е срам, защото ние сме вложили огромни усилия и процентът на преживелите тези много сериозни заболявания вече стремително нараства. Но там наистина са големи проблемите, независимо от възможностите на трансплантационното лечение, от новите средства, които излизат, и от опитите за таргетна терапия. Но за срам не можем да говорим в медицината. Там няма срам, има борба, неистова борба. И в тази борба участва пациентът наравно с нас, носейки огромната си мъка и смелостта да понесе нов вид лечение. И всеки читател трябва да знае, че от създаването на една нова молекула до нейното имплементиране или вграждане в обществото като лекарствено средство минават около 10 г. През тези 10 г. преминават много строги фази и в тях няма как да не участват пациенти, които са доброволни участници в един опит да бъде повлияно едно или друго заболяване. В този смисъл, нашето уважение към пациента е също много голямо, колкото ние го усещаме от тяхна страна към нас.
- Каква е перспективата пред хематологията по отношение на иновацията в следващите години? Очаквате ли хората от вашата специалност да са едни от първите, които ще манипулират човешкия геном, за да овладеят злокачествените заболявания?
- Хематологията е лидер в световната медицина във философията на антитуморното лечение, тъй като в нейната област са създадени най-новите технологии. На първо място, това са интензивните режими на лечение. На второ, прицелната терапия, както ние я наричаме - таргетна терапия. На трето място, трансплантацията на стволови клетки, която вече се превръща в нов клон на медицината. Тя се нарича клетъчна терапия, тъй като ние разкриваме много друга клетъчна информация в организма, която има отношение към взаимодействието на болестта с други клетки в човешкия организъм, които могат да подпомогнат нашето лечение. Безспорно имаме опити и виждания и за генна терапия и имунотерапия посредством отделни клетъчни популации и посредством различни видове манипулации на клетки от самите пациенти.
Ние много често го казваме и мисля, че това ще стане истина - XXIви век ще бъде векът на биологичната революция. XX век беше векът на технологичната революция и краят му отбеляза един взрив на биологичните технологии. Те създадоха възможност за моделиране на лекарства, които могат да повлияят много и то много сериозни заболявания. Това не важи само за онкологични заболявания, има други заболявания, които

не са злокачествени, но са не по-малко страшни

за човешкия организъм, защото могат да повлияят и, образно казано, да го дефектират и осакатяват. Много такива медикаменти бяха намерени точно в областта на таргетната терапия и на автоимунните заболявания. Не говорим вече само за медикаментозно лечение, говорим за комплексно лечение. Лечение, което покрива всички рекурси на проявите, не само на едно заболяване, но и на особеностите на организма, когато той влезе в контакт с някакъв проблем, бил той инфекция или промяна във вътрешната структура на организма и възникването на някакво заболяване. Неща, които са тръгнали в една сфера на експериментално проучване се оказва, че могат да бъдат използвани за друга.

Всичко това ни кара да сме доста големи оптимисти, но човешките болести са нещо много сериозно и инфантилният оптимизъм не бива да ни завладява, защото има още много какво да се направи. И също така има още много степени на познание, които все още не сме достигнали.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай