Майката на един от откритите застреляни в кемпера под Околчица Николай Златков сподели съкровен момент. Ралица Асенова разказа история от точно преди една година, когато била с рейнджърите в хижата на Петрохан и показа убитите кучета и изчезнала котка. В социалните мрежи тя написа: "Честит рожден ден на мен. Жълтият цвят, за който много хора ме оплюваха, е цветът на почит към синът ми Ники. Моят любим цвят е жълтият. И както Ники често казваше: “Не че имам любим цвят, но благодарение на теб мога да кажа, че – искам или не – и моят любим е жълтият. Днес е рожденият ми ден, но ще ви разкажа за миналия. Защото този е пуст. Празен. И болезнено лишен от смисъл. Снимките тук са именно от миналия ми рожден ден. Позволявам си да публикувам и снимки на двете прекрасни кучета, които също бяха убити – Дурин и Один. Както и красивата котка Тара, за която никой не говори. Надявам се тя да е успяла да се спаси. Миналата година се качих на хижата в този ден. Всички бяха там… Ники, Сашо, Иво, Ивей, Пламен и Дечо…Всички усмихнати. Всички посрещащи ме с топли прегръдки и смислени пожелания. Дойдоха и Деян и приятелката му – ей така, спонтанно. Седяхме в хола на малки групички и си говорехме. Бях донесла мартенички и за кучетата. Смеехме се. В един момент започна сплитане на плитки – приятелката на Деян се оказа истински артист с косата. Ники много хареса плитките, които тя ми направи. После от кухнята започнаха да излизат вкусни гозби – Ники беше готвил цял ден. Пет–шест различни ястия.
И, разбира се, любимите ми сърми. Ивей ми беше направил две торти – без захар, с мед от собственото им производство. Накрая всички започнаха да подкачат. Ники да ми даде да опитам от неговия „специален” сладолед. Смехът беше неудържим. Той стана, донесе купичка с нещо бяло и тъмни парчета вътре. Обяви с гордост, че това е “ескимоски сладолед” – от мас и парчета месо. Никой не искаше да го яде. Опитах.
И естествено – не продължих. А той доволно каза, че е много щастлив, че никой не харесва сладоледа му, защото така ще си го изяде сам. Имаше свещички. Пожелания. Смях. Закачки за това колко бързо остаряваме. Часовете минаваха неусетно – в уют и хармония, които дори думите не могат да опишат. Останахме само с Ники. Както винаги – до късно през нощта. Говорихме за всичко. Никога не успявахме да се наговорим. Винаги оставаше нещо за следващия ден, заследващия път, което да разнищим.
А днес този ден е без тях. Без нито един от тях. Светлината си отиде от този свят. И на всички нас, които ги познавахме истински, ни остава мъката да живеем в свят, който изглежда лишен от смисъл. Свят, който е тъмен. Мрачен. Злобен. Свят, който си позволява жестокост, без изобщо да знае кои и какви бяха тези хора. Аз обаче се възприемам за късметлийка. Истински облагодетелстван човек, защото именно аз съм майката на необикновеният… изключителен Ники – силен, мъжествен, честен и достоен във всяко отношение. Надарен с интелект и способности, които малко хора притежават. Със смело сърце, готово да се бори за истината и свободата до край! И с толкова нежна душа, че подаваше ръка на всеки в нужда – дори на тези, които не го заслужаваха".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
