Резултатите от матурата тази година показаха нещо, което още от въвеждането на зрелостните изпити е обществена тайна. Че на тях се преписва. Че не друг, а учители, улеснени от квесторите, подсказват верните отговори, диктуват теми и по всевъзможни начини се опитват да повишат резултатите на учениците си. И ако това не се прави толкова масово на втория зрелостен изпит, по български език и литература е едва ли не задължително. Не е нужно дори да си купуваш матурата и да влизаш на изпита с мобилен телефон. Може да я получиш от собствения си учител "на промоция" - особено в по-отдалечените райони, където преподавателите съвсем свободно диктуват съчинения и подсказват верни отговори. Всичко това е част от обществения договор между родители, министерство и абитуриенти - да не свалим успеваемостта. Като добавим и ниския праг, необходим, за да изкараш тройка, няма нищо чудно, че дори в университетите се промъкват хора, които не са в състояние да формулират сложно изречение, да изразят собствена мисъл,
да поставят запетая на правилното място
Видеонаблюдението, въведено на тази матура, срина драстично резултатите в някои региони, смятани за водещи през миналите години. В една от гимназиите, които през 2014 г. бяха в челната десетка, успехът е паднал с цели две единици, което по никакъв начин не може да се обясни само с различното ниво на випуските. В училището в Ихтиман, където учителите са подсказвали по заповед на самата директорка, тази година средният успех е слаб /2,58/. И тук опираме до нещо много важно, което някак си се изплъзва от полето на обществените дебати за матурите - за какво ни служат тези оценки. За измерване нивото на випуска от абитуриенти? Само в известен смисъл. Докато не бъде сменен форматът на матурата и скалата за оценяване, тя на практика не мери нищо. И най-малко грамотността, тъй като учениците просто не пишат - те играят тото.
По-големият проблем е, че на базата на матурите идва и допълнителното материално стимулиране на учителите, което се дава за добри резултати. А замисълът е след време от тях да зависят донякъде и парите за качество, които ще се отпускат на гимназиите като част от делегираните бюджети. Когато от изпитния резултат зависят заплатите на учителите и финансирането /тоест на много места оцеляването/ на самото училище,
няма как да не се изкушиш да подскажеш на своите
Особено в региони, където липсва контрол. Затова обвързването на финансирането с изпитни резултати трябва да се обмисли много внимателно. И да се въведе едва тогава, когато има някакви надеждни механизми за контрол по време на изпитите. Идеята на просветното министерство преписвачите да бъдат лишени от възможност да се явят на следващия си поправителен изпит и така да пропуснат възможността да кандидатстват, е един от тези механизми. Защото изпити у нас си купуват не само сигурните двойкаджии. А и отличници, които искат да "играят на сигурно", особено ако някой университет в чужбина е поставил като условие за приема им висока оценка на матурата. Нормално е да се ограничи и времетраенето на изпита, както в много страни по света. Квестори разказват, че в рамките на сегашните четири часа често се наблюдава как ученик не пише нищо в продължение на час и половина, след което започва да решава теста с бясна скорост. Това е сигурна индикация, че е чакал да му бъдат изпратени отговорите на въпросите, но всички си затварят очите за нея. Просто защото "така се прави". Не само у нас. Скандали с изнасяне на тестове и преписване на резултати има в много страни по света - неотдавна дори Великобритания отказа да използва един от големите езикови тестове, популярни в цял свят, след като около него бе раздухан скандал с купени отговори. Но у нас преписването и подсказването са много по-масови, просто заради обществената нагласа, че това е нормалният и единствен начин да успееш. Не само на изпита, а въобще в живота. Тази нагласа вече не е проблем само на училището. Но то все пак трябва да започне отнякъде. Защо не точно от матурата?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
