Удари ли джакпота България с получаването на ресор "Бюджет" в Еврокомисията? Какви са най-важните задачи на екипа на Юнкер? Ще успеят ли реформаторите да възкръснат от пепелта? Какви са залозите пред очертаващото се десноцентристко управление? На тези въпроси "Стандарт" потърси отговор от изследователя в London School of Economic, преподавател в Оксфорд и член на Гражданския съвет на Реформаторите Димитър Бечев.
ГЕРБ вече има няколко опции за кабинет, БСП върви към полския сценарий, казва Димитър Бечев
- Г-н Бечев, как оценявате поста на Кристалина Георгиева в новия състав на Еврокомисията?
- Издигането на Кристалина Георгиева за вицепрезидент и европейски комисар по бюджета и човешките ресурси е доста сериозен успех въпреки разнобоя в България, различните възражения и смяната на правителства. Това е висока оценка за нейната роля в ЕК. Общо взето, първият мандат на Георгиева премина в не толкова важен ресор и очевидно тя е успяла да изгради авторитет и има добра връзка с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Бюджетът е важен ресор, тъй като е основен инструмент на ЕС за провеждане на политики. Наднационалните органи - Европарламентът и Еврокомисията, могат да влияят през бюджета и да прокарват някакви мерки. Вицепрезидентското място на Кристалина Георгиева също не бива да се подценява. Ние бяхме много фиксирани върху идеята, че тя ще стане върховен представител по външните работи и политика на сигурност. Казано с ръка на сърцето, някои от техническите ресори в Комисията са по-влиятелни и притежават по-голяма политическа тежест, отколкото този на върховния представител. Постигането на ресор "Бюджет и човешки ресурси" сега може да ни изглежда като план "Б", но всъщност може да се окаже по-сериозен успех за страната.
- Кое изигра главна роля за номинацията - личните качества на Георгиева, навременната подкрепа от българските правителство и президент или разпределението на постовете между ЕНП и ПЕС?
- Най-вероятно по малко от всичко. На първо място Кристалина Георгиева имаше база в Брюксел и беше приета добре там. Ползваше се също и с доверието на Юнкер. Изигра роля и силната подкрепа на страната, особено натискът от страна на президента Росен Плевнелиев. Без нейния авторитет в Брюксел обаче няма как да се получи.
- По принцип еврокомисарите изпълняват общата политика на Евросъюза, но у нас сме свикнали да питаме: "Каква полза ще донесе нейното назначение за България?"
- Георгиева няма как да се намесва директно. Еврокомисията като цяло е пазител на договорите - това е официалната й функция. На еврокомисарите се гледа преди всичко като на наднационални чиновници. За да запазят авторитета си, те не трябва да натискат прекалено много в полза на собствената си страна. Например Марио Драги, който стана шеф на Европейската централна банка, заяви, че ще води рестриктивна политика, а няма да прокарва чисто италиански интереси. Той ще следва политика, близка до общата и недалеч от тази на застъпваната от Берлин.
- Новият състав на ЕК бе съставен сравнително бързо и без особени скандали. Добре ли е направен балансът между отделните страни и политическите семейства на континента?
- Определено балансът е намерен. Има известна ирония, тъй като целият процес беше представен като политически. Очакваше се да има състезание за членове на комисията, представяне и сблъсък на политически визии. Накрая, като видиш състава на комисията - тя е съставена на квотен принцип. Там има представители на ЕНП и ПЕС, на либерал-демократите, както и на европейските консерватори и реформисти - британския кандидат-комисар Джонатан Хил. Подредбата отразява баланса на силите в съвета и различните национални приоритети. Няма нищо ново. При Барозу Еврокомисията загуби част от тежестта си, отделни правомощия отидоха при Европейския съвет и някои органи около съвета. Тоест държавите членки иззеха част от нейните правомощия главно във връзка с икономическата криза. Сега Юнкер трябва да докаже, че има достатъчния опит и политическа тежест да върне власт обратно в Еврокомисията. Да се противопоставя на тенденцията все повече решения да се вземат в междуправителствен формат. Далеч сме от времето на 80-те и началото на 90-те, когато при Жак Делор Комисията беше основен двигател, докато сега тя е в догонваща роля.
- Виждате ли нещо особено в започналата предизборна кампания за вота на 5 октомври?
- Едно от главните измерения е очакването за голям срив на БСП на 5 октомври и голяма разлика между първия и втория. За разлика от други кампании, този път изходът изглежда предизвестен. Въпросът е дали БСП няма да последва съдбата на полската и унгарската социалистически партии, които през 90-те години бяха централен играч, но впоследствие бяха изличени от политическия терен. Ще видим дали този процес няма да се повтори и в България. Появата на АБВ и "Движение 21" показва, че се очаква в лявото пространство да настъпи вакуум. Същото се случи преди няколко години в десницата, когато ГЕРБ запълни тази ниша след упадъка на СДС. Интересно и кой ще бъде коректив, противотежест на очертаващото се управление на ГЕРБ.
- Как оценявате представянето на Реформаторския блок дотук?
- Силна страна на Реформаторския блок е очевидно растящата тенденция. Хората са склонни да ни дадат гласа си, защото виждат, че той няма да бъде пропилян. Вече е ясна и разликата между реформаторите и ГЕРБ, която дълго време беше под въпрос. Сред слабостите на РБ, че все още не е ясно заявено единството. Хората имат съмнения доколко ще бъде устойчив проектът. Ще видим какво ще стане на конгреса в събота, когато трябва да се избере председател на Блока.
- "Алфа рисърч" в сряда отбеляза, че РБ е на път да преодолее концентрацията си в София и вече печели подкрепа и в областните градове? Как тази слабост на градската десница може да се преодолее?
- Нужно е да излезем с послания, които звучат убедително за хората в цяла България. Мисля, че това прави РБ с идеите си за върховенство на закона и спазване на правилата като път към растеж и по-добър материален стандарт. Трябва да се изградят и нови структури по места, защото десните партии не присъстват добре. Силата на партии като ГЕРБ и ДПС се дължи отчасти и на много добре развития апарат и на присъствието им близо до хората. Честно казано, нито една от партиите на РБ не може да се похвали с кой знае колко силни местни организации с малки изключения. ДСБ е партия на градския център, а ДБГ след изборите през 2013 г. навлезе в период на роене. СДС функционира с наследени структури и материални активи, събрани през времето. БЗНС имат организации от по няколко човека в традиционните си райони в селата, а НПСД тепърва се структурира като партия. Има доста работа да се свърши и трябва да се намери удачната организационна формула. В дълбочина след изборите трябва да се пристъпи към някаква форма на единен субект - било то като федерация, било като партия, която да се нарече Реформаторски блок.
- Непрекъснато се разменят реплики между РБ и ГЕРБ - кой да е премиер и дали да има коалиция. Този спор не е ли вреден?
- За РБ е много важно да се разграничи от ГЕРБ. Да заяви на своите избиратели какво предлага. Ако те се борят за един и същи десноцентристки вот, да бъде ясно защо трябва да гласуваш за Реформаторите, а не за ГЕРБ. Докато за ГЕРБ Реформаторите са една от възможностите за коалиция. Доскоро ГЕРБ беше отритнат от всички и неприет от никоя партия за партньор, а в момента е в центъра на политическия живот и разполага с повече опции. Говори се дори и за голяма коалиция с БСП. Борисов не изключва да разиграе и варианта със самостоятелно правителство на малцинството, ако получи достатъчно силен резултат. Той иска да мобилизира максимален брой избиратели и след 5 октомври да има много по-голямо поле за лавиране.
- Как оценявате първия месец на кабинета "Близнашки"?
- Общо взето, се справя със задачите си. Освен изборите, които са главната им задача, другият поставен приоритет на правителството на Близнашки е да направи пълна ревизия на КТБ до края на септември. Ако там не се справи, отложи важните мерки за банката и замаже нещата, ще бъде полупровалено. Дори и да успее да организира избори без особени сътресения и гафове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
