Родното свинско осигурява 40% от нуждите ни, а говеждото - едва 8-10%
Нужни са спешни мерки за животновъдството, казва Елза Маркова, изпълнителен директор на "Белла България"
- Г-жо Маркова, как се развива пазарът на хранителни стоки у нас?
- Пазарът е силно конкурентен и ценово чувствителен, което се определя от свитото потребление. Същевременно расте броят на потребителите, които търсят качествени продукти на ниски цени. Това поставя пред производителите сложната задача да предложат продукти с оптимално съотношение между качество и цена. В тази ситуация "Белла България" запазва пазарните си дялове, което показва, че успяваме да постигнем този труден баланс.
- Какви са проблемите пред хранителния бранш?
- Основните проблеми са два. Първият касае крайно недостатъчния обем на произведени в България суровини, с които да се покрият нуждите на преработвателната промишленост в страната. Най-големите трудности са в подсигуряването на суровина за месната промишленост. Това е явен и недвусмислен индекс, че досегашните мерки и субсидии в животновъдството не са достатъчни да стимулират развитието му. Статистиката говори за това. Българското свинско подсигурява едва 40% от потребността на местните производители, а при говеждото цифрите са трагични - едва 8 - 10%. При овцевъдството нещата са още по-трагични.
При 14 млн. овце в страната през 80-те години в момента имаме само 800 000
А например в Гърция за същия период овцевъдството се е развило в пъти - от 2 млн. на 13 млн. животни. Време е у нас да се предприемат спешни конкретни мерки. Бихме искали да разчитаме изцяло на българско месо, с което да произвеждаме продуктите си. Парите на преработвателите, дадени за суровини, да остават в България. Това значи повече работни места, по-развито българско земеделие и повече ресурс за фермерите. А ако се сбъдне, значи две неща - качествен продукт и ниска себестойност, което носи и другия ключ към една развита икономика - експортът.
Вторият проблем е свързан с некоректния внос на нискокачествени и евтини храни. Те са далеч под нормативите, които трябва да се покриват от българските производители. Вярвам, че държавата ще предприеме необходимите мерки, за да защити българските храни от вносните.
- Какво е потреблението на хранителни стоки у нас?
- След отчетеното през 2014 г. сериозно свиване на потреблението във всички месни категории очакваме този негативен тренд да се забави и дори някъде да се отбележи минимален ръст. Основен източник за растеж при нас са както лансираните в края на 2014 г., така и планираните за тази година иновации и навлизане в нови за компанията сегменти.
Постоянно увеличаваме производствените мощности, за да отговорим на пазарното търсене. Не спираме да разширяваме и своето портфолио. В тази връзка постоянно инвестираме във все по-модерно оборудване, което допълнително гарантира високото качество на продуктите ни.
- Прави ли българинът компромис с качеството, търсейки най-евтините цени в магазина?
- Определено водеща при покупката и на храна е цената, като същевременно потребителят вече е безкомпромисен по отношение на изискванията си за постоянното качество.
- Как може да се насърчи родното производство?
- Като важен стимул бих посочила намаляването на ДДС за храните. За нас е важно също държавата да стимулира производството на суровини.
- Как българинът да стане патриот в магазина и да предпочита родното?
- Произведените в България храни по никакъв начин не могат да бъдат определени като по-нискокачествени от вносните. Технологията за производството на храни в цял свят е една и съща. Но избирайки българския продукт, можем да помогнем за повишаването на икономическия растеж на страната ни и така
да инвестираме в по-доброто утре
на нас и на нашите деца.
- Какви мерки са нужни, за да се подобри бизнес средата у нас и да се облекчи родният бизнес?
- Държавата трябва да бъде активен защитник на родното производство и да провежда политики за насърчаване на българската индустрия и инвестициите в нея. Това може да се случва чрез директна финансова помощ (като субсидии и дотации към производители и преработватели за постигнати високи резултати в обем, качество, износ и др.) или непряко - чрез създаване на условия за развитие на българската икономика чрез реклама на българските продукти зад граница, облекчаване на износа и др.
- Конкурентен ли е българският бизнес с храни на външните пазари?
- Сред първите български продукти, предложени на избора на европейските потребители, са именно нашите. Спечелихме доверието им и днес сме конкурентни на пазарите в ЕС. Постоянно разширяваме присъствието си в чужбина с широко портфолио от продукти с постоянно качество, създадени за конкретните пазари. Експортният бизнес на "Белла България" заема все по-сериозен дял в продажбите ни. От години сме утвърден износител на хранителни продукти в Европа и други континенти. Сред традиционните ни експортни дестинации са Турция, Испания, Армения, Германия, САЩ, Австралия, Англия, Франция, Кипър, Холандия, Полша, Саудитска Арабия, Ливан. В тези страни през последните години имаме постоянно присъствие и дори в условията на тежка криза в повечето от тях растем на базата на непрекъснато разширяващо се портфолио. Настоящите ни планове, които вече са в ход, са ориентирани към сериозно навлизане в Близкия и Далечния изток - Ирак, Саудитска Арабия, Армения, Казахстан, Украйна. В някои страни като Гърция и Румъния развихме собствена дистрибуция, където пазарните ни дялове растат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
