Милка Митева: Музиката лекува агресията

Милка Митева: Музиката лекува агресията | StandartNews.com

Децата трябва да растат добри и усмихнати, категорична е директорката на прочутото училище "Любомир Пипков"

Милка Митева е директор на Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София. Тя е и председател на организационния комитет на международния конкурс "Млади виртуози", който се проведе за 12-и пореден път в НДК.

- Госпожо Митева, с какво конкурсът "Млади виртуози" бе важен за талантливите деца и младежи?

- Най-важни за всеки кандидат са подготовката и израстването. Има разлика, когато човек работи върху всекидневния материал и когато се подготвя до съвършенство за голямата сцена. Да се достигне много високо ниво в музиката е истинска магия - и за педагога, и за кандидата. Това е най-голямата награда. Затова неслучайно казвам, че всички, които са се подготвили за конкурса, са вече победители. Отделно от това представянето пред толкова елитно жури от личности, които са извървели сложен път до върха в музикалния свят, е голяма крачка за всеки млад музикант. Той се представя пред хора, които дават напътствия на всеки творец и споделят опита си с него. Могат да отворят много врати в следващите години на израстване. Младите виртуози общуват с връстниците си от други държави. Те започват да следят развитието на колегите и обменят информация. Още когато възникна идеята ми да създам конкурса, исках много български деца да видят да достигнат високото ниво на професионализъм и талант. Да имат шанса да разберат, да усетят какво се случва във всички международни конкурси по света.

- Състезанието ли е пътят към голямата сцена?

- То е едно от стъпалата към нея.

- Какво очаква наградените таланти след "Млади виртуози"?

- Амбицията на всяко дете за още по-високо постижение става по-голяма. Едно от тях получи наградата на Европейската асоциация на младежките международни конкурси. Тя му дава шанса да се представи на много други сцени по света. Музикантът е музикант, когато е на сцената. Вкъщи всеки твори и работи.

Няма празник, нито делник за нас

Всичко това е с една-единствена мечта - да се представиш пред още по-многобройна публика.

- Има ли интерес от мениджъри и импресарии към българските таланти?

- Разбира се! Софийската филхармония учреди награда за изключително ярко представил се кандидат - да участва като солист в нейни концерти. "Класик ФМ радио" и музикална агенция "Кантус Фирмус" направиха своя избор за най-талантлив участник. Така големите оркестри отварят вратите си.

- Как стигнахте до създаването на този конкурс?

- С много воля. Аз съм от хората, които имат късмета да реализират мечтите си. Разбира се, в нашите условия това не е проста задача. Трябва да си осигуриш много съмишленици. За да помогнат финансово и морално случването на това събитие. Благодаря на Фондация "Америка за България", която седма година поред ни подкрепя. Значително е финансирането на Министерството на културата. Разбира се, има и много частни дарители. Международната организация "Свети Свети Кирил и Методий" винаги е заставала зад нас. Всички наши приятели подкрепят изявата и на младите виртуози, и на техните педагози.

- Как бихте коментирали агресията в училищата?

- От всички телевизионни канали ни заливат продукции, които са свързани с тази проблематика.

Младите са огледало

на случващото се по света. Но когато децата са обгрижени вкъщи и се занимават активно от много ранна възраст с музика, спорт и изучаване на езици, тогава агресията не намира място в израстването им. Ако отсъства грижата вкъщи, ако на детето не е уплътнено времето с интересни занимания, които развиват заложбите му и обогатяват неговата душевност, тогава агресията взима превес. Музиката в много голяма степен лекува от нея. Аз съм абсолютно убедена, че красотата на нашето изкуство допринася страшно много за извисяване на човешкия дух.

- Мислите ли, че е добре да има чакални, където родителите да се срещат с учителите, както предлагат от Министерството на образованието?

- Това е много тежък въпрос. Първо, свързан е с материалната база. Второ, училището е институция за децата. Родителските срещи като форма вече сякаш не могат да осъществят този контакт между родители и учители. Майките и бащите на децата след втори и трети клас спират да ги посещават. Или идват само родителите на децата, които можете да аплодираме в концертната зала и вкъщи.

Другите вече не намират времето, което да отделят за детето си.

- А идеята да бъдат изписани телефоните 112 и 116 върху бележниците?

- Всички деца от предучилищния до 12 клас имат телефони. Те всички знаят тези номера. Слава Богу, не се налага често да ги употребяват. Това е крайна мярка. Всеки трябва да има правото да бъде защитен и да му се помогне. Но не това е най-важното. Трябва да помислим как нашите деца да растат добри и усмихнати. Дадох предложение на нашата колегия един път месечно или на 60 дни да има ден на отворени врати в училището. Родителите да бъдат съпричастни и да са спокойни, че това, което правим за техните деца, е на много добро ниво. Може и да греша, но все си мисля, че това би довело до добър резултат. Всекидневното присъствие на майките и бащите в училището не е най-доброто. Всяко дете в присъствието на родител се държи по един начин, а сред съучениците - по друг. Те просто порастват, когато са с връстници и преподаватели.

- Вие как се лекувате от стреса и агресията?

- Най-позитивното лечение е когато погледнеш в детските очи.

Гледат те с толкова искреност

радост и топлина, че ти дават енергия да продължиш напред. Безкрайно много обичам децата и посветих живота си на тях.

- Кое ви прави щастлива?

- Нещо, което не може да се купи. Нещо, което ще накара и другия да е щастлив. Когато вляза в двора на училището и към мен се затича рояк от деца и имам щастието да ги прегърна и целуна, значи съм направила много неща. Те ме правят щастлива. Аз съм зодия Телец и всички казват, че би трябвало да съм много материално сложен човек. Когато става дума за базата на училището и как да помогна на някое дете да отиде на конкурс или в майсторски клас, изведнъж ставам много материална. В най-бедните години на България допринесох да се изградят концертната зала в училището и нов учебен корпус. Материалните блага в личен план обаче нямат стойност за мен. Много по-важно е да мечтая, да се радвам на слънцето, да имам щастието да се радвам на усмивките на децата.

- Имате ли вече повече свободно време?

- И след конкурса не разполагам с него. Предстоят отчети пред спонсорите. Ако не си точен и перфектен, никой няма да ти обърне внимание следващия път. За свободно време не може да става и дума, защото сме на прага на нова приемна сесия за следващата учебна сесия.

Оставила съм го, когато се пенсионирам

Посещавам и други концерти, постановки и изложби. Мисля, че съм от най-редовните посетители на зала "България". Това ми доставя огромно удоволствие. Понякога се ядосвам за нивото на някои от концертите. Въпреки това много обичам музиката. Театърът е изкуство, което също много ме вълнува, но не мога да кажа, че съм специалист по него. Живописта пък приемам като подарък в моя живот. Ивайло Мирчев тези дни откри прекрасна изложба. Отдавна следя творчеството му. В зала 3 на НДК имаше великолепна експозиция на ярки наши художници. Изложбите ми дават вяра в това, което предстои.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай