Надценки, достигащи до 150% при определени хранителни продукти, значителни разминавания между доставните цени и тези, на които стоките се предлагат в магазините, както и допълнителни разходи, прехвърляни върху крайните потребители. Това са част от нарушенията и проблемните практики, установени при проверки на Комисията за защита на потребителите, съобщи нейният председател Мая Манолова.
По думите ѝ предстои да бъдат оповестени подробни данни от извършените проверки в пет големи търговски вериги, които ще дадат по-ясна представа за начина на ценообразуване и размера на надценките.
Манолова подчерта необходимостта от законодателни промени, които да осигурят по-ефективни механизми за защита както на потребителите, така и на българските производители.
Надценки до 150% при основни хранителни продукти
По думите на Манолова първите резултати от проверките показват сериозни разлики между доставните и продажните цени на основни храни. Сред примерите, които тя посочи, са надценки от 99% при кашкавала, 95% при сиренето, до 99% при прясното мляко и 125% при маслото.
При някои продукти надценките достигат 150%, а маслото заема първо място сред най-силно оскъпяваните стоки.
"Данните са скандални. С очите си видях само от една верига как надценките на млечните продукти, например на кашкавала, стигат до 99%. На сиренето са 95%, маслото е със 125% надценка. Това наистина е безобразие и абсолютно безочливо поведение от страна на търговските вериги", заяви председателят на КЗП, цитирана от БНТ.
"Българите плащат най-скъпите млечни продукти в Европа"
Манолова направи разграничение между надценките в търговската мрежа и крайните цени в България спрямо тези в останалите европейски държави. Тя подчерта, че високата надценка не означава автоматично, че дадена стока е два пъти по-скъпа от същия продукт в Германия.
По думите ѝ обаче данните на Евростат показват сериозно отклонение при определени групи храни.
"Евростат многократно посочи, че българите плащат най-скъпите млечни продукти в Европа. При положение че покупателната способност у нас, колкото и да се повишава през последните години, е едва 68% от средноевропейската, този разлом между доставните и продажните цени на основни хранителни продукти буквално смачква потребителите", коментира тя.
Необходими са законодателни промени за ограничаване на високите надценки
Според Манолова в държави като Хърватия, Румъния и Унгария регулациите предвиждат допустими надценки до 20% в определени случаи на намеса на държавата за защита на потребителите от поскъпването на основни храни. Тя обяви, че през следващата седмица КЗП ще представи по-подробно резултатите от проверките, включително надценките при продуктите, включени в инициативата "Кошница с грижа", и при стоките на промоция.
Председателят на КЗП смята, че действащото законодателство позволява на големите търговски вериги да поддържат високи надценки, без това непременно да води до санкции. По думите ѝ комисията може да наказва необоснованото повишаване на цените в предвидените от закона случаи, както и нелоялните търговски практики, но са необходими и допълнителни законодателни мерки.
Проверки за нелоялни практики и подвеждащ произход на храните
Тя посочи, че КЗП ще наложи санкции при установени необосновани увеличения на цените спрямо началото на август, както и при нелоялни търговски практики. Сред проверяваните случаи е предлагането на продукти с подвеждаща информация за произхода им.
Като пример Манолова посочи картофи, представяни като български в търговска верига. По думите ѝ проверката, извършвана съвместно с Българската агенция по безопасност на храните, трябва да установи дали става дума за нискокачествени гръцки картофи, които се продават като българска продукция.
Според нея високите надценки не ощетяват единствено потребителите, а оказват натиск и върху българските производители. Манолова припомни случаите на неприбрана земеделска продукция и заяви, че веригите често могат да предпочетат вносни стоки, вместо да работят с местни производители.
Проверени са 200 бензиностанции
Председателят на КЗП коментира и проверките на бензиностанциите, започнали на 23 септември, заради рязкото покачване на цените на горивата. Проверени са 200 бензиностанции и общо 600 ценови позиции. По думите ѝ в 48 от случаите има съмнения за необосновано повишаване на цените, за които се очакват санкции.
Манолова уточни, че първоначалните данни не сочат спекулативно поведение на бензиностанциите като основна причина за поскъпването. При бензина установената надценка е спаднала от 19 на 14 евроцента, а при дизела – от 18 на 12 евроцента. Дали тези стойности са обосновани, предстои да бъде анализирано от КЗК.
